Отваря главното меню

Тони Морисън (на английски: Toni Morrison) е американска писателка.

Тони Морисън
Toni Morrison
американска писателка
Toni Morrison.jpg
Родена
Починала
5 август 2019 г. (88 г.)

Националност Flag of the United States.svg САЩ
Образование Университет Корнел[1]
Университет „Рътгърс“
Литература
Период 1970 – 2019
Награди Нобелова награда Нобелова (1993)
„Пулицър“ Пулицър (1988)
Кавалер на Ордена на Почетния легион Командор на Френския орден на изкуството Президентски медал на Свободата (САЩ)
Повлияна Джеймс Артър Болдуин, Уилям Фокнър, Дорис Лесинг, Херман Мелвил
Повлияла Бел Хуукс, Октавия Бътлър

Подпис Toni Morrison (signature).svg
Уебсайт
Тони Морисън в Общомедия

Нейните романи са известни със своята епична тематика, жив диалог и детайлно развити герои. Най-известни сред тях са „The Bluest Eye“ (1970), „Sula“ (1973), „Песента на Соломон“ („Song of Solomon“, 1977) и „Възлюбена“ („Beloved“, 1987). Тя е автор и на либретото на операта „Margaret Garner“ (2005).

За романа „Възлюбена“ получава наградата „Пулицър“ за художествена литература през 1988 година и Нобелова награда за литература през 1993 г. През 2012 г. е наградена с Президентския медал на свободата.

Съдържание

БиографияРедактиране

Детство и образованиеРедактиране

Тони Морисън е родена на 18 февруари 1931 г. в Лорейн, щата Охайо, с името Клоуи Антъни Уофорд. Тя е второто от четири деца в работническо афроамериканско семейство.[2] Като дете чете много, а сред любимите ѝ автори са Джейн Остин и Лев Толстой. Нейният баща ѝ разказва много народни приказки, които оказват влияние върху по-късните и работи.[3] На дванадесетгодишна възраст тя става католичка и е кръстена с името Антъни, което става основа на по-късния ѝ псевдоним Тони.[4]

През 1949 година Тони Морисън постъпва в Хоуърдовия университет във Вашингтон, където през 1953 година получава бакалавърска степен по англицистика. През 1955 година защитава магистърска степен по англицистика в Университет „Корнел“ с дипломна работа върху самоубийството в произведенията на Уилям Фокнър и Вирджиния Улф.

Преподавателска дейностРедактиране

След дипломирането си Тони Морисън става преподавател по англицистика в Тексаския южен университет в Хюстън (1955 – 1957), по-късно се връща като преподавател в Хоуърдовия университет.

СмъртРедактиране

Умира на 5 август 2019 г. в Ню Йорк след усложнения от пневмония.[5][6][7]

ПроизведенияРедактиране

РоманиРедактиране

  • The Bluest Eye (1970)
  • Sula (1973)
  • Song of Solomon (1977)
    Песента на Соломон. София, Профиздат, 1984. с. 312. (превод на Мадлена Евгениева)
  • Tar Baby (1981)
    Бог да бди над детето. София, ИК „Обсидиан“, 2015. с. 184. (превод на Любомир Николов)
  • Beloved (1987)
    Възлюбена. София, Народна култура, 1993. с. 270. (превод на Жаклина Хаимова)
  • Jazz (1992)
    Джаз. София, Весела Люцканова, 1995. с. 224. (превод на Анна Христова)
  • Playing in the Dark (1993)
  • Paradise (1999)
  • Love (2003)

ПиесиРедактиране

  • Dreaming Emmet (поставена 1986)

ДругиРедактиране

  • The Black Book (1974)
  • Remember:The Journey to School Integration (2004)

БележкиРедактиране

  1. www.neh.gov, Посетен на 6 август 2017.
  2. Dreifus, Claudia. CHLOE WOFFORD Talks about TONI MORRISON. // The New York Times, 11 септември 1994. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)
  3. Larson, Susan. Awaiting Toni Morrison. // The Times-Picayune, 11 април 2007. Посетен на 11 юни 2007. (на английски)
  4. Brocks, Emma. Toni Morrison: 'I want to feel what I feel. Even if it's not happiness'. // The Guardian, 13 април 2012. Посетен на 14 февруари 2013. (на английски)
  5. Fox, Margalit. Toni Morrison, 'Beloved' Author and Nobel Laureate, Dies at 88. // The New York Times. 2019-08-06.
  6. Italie, Hillel. Nobel laureate Toni Morrison dead at 88. // 2019-08-06. Посетен на 2019-08-06.
  7. Toni Morrison, author and Nobel laureate, dies aged 88. // The Guardian, August 6, 2019.

БиблиографияРедактиране

  • Катлийн Удуорд, Травмиращ срам: Тони Морисън, телевизионната култура и културната политика на емоциите. – В: Искам шестица! Т. 2. Съст. Амелия Личева и Дария Карапеткова. С., Магистърска програма „Преводач-редактор“, СУ, 2011.

Външни препраткиРедактиране