Тома Измирлиев
Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик.[1]
| Тома Измирлиев | |
|---|---|
| български писател | |
 | |
| Роден |
9 септември 1895 г.
|
| Починал | 22 ноември 1935 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия Битолска българска класическа гимназия |
| Псевдоним | Фома Фомич Гарабед Бедни |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Измирлиев |
| Братя/сестри | Христо Смирненски Надежда Измирлиева Мария Измирлиева |
| Деца | Веселин Измирлиев |
Биография редактиране
Роден е на 9 септември 1895 година в южномакедонския град Кукуш, Македония. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски.[1]
Основно училище завършва в родния си град, след което учи в Солунската гимназия и завършва шести клас в Битолската българска класическа гимназия. След Междусъюзническата война през 1913 година заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище в 1913 година. На следната 1914 година печели стипендия и заминава за Цариград, където зaвършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт.[1]За отличия и заслуги през втория период на войната е награден е с орден „За заслуга“.[2]
След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военно-техническата комисия на Централния комитет на партията.[3] През 1922 заедно с брат си Христо основават списанието „Маскарад“, а през 1924 – хумористичното списание „Звънар“. Печата хумористични произведения във вестник „К'во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“. По време на априлските събития през 1925 година, заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и се заселва в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги – „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931).[1]
Почива на 22 ноември 1935 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[4] Баща е на преводача Веселин Измирлиев.[1]
След смъртта му са издадени „Избрани произведения“ (1955) и „Краен елемент“ (1975).[1]
Родословие редактиране
| Митре Костов Измирлията | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Измирлиев | Мария (Марча) Арабаджиева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андон Измирлиев (около 1860 - ?) | Елисавета Попанастасова (1871 - 1951) | Димитър Измирлиев (1866 - 1943) | Катерина Хаджидельова (около 1866 - ?) | Христо Хаджидельов (? - 1901) | Магда Кехайова | Иван Измирлиев (около 1856 - 1913) | Рушка Шишкова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Аспарух Измирлиев (1881 - ?) | Янаки Илиев (1881 - 1941) | Райна Измирлиева (1884 - 1949) | Мария Измирлиева (1891 - ?) | Тома Измирлиев (1895 - 1935) | Христо Смирненски (1898 - 1923) | Надежда Измирлиева (1901 - 1993) | Тодор Димитров (1896 - 1925) | Антон Измирлиев (1904 - 1964) | Екатерина Паница (1882 - 1967) | Тодор Паница (1879 - 1925) | Невена Измирлиева (ок. 1885 - ок. 1942) | Георги Тодоров | Магдалина Измирлиева | Борис Бумбаров (1896 - 1959) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Веселин Измирлиев (р. 1929) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е Тома Измирлиев // Литературен свят. Посетен на 21 септември 2018.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 137-138
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 594. (на македонска литературна норма)
- ↑ Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.