Тодор Христов Офицерчето

български револционер
Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Христов.

Тодор Христов, известен и като Офицерчето,[1] е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Тодор Христов Офицерчето
български револционер
Роден
20 януари 1883 година
Починал
21 септември 1903 година (20 г.)
Учил вНационален военен университет
Тодор Христов Офицерчето в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов
 
Крушевският ръководен щаб. Отпред: Тодор Павлов, Антиноген Хаджов, Тодор Христов, Тома Никлев, Никола Карев[4]
 
Четата на Тодор Христов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Христов е роден на 20 януари 1883 година в София, България. Някои източници погрешно твърдят, че е роден в град Велес, тогава в Османската империя,[2][5] тъй като родителите му са бежанци оттам.[6] Учи във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва в 1902 година, като получава първа награда за най-добър успех.[7] Започва служба в 1-ви кавалерийски дивизион в София. В началото на пролетта на 1903 година напуска военната служба и заминава за Македония, като влиза в четата на Пито Гули, действаща в Крушовско. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг през май 1903 година е избран за член на Горското началство и за военен ръководител на въстанието в Крушево. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е сред ръководителите на защитата на Крушевската република в битката на Слива.[8] В края на въстанието, прави опит да се изтегли към България заедно с група от 18 четници. Те са открити и в битката на 21 септември край село Биляча, в днешната сръбска община Буяновац,[9] загиват Тодор Христов и още 11 четници.[2][10][11]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
  2. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
  3. Кратка биография на Тодор Христов
  4. Македония в образи - фототипно издание, Анико, София, 2010, стр.128
  5. Известия на Института по история при БАН, том 25, 1981, стр. 253.
  6. Радоева, Снежана. Подпоручик Тодор Христов - Офицерчето (1883 - 1903). София, Издателство „Парадигма“, 2019. ISBN 978-954-326-389-9. с. 150 - 154.
  7. Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 84.
  8. Радоева, Снежана. Подпоручик Тодор Христов - Офицерчето (1883 - 1903). София, Издателство „Парадигма“, 2019. ISBN 978-954-326-389-9. с. 159.
  9. Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 96.
  10. Гоцев, Славчо. „Илинденското въстание в Скопския революционен окръг“
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 503.