Тополовец (река)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Тополовец.
Тополовец (на латински: Topolovec) е река в Северозападна България, Видинска област, общини Кула и Видин, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 67,6 km, която ѝ отрежда 57-о място сред реките на България.
| Тополовец | |
    – начало,  – устие | |
| Общи сведения | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Видин Община Кула Община Видин |
| Дължина | 67,6 km |
| Водосб. басейн | 582,8 km² |
| Отток | 1,23 m³/s |
| Начало | |
| Място | на 1 km източно от връх Връшка чука |
| Координати | |
| Надм. височина | 404 m |
| Устие | |
| Място | десен приток на река Дунав → Черно море |
| Координати | |
| Надм. височина | 33 m |
Река Тополовец извира на 1 km източно от връх Връшка чука на около 404 m н.в., под името Мостище. След село Извор махала вече се нарича Тополовец. До село Градец тече в североизточна и източна посока в каньоновидна долина. След това завива на югоизток, навлиза във Видинската низина и се влива отдясно в река Дунав (на 785 km от устието ѝ) на 33 m н.в.
Площта на водосборния басейн на Тополовец е 582,8 km2[1], като на запад и северозапад граничи с водосборния басейн на река Тимок, на север и североизток с басейните на малки и къси реки, вливащи се директно в Дунав, а на юг – с водосборния басейн на Войнишка река.
В Тополовец се вливат три основни леви притока – Стублата, Рабровска река и Делейнска река.
По течението на реката са разположени пет села: Община Кула – Извор махала; Община Видин – Долни Бошняк, Градец, Акациево и Новоселци.
През летните месеци реката пресъхва. Долното ѝ течение (след село Акациево) е коригирано с водозащитни диги. В горното ѝ течение, в близост до град Кула е изграден язовир „Кула", използващ се за напояване и водоснабдяване.
Покрай левия бряг на Тополовец, в средното ѝ течение, на протежение от 10 km преминава третокласен път № 121 от държавната пътна мрежа: Иново – Бойница (село) – Кула.
Средногодишният отток на река Тополовец при станция Акациево е 1,23 m3/s. За реката е характерен раннопролетен максимум, дължащ се на ранното топене на снежната покривка. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.[2]
| речен отток | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | средногодишен |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| количество (m3/s) | 0,93 | 1,56 | 3,05 | 2,19 | 1,45 | 1,07 | 0,80 | 0,70 | 0,58 | 0,68 | 0,82 | 0,93 | 1,23 |
| количество (% от годишния обем) | 6,40 | 10,60 | 20,70 | 14,80 | 9,80 | 7,20 | 5,40 | 4,70 | 3,90 | 4,60 | 5,60 | 6,30 | 100,0 |
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта L-34-142. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-9. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-34-10. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
- ↑ География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт — БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
- Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 496.