Тодор Чипев
Тодор Филипов Чипев, наричан от съвременниците си Те Фе Чипев, е български печатар, книжар и издател, основал и ръководил една от най-големите издателски и книжарски фирми в България.[1]
| Тодор Чипев | |
| български печатар, книжар и издател | |
 | |
| Роден | Тодор Филипов Чипев
|
|---|---|
| Починал | 10 декември 1944 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Средно училище „Любен Каравелов“ |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | книгоиздаване |
| Награди | военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Деца | Филип Чипев |
Биография редактиране
Роден е на 5 юли 1867 г. в Копривщица, в бедно семейство.[1] Учи в родния си град, но от малък остава сирак и е принуден да работи в Пирдоп. Доброволец е в Сръбско-българската война от 1885 г. Учи печатарство в печатницата на Христо Г. Данов в Пловдив, където е словослагател. По-късно работи в печатница „Единство“.[2] От 1889 г. разпространява първите преводи на български език на „Скитникът евреин“ от Йожен Сю и „Война и мир“ от Лев Толстой.[3] През 1890 г. се установява в София, където работи като печатар и продава книги и вестници.[2] От 1930 г. издава и първото българско библиографско списание „Българска книга“.
Умира на 10 декември 1944 година.[3] Погребан е в парцел 3 на Централните софийски гробища.[4]
Негов син е книгоиздателят Филип Чипев.[3]
Издателство Т. Ф. Чипев редактиране
През 1891 г. основава едно от най-големите български издателства в България – „Т. Ф. Чипев“. Първата книга, която издава е „Физиология на любовта“ от П. Монтегаца. Отпечатва „Повести и разкази“, „Под игото“, „Нова земя“ и други на Иван Вазов, общо 18 негови книги, а също така и на Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Артур Рембо, Шарл Бодлер, Едгар Алан По. В 1896 г. открива нова голяма книжарница, която разширява през 1910 г. с два нови отдела – за художествена литература и учебници. Създава и антикварен отдел, в който се продават български старопечатни книги и чужди издания. След Първата световна война основава издателство „Тодор Чипев“, в което работи заедно с дванадесетте си синове. Участва на световното изложение в Париж, общославянската изложба за детска литература в Любляна, изложбата на славянската книга в Белград. Издава над 500 книги и отпечатва множество картички с български носии, изгледи от България, ликовете на български революционери и други. В книжарницата му, на бул. „Дондукoв“ се продават книги на английски, немски, руски и чешки език.[2] Сградата на издателството е разрушена при американските бомбардировки над София на 30 март 1944 г.[3][5]
Памет редактиране
На Тодор Чипев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).
Източници редактиране
- ↑ а б Парижков, Петър. Апостоли на книгата. Книга първа. Т. Книга първа. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1984. с. 111.
- ↑ а б в Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 153 – 155.
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4807 – 4808.
- ↑ ПАРЦЕЛ 3 - СОФИЯ ПОМНИ // SofiaPomni.com. Посетен на 3 март 2018 г.
- ↑ Изгубена България
Външни препратки редактиране
- Изложба „Тодор Ф. Чипев – издателят и книжарят“, Институт за изкуствознание – БАН, 25 ноември 2009
- Да си спомним за книжаря и издателя Тодор Ф. Чипев, Lira.bg, 5 юли 2012
- Снимка на книжарницата на издателя Тодор Чипев на бул. „Дондуков“, София след бомбардировките през 1944 г. от сайта Изгубената България
- Константин Чипев, „Т. Ф. Чипев, издателят“, Портал за култура, изкуство и общество, 5 юли 2017
- Катерина Иванова, Деа Манолова, „Емблематичният Тодор Ф. Чипев“, NewMe.bg, 18 февруари 2018
- Митко Новков, „Под игото“ на Иван Вазов – оригиналът и неговите редактори, БНР, 18 ноември 2015