Тома Прендов

български офицер

Тома Иванов Прендов е български офицер (полковник), командир последователно на 15 дивизионна инженерно-свързочна дружина и 3-ти армейски свързочен полк по време на Втората световна война (1941 – 1945) и член на Вътрешната македонска революционна организация.

Тома Прендов
български офицер
ЗваниеПолковник
Години на служба1919 – 1948
Служи наНационално знаме на България България
Род войскиИнженерни войски
Командвания15 див. инж.-св. дружина (ВСВ)
3-ти арм. св. полк (ВСВ)
Битки/войниВтора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1979 г. (81 г.)

Биография редактиране

Тома Прендов е роден на 30 август 1897 година в Тетово, Османска империя (днес Северна Македония). През 1919 година завършва в тридесет и девети випуск на Военното училище в София и е произведен в чин подпоручик, а на 30 януари 1923 в чин поручик. Първоначално поручик Прендов е редовен сътрудник, а по-късно пълноправен служител на Трета секция (разузнавателната служба) към Министерството на войната,[1] взела участие в априлските събития в България през 1925 година. По това време поручик Прендов, заедно с Тодор Радев е офицер за връзка между генерал-майор Иван Вълков и ръководителя на ВМРО Тодор Александров.[2] Служи в жанджармерийския пехотен полк.

На 15 юни 1928 година е произведен в чин капитан, на 6 май 1936 в чин майор и на 6 май 1940 в чин подполковник. Работил е в Софийския, Пловдивския и Русенския военен съд (1933 – 1934). От 1939 г. е командир на автомобилна рота в четвърти инженерен полк.[3]

Втора световна война (1941 – 1945) редактиране

В началото на Втората световна война (1941 – 1945) подполковник Прендов участва в анексията на Вардарска Македония, като командва новосформираната 15 дивизионна инженерно-свързочна дружина, подчинена на 15 пехотна охридска дивизия, след което на 6 декември 1943 поема командването на 3-ти армейски свързочен полк от първия му командир подполковник Тодор Остриков. На тази длъжност е до 13 септември 1944 година, като командването от него приема подполковник Стефан Топалов. По-късно е произведен в чин полковник. Уволнен е от служба през 1948 година.[4]

На 23 август 1954 година о.з. полковник Тома Прендов е обвинен по дело от общ характер №634 във връзка с убийствата през априлските събития в България през 1925 година.[5] В края на 70-те години на XX век се обесва в мазето на жилището си.[6]

Военни звания редактиране

Използвана литература редактиране

Бележки редактиране

  1. Йовков, И. „Хроника на едно царуване“, София, 1989, Издателство на Отечествения фронт, стр. 174
  2. Александров, В. „България и тайната война: Австро-унгарското и германското разузнаване в България 1914 – 1944“, София, 1992, Университетско издателство Св. Климент Охридски, стр. 81
  3. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 133.
  4. Ташев, Т., стр. 121
  5. Христозов, Н. „По дирята на безследно изчезналите“, София, 1972, Партиздат
  6. Вестник Десант, 12.03.2014, Брой 248, Как Трета секция разчисти предателите, Борис Цветанов.