Томас Чек
Томас Робърт Чек (на английски: Thomas Robert Cech) е американски химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1989 г. заедно със Сидни Олтман за работата им върху каталитичните свойства на РНК. Чек открива, че самата РНК може да отделя вериги РНК, което поражда теорията, че животът може би е започнал като РНК.[1] Изучава и теломерите. Служи като президент на Медицинския институт Хауърд Хюз.
| Томас Чек Thomas Cech | |
| американски химик | |
 | |
| Роден |
8 декември 1947 г.
|
|---|---|
| Учил в | Гринелски колеж Калифорнийски университет – Бъркли Масачузетски технологичен институт |
| Научна дейност | |
| Работил в | Колорадски университет в Боулдър Медицински институт Хауърд Хюз |
| Награди | Нобелова награда за химия (1989) Национален научен медал (1995) |
| Семейство | |
| Уебсайт | experts.colorado.edu/display/fisid_103252 |
| Томас Чек в Общомедия | |
Ранен живот и образование редактиране
Чек е роден на 8 декември 1947 г. в Чикаго, Илинойс. Бащиното му потекло е от чешки произход. Израства в Айова Сити, Айова. В гимназията, той чука по вратите на професорите по геология от Айовския университет, молейки ги да говорят с него за кристални структури, метеорити и вкаменелости.[2] През 1966 г. е приет в Гринелския колеж, където изучава химия и конституционна история. Впоследствие се жени за лабораторната си партньорка по органична химия, Карол Лин Мартинсън. През 1970 г. получава бакалавърска степен.[2]
През 1975 г. Чек завършва докторантурата си по химия от Калифорнийския университет – Бъркли, а в същата година е приет в Масачузетския технологичен институт, където се занимава с постдокторантски изследвания. През 1978 г. е назначен в Колорадския университет, където преподава на студенти по химия и биохимия.
Научна дейност редактиране
Основна област на изследванията на Чек представлява процесът на транскрипция в клетъчните ядра. Той изучава как генетичният код на ДНК се транскрибира в РНК. През 1970-те години изучава РНК сплайсинга у едноклетъчния организъм Tetrahymena thermophila, когато открива, че непреработената РНК молекула може да се подложи сама себе си на сплайсинг. През 1982 г. Чек става първия учен, показал, че РНК молекулите не са ограничени до пасивни преносители на генетична информация, а могат да имат и каталитични функции и да участва в клетъчните реакции. Рибозимите (РНК ензими) се превръщат в нов инструмент на генната технология.
Втората му област на изследване са теломерите – структурата, която защитава краищата на хромозомите. Теломерите се скъсяват с всяка ДНК дупликация и трябва да бъдат удължавани. Чек изследва теломеразата – ензимът, който копира теломерните секвенции и ги удължава. Тъй като теломеразата много често се активира от рака, изследването ѝ би могло да бъде полезно при разработването на лекарства против рак.
През 1989 г. Чек е удостоен с Нобелова награда за химия, а през 1995 г. – с Национален научен медал. Член е на Националната академия на науките на САЩ от 1987 г. и на Американската академия на изкуствата и науките от 1988 г. През 2000 г. е избран за президент на Медицинския институт Хауърд Хюз, оттегляйки се от поста през пролетта на 2009 г.[3]
Източници редактиране
- ↑ The Nobel Prize in Chemistry 1989: Illustrated Presentation
- ↑ а б Nobel autobiography. Nobelprize.org.
- ↑ HHMI News: Thomas R. Cech to Step Down as HHMI President. Hhmi.org (2008-04-01).