Тома Измирлиев

български писател

Тома Димитров Измирлиев (псевдоними: Фома Фомич, Гарабед Бедни и други) е български писател хуморист, журналист, сатирик.[1]

Тома Измирлиев
български писател
Toma Izmirliev.jpg
Роден
Починал
22 ноември 1935 година (40 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Битолска българска класическа гимназия
НаградиЗа заслуга
ПсевдонимФома Фомич
Гарабед Бедни
Семейство
БащаДимитър Измирлиев
Братя/сестриХристо Смирненски
Надежда Измирлиева
Мария Измирлиева
ДецаВеселин Измирлиев

БиографияРедактиране

Роден е на 9 септември 1895 година в южномакедонския град Кукуш, Македония. Той е по-голям брат на големия български поет Христо Смирненски.[1]

Основно училище завършва в родния си град, след което учи в Солунската гимназия и завършва шести клас в Битолската българска класическа гимназия. След Междусъюзническата война през 1913 година заедно с много други македонски бежанци семейството се премества в София. Постъпва във Военното училище в 1913 година. На следната 1914 година печели стипендия и заминава за Цариград, където звършва гимназиалното си образование и записва да учи медицина. Избухналата Първа световна война прекъсва следването му и той се завръща в България. Участва във войната на Македонския фронт.[1]За отличия и заслуги през втория период на войната е награден е с орден „За заслуга“.[2]

След войната работи като чиновник в София. Оказва значително влияние при формиране възгледите на брат си Христо Смирненски. През 1921 година става член на Българската комунистическа партия и влиза във Военно-техническата комисия на Централния комитет на партията.[3] През 1922 заедно с брат си Христо основават списанието „Маскарад“, а през 1924 – хумористичното списание „Звънар“. Печата хумористични произведения във вестник „К'во да е“. Сътрудничи на „Българан“, „Щурец“, „Червен смях“. По време на априлските събития през 1925 година, заради участието си в комунистическото партийно разузнаване и списването на „Звънар“, е преследван от властите и се заселва в Хасково, където живеят родителите на жена му. Тук работи като чиновник в окръжната сметна палата, едновременно с това създава и редактира вестник „Утринна поща“. В Хасково излизат и двете негови отпечатани приживе книги – „Премеждия“ (1930, разкази и фейлетони) и стихосбирката „Смях и злъч“ (1931).[1]

Почива на 22 ноември 1935 година в София. Погребан е в Централните софийски гробища.[4] Баща е на преводача Веселин Измирлиев.[1]

След смъртта му са издадени „Избрани произведения“ (1955) и „Краен елемент“ (1975).[1]

РодословиеРедактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митре Костов Измирлията
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Измирлиев
 
Мария (Марча) Арабаджиева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андон Измирлиев
(около 1860 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Елисавета Попанастасова
(1871 - 1951)
 
Димитър Измирлиев
(1866 - 1943)
 
Катерина Хаджидельова
(около 1866 - ?)
 
Христо Хаджидельов
(? - 1901)
 
Магда Кехайова
 
 
 
Иван Измирлиев
(около 1856 - 1913)
 
Рушка Шишкова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Аспарух Измирлиев
(1881 - ?)
 
Янаки Илиев
(1881 - 1941)
 
Райна Измирлиева
(1884 - 1949)
 
Мария Измирлиева
(1891 - ?)
 
Тома Измирлиев
(1895 - 1935)
 
Христо Смирненски
(1898 - 1923)
 
Надежда Измирлиева
(1901 - 1993)
 
Тодор Димитров
(1896 - 1925)
 
Андон Измирлиев
(1904 - 1964)
 
Екатерина Паница
(1882 - 1967)
 
Тодор Паница
(1879 - 1925)
 
Невена Измирлиева
(ок. 1885 - ок. 1942)
 
Георги Тодоров
 
Магдалина Измирлиева
 
Борис Бумбаров
(1896 - 1959)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Веселин Измирлиев
(р. 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 


БележкиРедактиране

  1. а б в г д е Тома Измирлиев. // Литературен свят. Посетен на 21 септември 2018.
  2. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 137-138
  3. Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 594. (на македонска литературна норма)
  4. Парцел 6. // София помни. Посетен на 2022-09-03.