Тома Николов

български революционер и духовник

Тома Николов Христов с псевдоними Златоуст и Рузвелт[1] е български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония.[2]

Тома Николов
български революционер и духовник
Toma nikolov hristov.jpg
Роден
около 1863 г.
Починал
18 август 1946 г. (83 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Тома Николов в Общомедия

БиографияРедактиране

Тома Николов е роден около 1862[3] - 1863 година в бедно семейство в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя.[3] Негов племенник е Евгени Попсимеонов, също революционер от ВМОРО. Учи в манастира „Света Богородица Пречиста“ от 1875 до 1878 година. След това две години от 1879 до 1881 година е е учител в прилепската махала Варош, а в учебната 1881/1882 година - в Прилеп. В 1882-1885 година учи в Солунската българска гимназия. Прекъсва образованието си и от 1885 до 1888 година е главен учител в Кичево. На 27 август 1888 година е ръкоположен за дякон в Цариград и в продължение на 10 години е учител и дякон в Битоля. В 1896 година е назначен за екзархийски пратеник в Дебър. В 1897 година е ръкоположен за свещеник и от април 1899 година е архиерейски наместник в Кичево.[3]

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тома Николов влиза в редиците ѝ[4] и става близък сътрудник на Даме Груев, Пере Тошев, Анастас Лозанчев, Павел Христов, Борис Сарафов и Христо Матов. Член е на Битолския окръжен революционен комитет и на революционните комитети в Кичево и Дебър.

В края на 1899 година Тома Николов е арестуван за революционна дейност и лежи една година в затворите в Кичево и Битоля, но е оправдан поради липса на доказателста. Веднага след освобождението му поп Тома отново е заподозрян и от 1902 година става нелегален в четата на капитан Тома Давидов, а след смъртта му влиза в четата на Славейко Арсов, действаща в Ресенско. Връща се в Кичевско с Васил Попов от Стара Загора и Христо Сугарев, брата на Георги Сугарев. Взима участие в Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (17 – 8 април 1903), който го натоварва да занесе протоколите на конгреса на Задграничното представителство в София.

Връща се в Македония след Илинденско-Преображенското въстание през 1904 година и става секретар на българската община в Кичево. Подпомага Даме Груев във възстановяването на организацията. В 1906 година при разкритията от Лигушевата афера поп Тома отново е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи 9 месеца в Битолския затвор, но в 1908 година след Хуриета е амнистиран.

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кичево.[5] Става председател на българската църковна община в Енидже Вардар, а по-късно през декември 1909 година Екзархията го назначава за управляващ българската Воденска епархия, където го заварва и Балканската война.

След Междусъюзническата война е арестуван от новите гръцки власти на 4 юли 1913 година заедно със секретаря си Порфирий Шайнов и няколкостотин други българи и затворен в Еди куле в Солун.[6] Лежи в затвора до освобождението им на 14 март 1914 година.[7]

След това се установява в София. След намесата на България в Първата световна война поп Тома става полкови свещеник на Пети полк (по-късно 63-ти) на Единадесета дивизия.[3]

След края на войната Тома Николов работи като свещеник в църквата „Свети Николай“ в Горна баня, а след това в софийската черквица „Света Петка“, където през 1934 година е уволнен дисциплинарно, заради отслужването на панихида на член на ВМРО при кампанията на деветнадесетомайците срещу революционната организация. Умира на 18 август 1946 година.[8][9][10][11][3]

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43, 84.
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 319.
  3. а б в г д Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 158.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 41.
  5. Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 350.
  7. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 358.
  8. Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 8.
  9. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 317.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 364-365.
свещеник Никола Шкутов председател на Ениджевардарската българска община
(1908 – декември 1909)
свещеник Трайко Калайджиев
? председател на Воденската българска община
(декември 1909 – юни 1913)
последен