Томас Икономидис
Томас Папазику (на гръцки: Θωμάς Παπαζήκου), известен по-късно като поп Тома Икономидис (Παπαθωμάς Οικονομίδης) е гръцки зограф от XIХ век.[1][2]
| Томас Икономидис Παπαθωμάς Οικονομίδης | |
| гръцки зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1926 г.
|
| Семейство | |
| Баща | Зикос Селишки |
| Томас Икономидис в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е на 15 май 1844 година в македонската паланка Селица (днес Ератира, Гърция), Сятищко в семейството на поп Зикос, също зограф.[2] Негови са стенописите от „Свети Георги“ в Селица, датиращи от 1850 - 1865 година.[1] Над ниската врата на западната стена има надпис: „Η ΠΑΡΑΒΟΛΗ ΤΟΥ ΑΣΩΤΟΥ, ΤΩΝ ΔΕΚΑ ΠΑΡΘΕΝΩΝ Και Η ΕΞΑΗΜΕΡΟΣ ΕΙΚΟΝΙΣΘΗΣΑΝ… 1863“ (Притчата за блудника, десетте девици и Шестодневът са илюстрирани... 1863). Това, заедно с Второто пришествие, са произведения на Томас Икономидис, за които казва в 1905 година, че се срамува от тях. Те са оригинални по своята тематика, особено голите фигури на протопластите и напомнят на западни модели.[2]
В 1865 година Тома Зику изписва църквата „Свети Марк“ в Клисура.[1] В 1869 година става свещеник, а след това в 1880 година се замонашва под името Агатангел (Αγαθάγγελος) и получава длъжността протосингел.[2][1] На икона в Олищкия манастир има надпис: „Δαπάνη του Αρχιμανδρίτη κυρίου Ιωαννικίου του εκ Βλάχου Κλεισούρας Ιοθνίου 1880. Ο εκ της επαρχίας Σισανλιου Πρωτοσύγκελλος Αγαθάγγελος ζωγράφος εκ Σελίτσης“.[3] Негови подписани произведения има из църквите на Ератира. Същевременно участва в обществения живот на паланката. В 1909 година публикува спомените си, които съдържат ценна информация за историята на родното му място.[2]
Умира през 1926 година.[2]
- Стенописи от „Свети Георги“ в Селица, 1863 година
-
Притча за блудния син -
Първият ден -
Изгонването на Адам от Рая
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Εικονογραφία Εράτυρας – Η Ζωοδόχος Πηγή // Εράτυρα Κοζάνης. Посетен на 7 октомври 2020 г.
- ↑ а б в г д е Στρέμπας, Βασίλειος. Οι Αγιογράφοι του Αγ. Γεωργίου // Εράτυρα Κοζάνης, 7 Μαΐου 2020. Посетен на 25 юни 2025 г. (на гръцки)
- ↑ Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 82. (на гръцки)