Отваря главното меню

Тодор Оланов или Уланов[1] или Тодор Олан е български възрожденски общественик и участник в църковно-националните борби на българите в Източна Македония.[2][3]

Тодор Оланов
български общественик
Роден
1817 г.
Починал
1880 г. (63 г.)

БиографияРедактиране

Роден е през 1817 година в село Лехово, Демирхисарско, тогава в Османската империя. Той е доста заможен - притежава ниви, ливади, лозя, пасбища, едър и дребен добитък и се занимава се с търговия и лихварство. До началото на църковните борби е член на християнската община в Мелник. Скъсва с Цариградската патриаршия и се издига като виден църковен и просветен деец в Мелнишка епархия. Участва в Народния събор в Гайтаниново в 1869 година, издигнал искане за учредяване на българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Серска епархия.[4]

В началото на 1870 година активно се включва в съставянето на народни прошения (махзари) за присъединяването на Мелнишка епархия към Българската екзархия. През същата година активно спомага за разкриването на българско училище родното си село. Заедно с хаджи Димко Хаджииванов е пратеник на Серско в Учредителното събрание в Търново, за да изразят протеста на българското население срещу решенията на Берлинския конгрес. Преследван е от гръцкото духовенство и арестуван османските власти. Подпомага Стефан Веркович в събирането на български фолклорни материали.[5]

На 12 февруари 1880 къщата му е нападната и опожарена с газ от банда арнаути. В пожара изгаря цялата покъщнина и налична стока.[6] Наскоро след това умира.

Негов внук е революционерът Никола Хаджиев.[1]

БележкиРедактиране

  1. а б Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. София, Любомъдрие, 1994. с. 6.
  2. Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 78.
  3. Тасев, Христо. "Борба за национална просвета в Мелнишкия край". София, 1987, стр.52.
  4. Енциклопедия Пирински край, том 2, Благоевград, 1999, стр. 17.
  5. Шопов, А. Из живота и положението на българите във вилаетите, Пловдив, Търговска печатница, 1893, стр. 156.
  6. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр.594.