Тома Измирлиев

български писател

Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни, Чичо Тома, Голголенко и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик, деец на Българската комунистическа партия.

Тома Измирлиев
български писател
Роден
Починал
22 ноември 1935 г. (40 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Битолска българска класическа гимназия
Литература
ПсевдонимФома Фомич
Гарабед Бедни
Семейство
БащаДимитър Измирлиев
Братя/сестриХристо Смирненски
Надежда Измирлиева
Мария Измирлиева
ДецаВеселин Измирлиев
Други родниниЕкатерина Паница (братовчед(ка))
Аспарух Измирлиев (братовчед(ка))
Райна Измирлиева (братовчед(ка))
Невена Измирлиева (братовчед(ка))
Иван Измирлиев (чичо)

Биография

редактиране

Роден е на 9 септември 1895 година в българския южноомакедонски град Кукуш (тогава в Османската империя, днес Килкис в Гърция) в семейството на сладкар. Той е по-възрастният брат на големия български поет Христо Смирненски.[1]

Основно училище завършва в родния си град, след което учи в Солунската гимназия и завършва шести клас в Битолската българска класическа гимназия. ПрезМеждусъюзническата война от 1913 година, когато родният му град е унищожен от гърците, заедно с много други македонски бежанци семейството бяга в Свободна България и се установява в София. Тома Измирлиев постъпва във Военното училище в 1913 година. На следващата 1914 година печели стипендия и заминава за Цариград, където завършва гимназиалното си образование и се записва да учи медицина. Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт.[1] За отличия и заслуги през втория период на войната е награден е с орден „За заслуга“.[2]

След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военнотехническата комисия на Централния комитет на партията.[3] Част е от съветската военна резидентура в България, близък помощник на Христо Боев (1921 – 1923).[4][5] Вербува за съветското разузнаване поручик Иван Филков, майора от запаса Иван Станчев, включва в мрежата Радослав Габровски, майор Христо Ботев (осиновения син на генерал Кирил Ботев) и други. Изпълнява секретни задачи, които го водят в Австрия, Турция и СССР.[5]

Активно сътрудничи на левия печат. Печата хумористични произведения във вестник „К'во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“.[1] През 1922 година основава списание „Маскарад“ с пари, дадени от Христо Боев, от което излизат 25 броя (ноември 1922 – май 1923). В началото на 1924 година заедно с Крум Кюлявков с пари от БКП започват да издават ежеседмичното хумористично списание „Звънар“, което излиза до май 1925 година.[5]

По време на априлските събития през 1925 година, заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и се заселва в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги – „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931).[1]

Умира на 22 ноември 1935 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[6] Баща е на преводача Веселин Измирлиев.[1]

След смъртта му са издадени „Избрани произведения“ (1955) и „Краен елемент“ (1975).[1]

Родословие

редактиране
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 – 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 – 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 – ?)
 
Христо Хаджидельов
(? – 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 – 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 – ?)
 
Янаки Илиев
(1881 – 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 – 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 – ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 – 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 – 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 – 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 – 1925)
 
Антон Измирлиев
(1904 – 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 – 1967)
 
Тодор Паница
(1879 – 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 – ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 – 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(1929 – 1985)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
  1. а б в г д е Тома Измирлиев // Литературен свят. Посетен на 21 септември 2018.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 137-138
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 594. (на македонска литературна норма)
  4. Алексеев М.А., Колпакиди А.И., Кочик В.Я. Энциклопедия военной разведки. 1918-1945 гг. М., 2012, с. 364-365.
  5. а б в Лилков, Вили. Наши хора по класификацията на БКП. София, Сиела, 2023. ISBN 978-954-28-4388-7. с. 35 - 36.
  6. Парцел 6 // София помни. Посетен на 2022-09-03.