Тракиец е село в Южна България. То се намира в община Хасково, област Хасково.

Тракиец
Общи данни
Население 728 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,856 km²
Надм. височина 211 m
Пощ. код 6369
Тел. код 03700
МПС код Х
ЕКАТТЕ 72953
Администрация
Държава България
Област Хасково
Община
   кмет
Хасково
Станислав Дечев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Тракиец
Красимир Бойчев
(ВМРО-НИЕ, ОЗ, БНД)

ГеографияРедактиране

ИсторияРедактиране

Не може с положителност да се каже къде е било първото селище на прастарите потомци на днешните жители на с. Тракиец (тогава с. Елехча), но може да се твърди, че жителите му са потомци на тракийско племе беси и славянското племе драговичи. Сведения за живота на българското население на с. Тракиец през време на Второто българско царство ни дават различни наименования на местностите – Петровица, Аязмото (кладенец), Кулето (кула), Гробето, Узунца и др.

Името на селото според едни автори произхожда от Елшица – /да дирим елхи/, а според други от /Елес/-Еляз/ – персийска арабска дума която означава „смокиня“. Последното е по-вероятно поради големия брой смокини по дворовете запазени и до днес. При строежа на язовир Тракиец са били открити останки от тракийско и старобългарско селище. Язовир Тракиец е най-големият язовир на Балканския полуостров с каменна стена. Дълга е 1100 м и е изцяло изградена от трамбовани земни маси без използването на бетонна конструкция. Язовирът е изключително беден на рибни ресурси поради дългогодишното бракониерство на което се подлага. Напълно неподходящ за любителски риболов. През последните години зарибяването с различни видове риба не води дори до нищожна промяна в рибните ресурси. Най-честият улов е на шаран.

Срещу селото се издигат малкия и големия Хасар.

В района между малкия и големия Хасар е съществувал български манастир „Свети Николай“ и е бил запазен до 1665 – 1670 г. Той е играел важна роля за българите от Хасковския край. Сегашната черква в селото носи името на този манастир.

След освобождаването от османско владичество била построена Цвятковата чешма и чешмите Папаз бунар и Алакчелан, а през 1933 г. бе прекарана вода на поляната под Аязмото за улеснение на населението по време на събора, който е на Спасовден.

Преброяване на населението се извършва през 1906 г. – 815 ж., 1928 г. – 1065, 1934 г. – 1193 души. С изселване на много семейства по градовете през последните години се заселват доста турски семейства. В днешно време е трудно да се чуе българска реч в селото. На 1 км от селото се намира местността Аязмото. След освобождението от османско владичество славата на Аязмото станала много популярна с лечебната сила на водата му, лекуваща много болести. Започнали да идват все повече и повече болни хора от цялата страна. Тук се намира единствания в България параклис кръстен на майката на Дева Мария / Богородица/ – Св. Ана. През октомври 2009 в местността около Аязмото е издигнат и осветен християнски кръст. Голямото посещение на хора от далечни краища е наложило построяването на 3 стаи за гости, а по късно и голяма кухня. През 1908 г. обемът на кладенчето бил разширен с диаметър 3 м и дълбочина 1,70 м. За почистването и хигиенизирането на Аязмото се грижи църковното настоятелство.

НаселениеРедактиране

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1193
1946 1162
1956 974
1965 749
1975 798
1985 656
1992 663
2001 626
2011 530

Етнически съставРедактиране

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 530 100,00
Българи 196 36,98
Турци 288 54,33
Цигани 0 0,00
Други
Не се самоопределят
Не отговорили 40 7,54

РелигииРедактиране

християни/мюсюлмани, населението има тракийски произход независимо от религията.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Местности – „Аязмото“ и язовир „Тракиец“.

Редовни събитияРедактиране

Съборът на селото – провежда се на Спасовден, който се пада винаги в четвъртък, 40 дни след Великден./На седмия четвъртък след великден/

ДругиРедактиране

КухняРедактиране

Предимно тракийска кухня: тиквеникът е само едно от популярните ястия, още катми, баници, колачета (мекици), сирена и домашно приготвен куртмач (катък), френкова каша, пържени банички и др. В селото също има 1 сладкарница и 3 хранителни магазина – КОП, „Детелина“ и „Чешмата“.

ИзточнициРедактиране

  1. „Справка за населението на село Тракиец, община Хасково, област Хасково, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 17 септември 2020. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Haskovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 17 септември 2020. (на английски)