Тракийски кеклик
Тракийският кеклик[3] (Alectoris chukar) е птица от семейство Фазанови. Среща се и в България.
Тракийски кеклик | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Застрашен[2] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Gray, 1830 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Тракийски кеклик в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Физически характеристики
редактиранеИма слабо изразен полов диморфизъм. Мъжките са сиво-кафяви отгоре, а отдолу тялото е белезникаво с тъмни напречни препаски по слабините. Гърдите са сиви, под брадичката и по гърба са кремави, оградени с черна огърлица от перца. Перата на ушите са ръждиво – кафяви на цвят. Женските са малко по-дребни, с по-еднообразно оперение на главата. Мъжките, за разлика от женските, имат шпора на стъпалото. [4]
Разпространение
редактиранеТракийският кеклик е разпространен от о-в Крит и югоизточна България на изток до Китай. На север достига до планината Алтай, а на юг до Афганистан и Пакистан. Обитава сухи, каменисти терени и скални сипеи с ниска тревиста растителност. В България се среща от Югоизточна България до Източните Родопи, а на север – до южните склонове на Средна гора.[4]
Подвидове
редактиране- A. c. chukar
- A. c. cypriotes
- A. c. dzungarica
- A. c. falki
- A. c. kleini
- A. c. koroviakovi
- A. c. kurdestanica
- A. c. pallescens
- A. c. pallida
- A. c. potanini
- A. c. pubescens
- A. c. sinaica
- A. c. subpallida
- A. c. werae
Начин на живот и хранене
редактиранеХрани се главно със семена на треви и плевели на селскостопански култури, със зелени части различни треви, с плодове на храстови и дървесни видове, с насекоми и мекотели.
Размножаване
редактиранеГнездовият период е през април-май. Женската снася 7 – 19 яйца, най-често 14 – 17.[4] Мъти 25 дни. Гнездото е добре прикрито в близост до някой храст, в окрайнината на гората или на селкостопанските блокове. Тракийски кеклик може да се отглежда и в клетка в домашни условия. При добри грижи продължителността на живота достига 20 години.
Допълнителни сведения
редактиранеТракийския кеклик може да пие вода, но не и да се къпе.
Източници
редактиране- ↑ Alectoris chukar (Gray, 1830). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
- ↑ Червена книга на Република България. Тракийски кеклик. Посетен на 25 март 2012
- ↑ Приложение № 6 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2023-12-26.
- ↑ а б в Михайлов Х.; Стоянов Ст., Ловни птици и бозайници в България, Пенсофт, София, 2001 г., ISBN 954-642-116-2