Тонга
Кралство Тонга е архипелаг в южните части на Тихия океан. То се намира на юг от Самоа и на изток от Фиджи. Тонга е единствената островна държава в Тихия океан, която е с непокътната монархия.
Кралство Тонга Kingdom of Tonga Puleʻanga Fakatuʻi ʻo Tonga | |
---|---|
Девиз: Ko e ʻOtua mo Tonga ko hoku tofiʻa („Бог и Тонга са моето наследство“) | |
Химн: Ko e fasi 'o e tu'i 'o e 'Otu Tonga | |
![]() Местоположение на Тонга | |
География и население | |
Площ | 748,51 km² (на 175-о място) |
Води | 4% |
Климат | субтропичен |
Столица | Нукуалофа |
Най-голям град | Нукуалофа |
Официален език | |
Религия | 98% християнство 1% нерелигиозност 1% други |
Демоним | тонгоанец |
Население (2021) | ![]() (на 199-о място) |
Население (2016) | 100 651 |
Гъстота на нас. | 144 души/km² (на 76-о място) |
Градско нас. | 23,1% (на 181-во място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна полуконституционна монархия |
Крал | Тупоу VI |
Министър-председател | Сиаоси Совалени |
Организации | ООН |
Законодат. власт | Законодателно събрание |
История | |
Независимост | от Великобритания |
Обявяване | 4 юни 1970 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2019) | $655 млн. |
БВП на човек (ППС) | $6496 |
БВП (ном., 2019) | $493 млн. |
БВП на човек (ном.) | $4888 |
ИЧР (2019) | ![]() (на 104-то място) |
Джини (2015) | 37,6 (среден) |
Прод. на живота | 70,8 години (на 122-ро място) |
Детска смъртност | 16,6/1000 (на 174-то място) |
Грамотност | 99,4% (на 25-о място) |
Валута | Паанга (TOP) |
Други данни | |
Часова зона | UTC+13 |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | TO |
Интернет домейн | .to |
Телефонен код | +676 |
ITU префикс | A3A-A3Z |
Кралство Тонга в Общомедия |
ИсторияРедактиране
Около 2000 г. пр. Хр. островите са заселени от полинезийци. През X в. сл. Хр. се образува наследствена монархия (кралство).
Първият европейски изследовател посетил групата острови Тонгатапу е холандският мореплавател Абел Тасман през 1643 г. В средата на 19 век островните групи са обединени под властта на крал Тауфа `Ахау Тупоу. За притежаването на Тонга се води упорита борба между Великобритания, Германия и САЩ.
През 1900 г. по договора за дружба между Тонга и Великобритания Кралство Тонга е обявено за самоуправляваща се държава под протектората на Великобритания. През май 1968 г. Великобритания и Тонга сключват нов договор, предвиждащ постепенно съкращаване на английския контрол над архипелага. На 4 юни 1970 г. е провъзгласена независимостта на Кралство Тонга.
Държавно устройствоРедактиране
Тонга е конституционна монархия. Държавен глава и суверен на всички вождове и на целия народ на Тонга е кралят Тупоу VI, при който има личен съвет. Законодателен орган е Законодателна асамблея от 30 членове, включваща краля, министрите, личния съвет на краля и 18 избираеми депутати. Изпълнителната власт се осъществява от краля и правителството начело с министър-председател. Няма политически партии и профсъюзи.
На 29 юли 2008 кралският говорител съобщава, че кралят на Тонга, Джордж Тупоу V, ще се откаже доброволно от абсолютната си власт в полза на министър-председателя, за да отговори на желанието на своя народ за демократични промени.[1] Това представлява една от стъпките, която трябва да подготви страната за парламентарните избори през 2010 година. Официалната церемония по предаване на властта се извършва на 1 август 2008.[1]
На 18 март 2012 година крал Джордж Тупоу V умира и е наследен от брат си Ахоейту Унуакиотонга Тукуахо.
Въоръжени сили – 1500 души.
ГеографияРедактиране
Тонга (Дружествените острови) е архипелаг от 169 вулканични и коралови острови в Тихия океан, от които само 36 са обитаеми. Островите са разположени в ивица дълга около 800 км и ориентирана в посока север – юг.
Архипелагът се състои от 3 основни групи острови – Вавау, Хаапай и Тонгатапу (Тонгатабу). Най-големият остров, с площ от 257 км², е Тонгатапу. На него е разположена и столицата Нукуалофа. Геоложки островите Тонга се състоят от 2 успоредни вериги. Западна – планински вулканични острови с най-висока точка вулканът Као (1125 м, на о. Као) и източна – атоли и коралови острови с надморска височина до 200 м.
Климатът е субтропически с 2 слабо изразени периода – топъл, със средни температури от 32 °C, и по-студен период, със средни температури от 27 °C. Средни годишни валежи: 1700 – 2970 мм. Средна дневна влажност на въздуха – 80%.
Растителността е представена от гъсти и влажни тропически гори.
В административно отношение страната е разделена на 5 окръга (управления), които от своя страна се делят на 23 района:
- Вавау (Vava'u), 119 км2, 15 485 ж. (2006 г.), административен център – Неиафу, 6 района
- Ниуас (Niuas), 72 км2, 1652 ж. (2006 г.), административен център – Хихифо, 2 района
- Хаапай (Ha'apai), 110 км2, 7572 ж. (2006 г.), административен център – Пангаи, 6 района
- Тонгатапу (Tongatapu), 261 км2, 71 260 ж. (2006 г.), административен център – Нукуалофа, 7 района
- Еуа ('Ewa), 87 км2, 5165 ж. (2006 г.), административен център – Охонуа, 2 района
НаселениеРедактиране
Населението на Тонга през 2009 година е 120 898 души. Гъстота – 136,4 жители, без ненаселените острови – 156,7 жители на км2. Естествен прираст – 26. Средна продължителност на живот – мъже 67 години, жени 72 години. Етнически състав – тонганци 98,2%, други полинезийци 0,9%, европейци 0,5%, други 0,4%. Официален език – тонгански. Азбука – латиница. Неграмотни – 6%. Конфесионален състав – християни 99,5% (протестанти 84,6%, католици 15,4%), други 0,5%. Градско население – 47%. На Тонгатапу живее 69% от населението, на Вавау – 16%, на Хаапай – 8%. Столица – Нукуалофа (24 хил. жители, агломерация 40 хил. жители). По-големи градове – Муа (5 хил. ж.), Хавелолото (4 хил. ж.), Ваини (3 хил. ж.) и трите на Тонгатапу; Неиафу (4 хил. ж.) на Вавау и Пангаи (2 хил. ж.) на Хаапай.
Възрастовията състав през 2005 е:
от 0 – 14 годинии: 36,2 % (мъже: 20 738/ жени: 19 907); от 15 – 64 години: 59,7 % (мъже: 33 226/ жени: 33 853); над 65 години: 4,2 % (мъже: 2031/ жени: 2667)
ИкономикаРедактиране
Кралство Тонга е аграрна страна с ограничени ресурси. Нейната икономика е нестабилна и силно зависима от природните катаклизми и неблагоприятните външни промени. Повишаването на равнището на океана представлява пряка заплаха за тази страна.
Икономиката на Тонга разчита почти изцяло на вносни стоки и на няколко външни финансови източника. Дефицитът по търговския баланс се финансира до голяма степен от емигрантски преводи от други страни. Основната индустрия, риболовът, търпи значително развитие през последното десетилетие, но икономическият ръст е заплашен от измененията в климата и високата цена на петрола. Тези фактори затрудняват привличането на чуждестранни инвестиции в страната.
Главни износни култури са копра, тропически плодове, батати, маниока, ямс, таро. Извършват се проучвателни дейности за търсене на нефт, медни и железни руди, сребро и цинк. Дължината на шосейната мрежа е 400 км, от които само 160 км са асфалтирани. В последните години силно се развива туристическият бизнес, като страната средно се посещава от около 41 хил. туристи. Съотношението между селско стопанство-промишленост-обслужване е 31:11:58.
Тонга е страна-членка на Световната търговска организация (СТО) от 27 юли 2007.[2]
Вижте същоРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ а б Краят на още една абсолютна монархия. // Dnevnik.bg. Посетен на 29 юли 2008.
- ↑ www.wto.org
Външни препраткиРедактиране
- Сайт на правителството на Тонга Архив на оригинала от 2007-04-02 в Wayback Machine.
- Интерактивни карти на Тонга Архив на оригинала от 2007-09-11 в Wayback Machine.