Уикипедия

Тома Николов

български революционер и духовник

Тома Николов Христов с псевдоними Златоуст и Рузвелт[1] е български революционер, духовник и просветител, деец на българското възраждане в Македония.[2]

Тома Николов
български революционер и духовник
Роден
около 1863 г.
Починал
18 август 1946 г. (83 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Тома Николов в Общомедия

Биография редактиране

Тома Николов е роден около 1862[3] – 1863 година в бедно семейство в кичевското село Вранещица, тогава в Османската империя.[3] Негов племенник е Евгени Попсимеонов, също революционер от ВМОРО. Учи в манастира „Света Богородица Пречиста“ от 1875 до 1878 година. След това две години от 1879 до 1881 година е учител в прилепската махала Варош, а в учебната 1881/1882 година – в Прилеп. В 1882 – 1885 година учи в Солунската българска гимназия. Прекъсва образованието си и от 1885 до 1888 година е главен учител в Кичево. На 27 август 1888 година е ръкоположен за дякон в Цариград и в продължение на 10 години е учител и дякон в Битоля. В 1896 година е назначен за екзархийски пратеник в Дебър. В 1897 година е ръкоположен за свещеник и от април 1899 година е архиерейски наместник в Кичево.[3]

След създаването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Тома Николов влиза в редиците ѝ[4] и става близък сътрудник на Даме Груев, Пере Тошев, Анастас Лозанчев, Павел Христов, Борис Сарафов и Христо Матов. Член е на Битолския окръжен революционен комитет и на революционните комитети в Кичево и Дебър.

В края на 1899 година Тома Николов е арестуван за революционна дейност и лежи една година в затворите в Кичево и Битоля, но е оправдан поради липса на доказателста. Веднага след освобождението му поп Тома отново е заподозрян и от 1902 година става нелегален в четата на капитан Тома Давидов, а след смъртта му влиза в четата на Славейко Арсов, действаща в Ресенско. Връща се в Кичевско с Васил Попов от Стара Загора и Христо Сугарев, брата на Георги Сугарев. Взима участие в Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг (17 – 8 април 1903), който го натоварва да занесе протоколите на конгреса на Задграничното представителство в София.

Връща се в Македония след Илинденско-Преображенското въстание през 1904 година и става секретар на българската община в Кичево. Подпомага Даме Груев във възстановяването на организацията. В 1906 година при разкритията от Лигушевата афера поп Тома отново е арестуван и осъден на доживотен затвор. Лежи 9 месеца в Битолския затвор, но в 1908 година след Хуриета е амнистиран.

 
Христо Настев (1), Лука Джеров (2), Тома Николов (3) и Йордан Тренков (4)
 
Митрополит Авксентий Пелагонийски служи панихида за загиналите войници от 8-ма пехотна тунджанска дивизия в „Свето Благовещение“ в Прилеп, 1916 година. Първи отляво е свещеник Тома Николов

След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Кичево.[5] Става председател на българската църковна община в Енидже Вардар, а по-късно през декември 1909 година Екзархията го назначава за управляващ българската Воденска епархия, където го заварва и Балканската война.

След Междусъюзническата война е арестуван от новите гръцки власти на 4 юли 1913 година заедно със секретаря си Порфирий Шайнов и няколкостотин други българи и затворен в Еди куле в Солун.[6] Лежи в затвора до освобождението им на 14 март 1914 година.[7]

След това се установява в София. След намесата на България в Първата световна война поп Тома става полкови свещеник на Пети полк (по-късно 63-ти) на Единадесета дивизия.[3]

След края на войната Тома Николов работи като свещеник в църквата „Свети Николай“ в Горна баня, а след това в софийската черквица „Света Петка“,[8] където през 1934 година е уволнен дисциплинарно, заради отслужването на панихида на член на ВМРО при кампанията на деветнадесетомайците срещу революционната организация. Умира на 18 август 1946 година.[9][10][11][12][3]

Външни препратки редактиране

Бележки редактиране

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 43, 84.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VIII (от фонд № 601 до фонд № 800). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1995. с. 319.
  3. ↑ а б в г д Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 158.
  4. ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 41.
  5. ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
  6. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 350.
  7. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 358.
  8. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 332.
  9. ↑ Николов, Тома. Спомени от моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 8.
  10. ↑ Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996, стр. 317.
  11. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 119.
  12. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 364-365.
свещеник Никола Шкутов → председател на Ениджевардарската българска община
(1908 – декември 1909) 		→ свещеник Трайко Калайджиев
? → председател на Воденската българска община
(декември 1909 – юни 1913) 		→ последен
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тома_Николов&oldid=12182056“.