Торсио́нните полета (известни като аксионни (на английски: axion), спинови (на английски: spin), спинорни (на английски: spinor) или микролептонни (на английски: microlepton полета) са елемент от теория на енергията, в която спинът на частиците се свързва с възможността за излъчване на частици без маса и енергия, които да пренасят информация през вакуум със скорост, надвишаваща с порядъци скоростта на светлината. Названието произхожда от на френски: torsion – усукване, или от на латински: torsio със същото значение, а терминологията е въведена от Ели Картан (на френски: Élie Joseph Cartan) през 1922 г. Макар че експерименталните опити за намирането на торсионни полета не са донесли резултати,[1] теорията става основа за многобройни псевдонаучни теории и твърдения (лечебна вода, обработена с торсионно поле, торсионна система за диагностика, за търсене на полезни изкопаеми и др.).[2][3]

Съвременната физика разглежда торсионните полета като чисто хипотетичен обект, без принос в наблюдаваните физически ефекти.[4]

История редактиране

В средата на 80-те години в СССР е разгърната програма по експериментално изучаване на „торсионните полета“ под ръководството на Държавния комитет за наука и технологии (ДКНТ) на СССР:[3] отначало секретна (при активното участие на КГБ и Министерство на отбраната на СССР), и от 1989 до 1991 г. – явна. Главен организатор на явните изследвания отначало е Центърът по нетрадиционни технологии (от 1989 до 1991 г.), а след това – МНТЦ „Вент“ (Център за Нетрадиционни Технологии (ЦНТ) при ДКНТ на СССР с ръководител А. Е. Акимов)[3]). Акимов използва концепцията за торсионните полета във феноменологична концепция за т.нар. „EGS-състояния“. Други автори по темата са Генадий Шипов – в неговата „Теория на физическия вакуум“ и В. Л. Дятлов – при разработката на „поляризационен модел на физическия вакуум“.[5]

Акимов и Шипов получават финансиране за своите изследвания от руското Министерство на науката от 1992 до 1995 и от Министерство на отбраната от 1996 до 1997. След като са разобличени в измама от Комисията по борба с лъженауката и фалшификацията на научните изследвания[6] те продължават работата си в обстановка на секретност[3] като частно предприятие „Международный институт теоретической и прикладной физики“ (по-късно ЮВИТОР).[7]

Източници редактиране

  1. J. Audretsch, C. Lammerzahl. Neutron interference: general theory of the influence of gravity, inertia and space-time torsion // J. Phys. A 16 (11). 1983. DOI:10.1088/0305-4470/16/11/017. с. 2457.
  2. Д. Д. Иваненко, П. И. Пронин, Г. А. Сарданашвили Калибровочная теория гравитации. – М., Изд. МГУ, 1985.
  3. а б в г Кругляков, Э. П. Лженаука. Чем она угрожает науке и обществу? // доклад на Президиуме РАН, 27.05.03. Архивиран от оригинала на 2007-11-10. Посетен на 2017-04-25. (на руски)
  4. Subhendra Mohanty, Utpal Sarkar. Constraints on background torsion field from K-physics // Physics Letters B 433 (3 – 4). 1998. DOI:10.1016/S0370-2693(98)00735-7. с. 424 – 428.
  5. Дятлов В. Л. Поляризационная модель неоднородного физического вакуум Архив на оригинала от 2013-06-15 в Wayback Machine.. – Новосибирск. Изд-во Института Математики, 1998 г.
  6. Полторак, Ирена Полторак. Дырка от бублика большой науки (интервью Евгения Александрова журналу Patron (часть 1)) // раздел „Битва на торсионном поле“. КОМИССИЯ ПО БОРЬБЕ С ЛЖЕНАУКОЙ И ФАЛЬСИФИКАЦИЕЙ НАУЧНЫХ ИССЛЕДОВАНИЙ при Президиуме Российской академии наук. Посетен на 25 април 2017. (на руски)
  7. UVITOR // Архивиран от оригинала на 2017-12-22. Посетен на 2017-04-25.