Уикипедия

Тодор Павлов

Тази статия е за политика и комунист Тодор Павлов. За дипломата вижте Тодор Павлов (дипломат).

Тодор Димитров Павлов е български марксистки философ, политик и журналист, виден деец на Българската комунистическа партия, регент на България (9 септември 1944 – 15 септември 1946). Народен деятел на науката и културата, академик.[1]

Тодор Павлов
български политик и учен
Роден
Починал
8 май 1977 г. (87 г.)
Учил вСофийски университет
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаМарксизъм
ИнтересиЕпистемология
Текстове„Теория на отражението“ (1945)
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Убеждениякомунист
Депутат
VI ВНС   I НС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   
Семейство
ДецаВера Тодорова Павлова

Биография редактиране

Тодор Павлов е роден на 14 февруари 1890 година в Щип (тогава Османската империя) в семейството на учителя Димитър Павлов Грозданов. През 1914 година завършва висше образование в Софийския университет по специалност философия и педагогика, след което преподава като учител в Казанлък (1914 – 1919), Лом, Ихтиман и Бяла черква.

През 1919 година става член на БКП. През 1922 – 1923 година е главен редактор на прокомунистическия вестник „Младеж“. През лятото на 1923 г. е арестуван, но по-късно е освободен. През 1924 година е избран в ръководството на легалната Партия на труда и в Централния комитет на нелегалната комунистическа партия.

След атентата в църквата „Света Неделя“ от 16 април 1925 година е арестуван и осъден на 12 години затвор. През 1929 година е амнистиран и освободен. Участва в Учителската професура и в Антивоенната лига. През 1932 г. емигрира в СССР и става професор по диалектически материализъм в Института за червена професура в Москва. През 1936 г. се завръща в България и се отдава на публицистична дейност. В периода 1941 – 1943 г. е интерниран в концлагери.

На 9 септември 1944 г. с решение на НК на Отечествения фронт и постановление на правителството е назначен за регент на Царство България. Като регент упражнява всички права, застъпени в Търновската конституция, включително и да назначава и уволнява висшия команден състав на армията.

През януари 1945 г. е избран за почетен председател на Македонския научен институт заедно с Димитър Влахов. Участва в списването на „Македонска мисъл“ и защитава проюгославски и промакедонистки идеи[2]. По случай пренасяне костите на Гоце Делчев в Н. Р. Македония на 7. X. 1946 г. в Народния театър в София държи промакедонистка реч.

През 1945 г. е избран за академик. Павлов е професор в Софийския университет в периода 1946 – 1948 г. Народен представител от 1946 до 1976 г.[3]

Член на Централния комитет на БКП от 1957 до 1977 г., член на Политбюро на ЦК на БКП от 1966 до 1976 г., 2 пъти член на Президиума на Народното събрание (1947 – 1954 и 1962 – 1971).

Председател е на Българската академия на науките в периода 1947 – 1962 г.[4], директор на Института по философия на БАН (1949 – 1952 и 1960 – 1977), почетен председател на Съюза на българските писатели.[5] Два пъти е „Герой на социалистическия труд“ (указ № 60 от 13 февруари 1960 и указ № 100 от 13 февруари 1965) и веднъж „Герой на Народна република България“ (1970). Лауреат е на Димитровска награда (1950), има пет ордена „Георги Димитров“ (1956, 1959, 1960, 1965), два ордена „Ленин“ (1964, 1970) и златен медал „Карл Маркс“.[6][7]

Родословие редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Златан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гроздан
Златанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Павел Грозданов
(? - 1857)
 
Агния Поликарева
 
Апостол Поликарев
(1830 - след 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Павлов
(1840 - 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тодор Павлов
(1890 - 1977)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вера Павлова-Давидова
(1912 - 2003)

Библиография редактиране

  • Основни въпроси на философията, Книжарница „Новъ свѣтъ“, 1938
  • Обща теория на изкуството. Томъ 1. Часть 1 – 2, Книжарница „Новъ свѣтъ“, 1938
  • Основни въпроси на теорията на познанието. Отражението, Печатница В. Ивановъ, 1938
  • Що е съзнание, Печатница В. Ивановъ, 1939
  • Що е практика, Печатница В. Ивановъ, 1939
  • Що е философия, Печатница П. Р. Славейковъ, 1939
  • Материализмътъ и другите философски учения, Изд. Довѣрие, 1940
  • Критика и „критика“ на литературни и философски теми, Изд. Българска книжнина, 1940
  • Нация и култура. Художествено-критически и философско-социологически очерки, Изд. Д. Гологановъ, 1940
  • Поезията на Вл. Маяковски и някои основни въпроси на литературната теория и практика, Изд. Д. Гологановъ, 1940
  • Съвременни философски учения, Изд. Д. Гологановъ, 1941
  • Теория на отражението, Изд. Нариздатъ, 1945
  • Цанко Церковски, 1946
  • Христо Ботев. Васил Левски. Светозар Маркович. Речи и статии 1936 – 1945, Изд. Нариздатъ, 1946
  • На литературни и философски теми, Нариздат, 1946
  • Теория на отражението. Основни въпроси на диалектико-материалистическата теория на познанието, Изд. Нариздатъ, 1947
  • Български поети и писатели, Изд. Български писател, 1948
  • Диалектическият материализъм – единствената научна философия, Изд. Народна младеж, 1948
  • Христо Ботев, Изд. Български писател, 1949
  • Александър С. Пушкин, Максим Горки, Владимир Маяковски, Христо Ботев, Дим. Благоев, Изд. Български писател, 1949
  • Основни въпроси на естетиката. Том 1, Изд. на БАН, 1949
  • Философия и физика, Изд. на БАН, 1950
  • Равносметка на една идеалистическа реакционна философия, Изд. на БАН, 1953
  • За марксическа история на България. Статии, доклади, изказвания, рецензии 1938 – 1954, Изд. на БАН, 1954
  • За марксическа естетика, литературна наука и критика. Том 2: 1937 – 1955, Изд. на БАН, 1955
  • За типичното в действителността и художественото му отражение в изкуството, Изд. Български писател, 1955
  • Избрани произведения. Том 1: Философия и биологически науки, Изд. на БАН, 1957
  • Избрани произведения. Том 2: Педагогика и езикознание, Изд. на БАН, 1958
  • Избрани произведения. Том 3: Философия и исторически науки, Изд. на БАН, 1960
  • Избрани произведения. Том 4: Философия и естетика. Към историята на естетиката., Изд. на БАН, 1961
  • Избрани произведения. Том 5: Теория на отражението, Изд. на БАН, 1962
  • Избрани произведения. Том 6: Философия и естетика. Теоретически студии, статии, доклади и други, Изд. на БАН, 1963
  • Избрани произведения. Том 7: Философия и естетика. Литературни очерци, доклади, критики, рецензии и други, Изд. на БАН, 1964
  • Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1965
  • Избрани произведения. Том 9, Изд. на БАН, 1966
  • Избрани произведения. Том 10: Ленинизъм и хуманизъм, Изд. на БАН, 1970
  • Смях, Профиздат, 1962
  • Каква наука е философията, Изд. на БКП, 1965
  • Ленинизмът в битка за човека, Изд. на БКП, 1970
  • Към диалектическото единство на дарвинизма и генетиката, Изд. на БАН, 1970
  • Лъчи в Преизподнята, Изд. Народна младеж, 1971
  • За изкуството, Изд. Български художник, 1974
  • Мисъл и дело, Изд. Наука и изкуство, 1976
  • Идейни съкровища в историята на България, Изд. Български писател, 1977
  • Шест писма: Въпроси на научната философия, Изд. на БАН, 1977
  • Единен и многолик, Партиздат, 1976
  • Етюди, студии, статии, Изд. Български писател, 1983

Източници редактиране

  • Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
  • Цацов, Д. 2016. Диалектически материализъм. Вариант „Тодор Павлов“. Велико Търново, Фабер, ISBN 978-619-00-0367-0

Бележки редактиране

  1. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 466.
  2. ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 375, 377, 386.
  3. ↑ Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  4. ↑ Исторически раздел Архив на оригинала от 2008-03-22 в Wayback Machine. на страницата на БАН.
  5. ↑ * Речник на българската литература, т. 3 (П-Я), Институт за литература на БАН, Издателство на Българската академия на науките, София, 1982 г. с. 8 – 9.
  6. ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 403
  7. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 51
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Павлов&oldid=12207872“.