Отваря главното меню

Тор (спомагателен крайцер)

Тор (на немски: Thor, HSK-4) е спомагателен крайцер на Немския флот от времето на Втората световна война. Това е преустроения товарен кораб „Санта Круз“ (на немски: Santa Cruz), в германския флот е познат като „Плавателен съд №10“ (на немски: „Schiff 10“)[бележки 1], в Кралския флот получава обозначението – Рейдер „E““[1][2]. . Той е един от най-малките спомагателни крайцери на Германия, но в същото време е и един от най-резултатните кораби. За двата си похода той потапя спомагателен крайцер и 17 търговски съда, а също пленява още 4, с общ тонаж примерно 152 000 брт за 642 дни прекарани в поход[3][2].

„Тор“
Thor, HSK-4
Santa Cruz OPDR.jpg
Флаг   Германия
Клас и тип Спомагателен крайцер
Производител Deutsche Werft, Хамбург, Германия
Живот
Спуснат на вода 16 март 1938 г.
Влиза в строй 15 март 1940 г.
Изведен от
експлоатация
потънал след пожар на 30 ноември 1942 г.
Състояние извън експлоатация
Характеристика
Дължина 122 m
Ширина 16,7 m
Задвижване Парна турбина
Скорост 17 възела
(31 km/h)
Водоизместимост 9,300 t (стандартна)
Екипаж 349 души,
Далечина на
плаване
40 000 мили
Въоръжение
Артилерия 6×150 mm
Зенитна артилерия:
2×37 mm
4×20 mm
Самолети 1 самолет Arado Ar 196 A-1
Торпеда 4×533 mm ТА
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за Тор (спомагателен крайцер). За Тор (митология) вижте Тор (митология).

ИсторияРедактиране

Корабът е построен в Хамбург на стапелите на фирмата „Дойче верфт“[4] (на немски: Deutsche Werft AG Hamburg-Finkenwärder[2]) за Олденбургско-Португалского параходно дружество и е спуснат на вода на 16 март 1938 г.[4][2]под името „Санта Круз“. На 4 септември 1939 г.[4] е реквизиран от Кригсмарине, след което е преоборудван във военен кораб. „Тор“ влиза в строя на германския флот на 15 март 1940 г.[5][2] като спомагателен крайцер HSK-4.

Бойни действияРедактиране

Първи походРедактиране

На 6 юни 1940 г.[5][2] под командването на капитан-цур-зе[бележки 2] Ото Келер[4] (на немски: Otto Kähler[2]) „Тор“ тръгва за своя първи поход, а през нощта на 16 срещу 17 юни влиза в Северния Атлантик[5][2].

На 1 юли 1940 година е пленен холандския транспорт „Кертозоно“ с екипаж от 56 души[6][2]. Келер изпраща кораба във Франция.

На 6 юли 1940, „Тор“ пресича екватора[6][2].

Втора жертва, на 7 юли 1940, е британския сухогруз „Делембър“, който забелязвайки рейдера се опитва да избяга[6][2]. След като скъсил разстоянието на 8 km, „Тор“ открива огън, след което кораба се предава. Неговият капитан – Прет, един пътник и 43 моряка стават пленници. След това съда е миниран, взривен и потопен.

Третата жертва, 9 юли 1940, е белгийския „Брюге“, който се предава след третия предупредителен изстрел[7][2]. 44 моряка, вкл. капитан Бум, са пленени. Съда е миниран и потопен.

На 14 юли 1940, до остров Тринидад, без съпротива, е спрян британския транспорт „Грейсфилд“ с екипаж от 36 души[7][2]. Транспорта е потопен с 40 150 mm снаряди и едно торпедо.

Следваща жертва е въглищарят „Уендовер“ на 16 юли 1940[7][2]. „Тор“ привечер успява да се приближи на близка дистанция и веднага открива огън на поражение. От поредния залп англичанина се запалва, появяват се и първите жертви. Обстрела продължава, докато на „Уендовер“ не замлъква радиостанцията. От 40 члена на екипажа при обстрела загиват двама, в т.ч. и радиста. Още двама умират от раните си, вече на борда на „Тор“. Горящия съд е потопен със снаряди.

На следващия ден (17 юли 1940 г.) спират холандския сухогруз „Тела“ без съпротива[7][2]. 33 моряка се добавят към пленниците. Сухогруза е миниран, взривен и потопен.

Командоването на флота отбелязва успехите на „Тор“ (за 17 дни 6 съда) и на 20 юли 1940 г. са представени за награда 30 души от екипажа[8].

На 28 юли 1940 г.[8][2] „Тор“ за първи път се среща с противников спомагателен крайцер. Британския контраадмирал Хенри Харууд изпраща крайцера „Алкантара“ за патрулиране в района на Пернамбуко – остров Тринидад. Харууд се надява да спре германския рейдер, ако той се отправи на юг. Действително именно „Алкантара“ намира неизвестния кораб и капитан Дж. Дж. П. Инхем заповядва да се започне преследване. В 12:00 часа от „британеца“, който следва почти по килватера немския кораб се изпраща дълга зашифрована радиограма. Радистите на „Тор“ се опитват да я заглушат със смущения. Келер разбира, че не може да се отклони от боя. Той нарежда да се свали маскировката на кораба и влиза в боя. „Тор“, обстрелва англичаните добре прикрит от димни завеси, получава само две попадения, като един от снарядите така и не детонира. „Алкантара“ е значително по-пострадал, получава и снаряд във водолинията, което води до голям крен. Келер, заповядва да се постави димна завеса и да се излезе от боя окончателно, опасявайки се, че към мястото на битката вече са се насочили и други английски кораби[9][10][2].

На 25 август към 28 август 1940 г. „Тор“, след среща с танкера „Рекум“, попълва запасите си с гориво[11].

На 30 август 1940 г. по заповед на командването са представени за награда капитана на кораба и още 50 души[11].

На 26 септември самолета „Арадо“ забелязва голям кораб, който рейдера спира след час. Норвежката китобойна база „Космос“ е много ценна награда, но капитан Келер нямал как да я изпрати в Европа[11][2]. „Космос“ е миниран, взривен и потопен.

На 8 октомври попадат на следващия голям съд. „Тор“ започва преследване, а когато разстоянието намалява сваля маскировката и открива огън. Транспорта се опитва да избяга, излъчвайки сигнали за тревога, които немците се опитват да заглушат. Хладилния кораб „Нейша“ получава осем или девет 150 mm снаряда[11][2]. Кораба е довършен с торпедо и 35 снаряда.

В периода 9 ноември до 16 ноември „Тор“ се среща със снабдителния кораб „Рио Гранде“[12][2]. Всички пленници, освен капитаните, са прехвърлени на „Рио Гранде“, а „Тор“ попълва запасите си.

На 5 декември наблюдателите забелязват на разстояние примерно 4 мили излизащ от мъглата много голям съд, разпознат като спомагателен крайцер. За час сражение високобордния „Карнарвон Кесъл“, представляващ прекрасна цел за добре тренираните немски артилеристи получава не по-малко от осем 150 mm снаряда, които предизвикват няколко пожара. В 8:03 британския спомагателен крайцер, внезапно обръща на север и без да намалява скоростта започва да бяга. След 6 минути вече не се забелязва[13][14][2].

На 22 декември 1940 година Келер получава от командването награда – Рицарски кръст[15].

На 1 февруари 1941 г. „Тор“ пресича екватора[16].

На 16 февруари 1941 „Тор“ се среща със снабдителния съд „Алстеруфер“, от който получава боеприпаси[16][2].

След дълга пауза, на 25 март 1941 г., нова жертва на „Тор“ става товаропътническия лайнер „Британия“. Тъй като радиостанцията му без прекъсване изпраща шифровани съобщения, обстрела по него продължава до потапянето на лайнера. Ото Келер, ръководейки се от информацията, която му дават радистите и надявайки се, че помощта ще пристигне след няколко часа не спасява бедстващите. Това води до почти двеста жертви[17][2].

В същия ден (25 март 1941 г.) рейдера спира с предупредителен изстрел шведския въглищовоз „Троллехолм“. Кораба е миниран и потопен, а екипажа му от 31 души е пленен[17].

На 4 април 1941 г. вахтените забелязват силен дим, през който скоро се забелязали и две мачти. Келер решил, че това е „неутрал“, заповядал да се издигне гръцки флаг, но за всеки случай обявил и бойна тревога. Този път противник на „Тор“ става спомагателния крайцер „Волтер“. Три минути след началото на боя в средната част на „Волтер“ вече имало много силен пожар. За цялото сражение британския кораб няма нито едно попадение във врага. Накрая британеца вдига белия флаг. Немските моряци спасяват 197 от 269 души екипаж[18][19][2].

Последна жертва на първия поход, на 16 април 1941 г., става шведския рудовоз „Сър Ернест Касел“. 45 моряци са взети в плен, а самия кораб е миниран и потопен[20][2].

Първия поход на „Тор“ завършва на 30 април 1941 година[21][2]

Крайния резултат от него са 12 потопени и пленени съда, а също и уникалните за историята на Втората световна война три сражения със спомагателни крайцери на противника.

Втори походРедактиране

Първия опит за отплаване на „Тор“ на втори поход започва на 19 ноември 1941 г.[22][2]. Към този момент кораба е модернизиран – старите оръдия са сменени с нови 150 mm оръдия Tbk С/36, поставен е радар. Но вечерта на следващия ден, „Тор“ се сблъсква с шведския рудовоз „Ботниа“, който бързо потъва. Заради получените повреди „Тор“ се връща в базата за ремонт. Второто отплаване е на 30 ноември 1941 г.[23][2].

ГибелРедактиране

„Тор“ потъва на 30 ноември 1942 г. в резултат на пожар на немския танкер „Алтмарк“, към който е акостирал, 13 души от екипажа му загиват. „Алтмарк“ и „Нанкин“ в резултат на повредите също потъват. Екипажа на танкера дава 53 жертви. Причина за взрива, може би, е случайна искра при ремонтни работи в горивните резервоари на танкера.[24][2]. Официално разследване за причините за катастрофата така и не е направено.

РезултатиРедактиране

Потопени и пленени съдове, първи поход:

Дата Име Тип Принадлежност Тонаж, брт[бележки 3] Товар Съдба
1940-07-01 1 юли 1940 Kertosono товарен кораб   Нидерландия 09290 9290 пленен, изпратен в Лориан
1940-07-07 7 юли 1940 Delambre товарен кораб   Великобритания 07030 7030 миниран, взривен и потопен
1940-07-09 9 юли 1940 Bruges товарен кораб   Белгия 04985 4985 6746 тона пшеница миниран, взривен и потопен
1940-07-14 14 юли 1940 Gracefield товарен кораб   Великобритания 04630 4630 7430 тона пшеница и трици потопен с артилерия и торпедо
1940-07-16 16 юли 1940 Wendover товарен кораб   Великобритания 05490 5490 7250 тона въглища миниран, взривен и потопен
1940-07-17 17 юли 1940 Tela товарен кораб   Нидерландия 03775 3775 5451 тона зърно миниран, взривен и потопен
1940-09-26 26 септември 1940 Kosmos танкер с китова мас   Норвегия 17800 17 800 17 662 тона китова мас потопен с артилерия
1940-10-09 9 октомври 1940 Natia хладилен кораб   Великобритания 08715 8715 миниран, взривен и потопен
1941-03-25 25 март 1941 Britannia пътнически лайнер   Великобритания 08800 8800 потопен с артилерия
1941-03-25 25 март 1941 Trolleholm товарен кораб   Швеция 05045 5045 въглища потопен с артилерия
1941-04-04 4 април 1941 Voltaire спомагателен крайцер   Великобритания 13245 13 245 потопен от артилерия след бой
1941-04-16 16 април 1941 Sir Ernest Cassel рудовоз   Швеция 07740 7740 миниран, взривен и потопен

Втори поход:

Дата Име Тип Принадлежност Тонаж, брт[бележки 3] Товар Съдба
1942-03-23 23 март 1942 Pagasitikos товарен кораб   Гърция 03490 3490 потопен с торпедо
1942-03-30 30 март 1942 Wellpark товарен кораб   Великобритания 04650 4650 потопен с торпедо
1942-04-01 1 април 1942 Willesden товарен кораб   Великобритания 04565 4565 потопен с артилерия и торпедо
1942-04-03 3 април 1942 Aust товарен кораб   Норвегия 05630 5630 миниран, взривен и потопен
1942-04-10 10 април 1942 Kirkpool товарен кораб   Великобритания 04840 4840 потопен с артилерия и торпедо
1942-05-10 10 май 1942 Nankin товарен кораб   Великобритания 07130 7130 пленен, изпратен в Япония
1942-06-14 14 юни 1942 Olivia танкер   Нидерландия 06305 6305 потопен с артилерия
1942-06-19 19 юни 1942 Herborg танкер   Норвегия 07890 7890 пленен, изпратен в Япония
1942-07-04 4 юли 1942 Madrono танкер   Норвегия 05895 5895 пленен, изпратен в Япония
1942-07-20 20 юли 1942 Indus хладилен кораб   Великобритания 05185 5185 потопен с артилерия

За двата му похода тонажа на потопените и пленени от „Тор“ съдове е примерно 152 000 брт.

БележкиРедактиране

  1. „Шифф-10“ (на немски: „Schiff 10“) – в превод от немски означава „Съд №10“.
  2. Капитан-цур-зе (на немски: Kapitän zur See) – съответства на званието капитан 1-ви ранг.
  3. а б Резултатите на „Тор“: Первый поход, Второй поход, Thor – War Records ((en)). Тонажа на съдовете посочени в таблицата според други източници може да е различен.

ИзточнициРедактиране

  1. Обозначения вспомогательных крейсеров Кригсмарине (Германия)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб Вспомогательный крейсер Тор ((en))
  3. Результаты боевой деятельности Тора
  4. а б в г Появление Тора
  5. а б в Вступление вспомогательного крейсера Тор в флот Кригсмарине (Германия)
  6. а б в Первый успех вспомогательного крейсера Тор
  7. а б в г Четыре жертвы Тора
  8. а б Команда Тора получает награды
  9. Бой вспомогательных крейсеров „Алькантары“ и „Тора“
  10. Схема боя вспомогательных крейсеров „Алькантары“ и „Тора“
  11. а б в г Встреча с китобойным судном
  12. На борту „Тор“ слишком много пленных
  13. Бой вспомогательных крейсеров „Кэрнарвон Кэсл“ и „Тор“
  14. Схема боя вспомогательных крейсеров „Кэрнарвон Касла“ и „Тора“
  15. Встреча Нового Года на Торе
  16. а б Начало 1941 года на Торе
  17. а б Первые жертвы Тора в 1941 г.
  18. Бой вспомогательных крейсеров „Волтэра“ и „Тора“
  19. Схема боя вспомогательных крейсеров „Тора“ и „Вольтэра“
  20. Последняя жертва первого похода Тора
  21. Результаты первого похода Тора
  22. Начало второго похода Тора
  23. Случайная жертва Тора
  24. Гибель Тора

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тор (вспомогательный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.