Тома Димитров Радовски, наречен Томето, Томата Радовалията или Радовалиев е български революционер, деец и районен войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация в Серския революционен окръг.[1]

Тома Радовски
български революционер
Последната снимка на Тома Радовски от медицинското свидетелство в делото СД – 21
Последната снимка на Тома Радовски от медицинското свидетелство в делото СД – 21

Роден
Починал
Тома Радовски в Общомедия

БиографияРедактиране

Във ВМОРОРедактиране

Тома Радовски е роден през 1862 година в село Радово, Валовищката кааза на Серския санджак на Османската империя, днес Харопо, Гърция. Занимава се с производство и търговия с воденични камъни, добивани от района на Валовища. Тома Радовски среща Гоце Делчев през 1900 година и под негово давление става последователно ятак, куриер, четник и селски ръководител в Демирхисарска околия на ВМОРО.[2] Влиза във ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание в Серския революционен окръг, като четата му задържа стратегически турския военен корпус с всекидневни акции и атаки през цялото времетраене на въстанието в Серския санджак. Двамата с Лазар Кунгалов организират малка чета с район на действие поречието на река Струма и с цел – набиране на оръжие и пари за организацията. Имат равен ранг на войводи под ръководството на Яне Сандански.[3]

По време на войните за национално освобождениеРедактиране

През 1912 г. по време на Балканската война участва в освобождаването на града от четите на Яне Сандански и Александър Буйнов. На 4 ноември 1912 година в града влиза и генерал Георги Тодоров с 4-та дружина на 50-ти полк на Седма пехотна рилска дивизия. Участва в битката за Рупелския проход, в която четите на ВМОРО атакуват турския корпус в тил и довеждат до неговото разбиване. С четите на ВМОРО е и при изтеглянето от Валовища по време на Междусъюзническата война. След войната, когато съгласно Букурещкия мирен договор Гърция анексира Валовищко, Тома Радовски се установява в Чучулигово, Петричко. Той поддържа санданистите като е в близък контакт с Яне Сандански и става негов телохранител.[3]

Тома Радовски подпомага освобождението на Валовища през Първата световна война на 17 август 1916 година от Седма пехотна дивизия. Дава информация за гърци, участващи в шпионски организации и свидетелства в съдебни процеси срещу шпионите. Съгласно Ньойския мирен договор Гърция отново си връща Сяр и Валовища. Тома Радовски отново се установява в Чучулигово.[4]

Във ВМРОРедактиране

 
Тома Радовски като групов началник в четата на ВМРО с войвода Алеко Василев, на петия ред от долу нагоре, третият отляво надясно

След 1918 година, ВМРО възстановява структурите в Егейска Македония и изпраща четата на Георги Хазнатарски, в която участва и Тома Радовски. Тя действа в трите околии на Серския революционен окръг – Серска, Драмска и Валовищка. Четата през пролетта на 1920 г. води сражения в Костурско, Леринско и Воденско.[3]

След като се прибират в България организират дейността на митницата Попови ливади в Пирин. Целта е да се набират средства за дейността на организацията. Всички търговци са плащали мита, като най-важни са били приходите от дървен материал и животни за Гърция, тютюн и вино. Освен Тома Радовски участват и Георги Хазнатарски, Никола Хаджиев, Гоце Манолев, Динчо Балкански, Петър Говедаров, Димитър Чегански, Илия Лерински и Кирил Лерински.[5] Радовски заедно с Митьо Илиев и Стефан Пиперката е групов началник в окръжната чета на ВМРО с войвода Алеко Василев, а Ангел Коларов и Георги Хазнатарски са помощник окръжни войводи на Алеко Василев.[6] Радовски е приближен е до Алеко Василев, който е ръководител на Спомагателната организация на ВМРО. През 1923 г. Тома Радовски е издигнат за районен войвода в Петричкия окръг. Сформира чучулиговската чета с която преминава и води бойни действия в Гърция. Той е тежко ранен в двата крака при ожесточена престрелка с гръцки военни части в близост до село Бурсук, Серско. С много усилия е донесен от четниците в село Чучулигово, Петричко за лечение, но остава куц с левия си крак.[7]

В емиграцияРедактиране

През 1924 г. по време на Горноджумайските събития получава смъртна присъда от водача на дясното крило във ВМРО Иван Михайлов. Тома Радовски, Никола Хаджиев, Димитър Хаджиев, Иван Коджабашиев и Гогата Хазнатарски минават през Алиботуш в Гърция, след което се установяват в Горни Милановац, Югославия, където се оформя база на български емигранти. Оттам групата е прехвърлена във Виена чрез сигурен и добре работещ канал. Там са посрещнати от Тодор Паница и те стават неразделна част от неговото обръжение до неговата смърт.[8] Тома Радовски наема квартира на улица „Кайзерщрасе“, в непосредствена близост до ресторанта на ъгъла с улица „Зайденгасе“, оформил се като сборен пункт на емигрантите серчани. На сбирките най-редовно е четен и обсъждан вестника „Македонско съзнание“, издаван във Виена с помощта на Тодор Паница.[7]

След убийството на Паница, Радовски и Хазнатарски се връщат в България и заживяват в Чучулигово.[7] Тома Радовски се отчита пред организацията и живота му е спасен. Отменя се присъдата след като е направил отчет на служебните пари, които са били на съхранение при него лично пред Иван (Ванче) Михайлов. Отпада обвинението, че е злоупотребил с народни пари. На Тома Радовски е оставена е крупна сума от Михайлов за битовото устройване на семейството. Радовски е бил посещаван често в Чучулигово от Иван Михайлов, тези посещения продължавали до разтурането на организацията. След бягството на Ванче и неговата съпруга Менча през 1934 г. в Турция, Тома активно се занимава с предоставяне на земеделски земи за обработване от наематели.[9]

По време на Втората световна войнаРедактиране

 
Тома Радовски (правият вляво) и Георги Хазнатарски (правият вдясно) с бойци от Българския санитарен конвой в Егейска Македония

През 1941 година след анексията на Серско от България, Тома Радовски се завръща и се установява в Сяр. Той и неговите синове Христо и Димитър стопанисват винарска изба и кръчма в Сяр, както и лодка по долното течение на река Струма, с която превозват хора и товари. От лодката се възползват членовете на организацията в Серския и Петричкия окръг за изпълнение на поставените им задачи от българското управление. Димитър Радовски работи като бирник в общинската администрация в Сяр. През 1941 г. Тома Радовски като заминал за Беломорието, той събрал селяните и им казал: „Вие използвахте 25 години моите ниви и къщи. За сметка на това всеки от вас ще трябва да ми даде по 80 000 лева.“ В Беломорието се чувствал като губернатор, каквото си искал това вършел. Тома Радовски участва в българското управление на Егейска Македония като помощник – кмет на село Чифлиджик (Стримонохори), Серско.[10]

Последни годиниРедактиране

През 1944 година при оттеглянето на българските войски Тома Радовски и семейството му отново бягат в България под непосредствената заплаха от смъртно наказание, обявено от Андон Чауш – ръководител на гръцките паравоенни формирования. Отново се установяват в Чучулигово, Петричко. Така нареченият Народен съд го осъжда на интерниране в Разградско като член на ВМРО. По-късно е освободен.

Тома Радовски умира от естествена смърт през 1957 г. в Чучулигово. Погребан е в селското гробище в гроба на съпругата му Анна. Гогата Хазнатарски също се установява в Чучулигово, Петричко, къдено умира и е погребан. Двамата поддържат много близки приятелски отношения в последните си години.[11]

СемействоРедактиране

Тома Радовски е женен за Анна Радовска от която има пет деца: Велика, по мъж Бахтарлиева, родена през 1901 г., Христо Радовски, роден през 1903 г., Иван Радовски, роден през 1905 г., Марко Радовски, роден през 1908 г. и Димитър Радовски, роден през 1913 г. Неговите синове Иван, Христо и Марко Радовски също са членове и четници на ВМРО.[12]

Неговата внучка Султана Конева, която е дъщеря на първородното му дете Велика, работи като секретарка в Министерския съвет на Георги Димитров – министър-председател на НР България.[13]

По-голямата част от роднините на Тома Радовски остават в пределите на Гърция след Междусъюзническата война. След време повечето от тях и техните потомци емигрират в САЩ, Канада и Австралия. След Втората световна война се изселват и във Федерална Република Германия. Един от първите братовчеди – Коце от град Сяр остава в Гърция и неговите наследници са собствениците на фабриката за мебели „Дромеас“ в Сяр.[11]

ИзточнициРедактиране

  • Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, папка СД № 21;
  • НБКМ – БИА, ф. 189, а. е. 4, л. 277 – 278;
  • ДА – Благоевград, ф. 1320, оп. 2, а. е. 55, л. 34 – 35;
  • АМВР, об. д. 9906, т. II, л. 444;
  • ЦДИА, ф.1508, оп.2, а.е.23, л. 27 – 29; 

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 7 - 8.
  2. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 10, 14.
  3. а б в Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 8 – 11.
  4. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 10.
  5. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 12.
  6. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 16.
  7. а б в ЦДА, ф. 1909, оп. 2, а. е. 430, л. 12 – 13; ф. 3, оп. 12, а. е. 1294, л. 1 – 2.
  8. Хаджиев, Кирил Николов. Мъртвите не възкръсват: Спомени. Любомъдрие, 1994. с. 15 – 16.
  9. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 23.
  10. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 17.
  11. а б Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 8.
  12. Радовски, Александър. Войводите от Чучулигово. Велико Търново, Фабер, 2019. с. 8.
  13. Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Мултипринт, 2014. с. 10, 22.