Тодор Стефанов Яковов, наричан Расим,[1] и Тетовчето е български офицер и революционер, тетовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Тодор Яковов
български революционер

Роден
Починал

БиографияРедактиране

Роден е през 1881 година в Тетово, тогава в Османската империя. През 1902 година убива турски катил и бяга в планината. През Илинденско-Преображенското въстание пренася 25 коня, натоварени с оръжие, в района на войводата Иван Наумов Алябака и става негов четник. До 1906 година остава в четата на Иван Наумов и взима участие в сраженията при Павлешенци, Крапа, Ореше. След това е помощник войвода при скопския войвода Васил Аджаларски, но през 1907 година напуска Скопско. По-късно е самостоятелен войвода в Тетовско, като се бори с сръбската пропаганда.

Определен е за войвода на чета в Паланечко през Балканската война, но четата е разформирована и Тодор Яковов се включва в Македоно-одринското опълчение и служи в 1 рота на 2 скопска дружина.[2] Участва в сраженията при Шаркьой като взводен командир и е тежко ранен при десанта на 26 януари 1913 година. След войната се установява в София и изкарва прехраната си с дребен занаят.[3][4][5]


БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 647.
  3. Илюстрация Илинден, март 1937 г., бр. 83, стр. 11.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 194.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 546-547, 550.