Тодор Саздов

български революционер

Тодор Саздов Йосифов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Тодор Саздов
български революционер
Роден
1881 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Биография редактиране

Роден е през 1881 година[2] в пробищипското село Горни Стубол в семейството на Саздо Йосифов Дамянов и Софка Стойчова Гогова. В 1903 година се присъединява към ВМОРО и действа като легален деец. Заподозрян от османските власти, става нелегален и влиза в четата на Атанас Бабата, с която действа в 1903 и 1904 година. След това от 1905 до Младотурската революция в 1908 година е с войводата Йордан Спасов. След изпаряването на Хуриета в 1909 година влиза в четата на Тодор Александров, а в 1911 година – в тази на Дончо Ангелов.[1]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия и под началството на Дончо Ангелов[1] е в четата на Славчо Абазов и Тодор Александров.[1][3] След това служи в I рота на XIII кукушка дружина и в Сборната партизанска рота на МОО.[3]

След Междусъюзническата война и разделянето на по-голямата част от Македония между Гърция и Сърбия Саздов отново се заема с революционна дейност и в 1913 – 1915 година е четник на Дончо Ангелов. При намесата на България в Първата световна война се записва в Българската армия и служи в V полк на XI дивизия до края на войната в 1918 година.[1]

След войната остава в родното си село, но в 1919 година е заловен от сръбските власти и осъден на 20 години затвор. Лежи в затвора в Лепоглава. В 1927 година успява да избяга от затвора и да се добере до България.[1]

На 13 март 1943 година, като жител на Горни Стубол, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Бележки редактиране

  1. а б в г д е ж Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 278.
  2. Към 13 март 1943 година е на 62 години.
  3. а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 602.