Тодор Харизанов

Тодор Харизанов Джорлов е български духовник, деец на Българското възраждане в Македония.[1]

Тодор Харизанов
български общественик
Роден
около 1848 г.
Починал

БиографияРедактиране

Роден е около 1848 година в пиринското село Влахи в семейството на Харизан Джорлов - инициатор за откриването на килийното училище във Влахи около 1830 година. Тодор Харизанов става член (аза) на казалийското управление в Мелник. Учи във Влахи при Михаил Попфилипов, като след това получава и църковнославянско образование. В 1863 година е ръкоположен за свещеник и служи във Влахи до 1889 година. Работи и като учител в местното училище. Оказва съпротива на гръцкия мелнишки силогос, който се опитва да наложи гръцкия език в църквата и училището. Председател е на църковното настоятелство и член на училищното. На 28 юни 1896 година успява да убеди съселяните си, че трябва да разширят източниците за поддържане на църквата и училището.[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Харизан Джорлов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Харизанов
(окоол 1820 - около 1890)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Сандански
(1831 - 1907)
 
Милка Харизанова
 
 
 
Спас Харизанов
(1842 - около 1900)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Яне Сандански
(1872 - 1915)
 
Любомир Харизанов
(1883 - 1927)
 
Иван Харизанов
(1885 - 1947)
 
Екатерина Ненчева
(1885 - 1920)
 
Веса Димова
 
Тодор Димов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Славка Харизанова
(1907 - 1962)
 
Петър Тасев
(1896 - 1984)
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Димов
(1909 - 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Калина Тасева
(р. 1927)
 
 

БележкиРедактиране

  1. а б Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край. Сандански, Издателска къща „РЕЯ 99“, 2003. с. 251.