Тодор Анастасов Хвойнев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тодор Хвойнев
български революционер
Хвойнев, седнал, и първата му жена Мария Н. Щинкова, 11 октомври 1903 година, Чепеларе, след аферата на Тодоровден в село Левочево. РИМ Смолян, Инв. № В – 00130
Хвойнев, седнал, и първата му жена Мария Н. Щинкова, 11 октомври 1903 година, Чепеларе, след аферата на Тодоровден в село Левочево. РИМ Смолян, Инв. № В – 00130
Роден
Починал
1 октомври 1957 г. (85 г.)
Тодор Хвойнев в Общомедия

Биография редактиране

 
Тодор Хвойнев с бивши четници, 19 февруари 1934 г., Пашмакли
 
Петър Даракчиев, Тодор Хвойнев, Коста Плевнелиев – Карото

Тодор Хвойнев е роден на 8 февруари 1872 година в ахъчелебийското село Левочево, тогава в Османската империя. Получава основно образование в родното си село, след което учи занаят при дюлгери.[1] Занимава се и с овчарство. През 1900 година се присъединява към ВМОРО, а от 1901 година е таен куриер на Задграничното представителство. От 1902 година е ръководител на революционния комитет на родното си село, а през Илинденско-Преображенското въстание е четник при Андон Дечев. След въстанието минава в нелегалност и със семейството си се установява в Чепеларе.[1] Между 1904 и 1908 година е войвода на чета в Родопите и Беломорска Тракия. През 1908 година след като му е дадена амнистия се завръща в родното си село, където през 1909 година е избран за кмет.[1] През Балканската война води Двадесет и първи пехотен средногорски полк и участва в покръстването на помаците. Оттогава си спомня:

Помаците уж бяха почнали да възстановяват, наденали си бяха фесовете. Получихме тайна заповед да идем да изгорим село Лещен и от дванайсет години нагоре всичко да се изколи. Отидохме до съмнало. Цялата чета 42 души окупирахме селото. Какво ти въстание, нямат ни пушка, ни дявол. Събраха се всички селяни, деца и жени...[2]

Взема участие в Първата световна война (1915-1918). През 1922 година е назначен за помощник на Димитър Левов[1] и е войвода на чета на Вътрешната тракийска революционна организация в Беломорска Тракия.[3] Като член на ВТРО е избран за делегат и участва в X и XI конгрес на организацията.[1] Умира на 1 октомври 1957 година в Левочево.[4]

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  • Пътеводител на Държавен архив – Смолян (1615–1944). Второ допълнено издание, София, 2000, Главно управление на архивите при Министерския съвет, ISBN 954-9800-08-3

Бележки редактиране

  1. а б в г д ПДА, стр. 178-189
  2. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, 2005. ISBN 954-8176-96-3. с. 76.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 178.
  4. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 498.