Трамваи в София

Обществен транспорт на релси в София

Трамваи в София се движат от 1 януари 1901 г.[2] Използват се 2 типа линии – теснолинейни и нормалнорелсови. Теснолинейните имат междурелсие 1009 mm, а нормалнорелсовите са със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm. Теснолинейни са повечето трамвайни линии в София, докато с междурелсие 1435 mm са едва около 40 km от тях (линии 20, 21, 22 и 23)[2]. В края на 2001 г. общата дължина на трамвайния релсов път е 208 km.

Трамваи в София

Трамвай по линия 7 на бул. Христо Ботев
Обща информация
Държава България
МестоположениеСофия
Дата на откриване1 януари 1901 г.
Брой линии17
Оператор„Столичен електротранспорт“ ЕАД
СобственикСтолична община
Инфраструктура
Междурелсие1009 mm; 1435 mm за линии 20, 22, 23
Задвижваща системаконтактна мрежа
Електрификация600 V DC
Брой депа3 (Банишора, Красна поляна, Искър[1])
Брой трамваи271
Статистика
Дължина на линията308 km
Брой спирки287
Уебсайтelektrotransportsf.com

Софийската трамвайна мрежа към 2018 г.
Трамваи в София в Общомедия
 
Първият трамвай, Княжево, 1901 г.

Реализацията на идеята в София да бъде изградена мрежа от трамвайни линии започва на 1 декември 1898 г., когато община София отдава на концесия построяването на трамвайни линии на дружества от Франция и Белгия. Строителните работи продължават около година и на 1 януари 1901 г. официално тръгва първият трамвай в София. Първоначално пътниците са обслужвани от 25 мотриси и 10 ремаркета – двуосни и с дървена каросерия, които са се движили по 6 маршрута с обща дължина 23 km и единичен коловоз с междурелсие 1000 mm[2].

В периода 1903 – 1931 г. са доставени голям брой мотриси и ремаркета от европейски производители. През 1931 г. под ръководството на инж. Теодосий Кардалев започва производство на първите български ремаркета, при които се използва здрава ходова част от вече бракувани мотриси. Тези ремаркета са известни като „кардалевите ремаркета“. През 1936 г. са произведени и първите български мотриси с марката „ДТО“ (по името на Дирекцията на трамваите и осветлението в Столичната община). При производството им са използвани стари шасита, като всички останали елементи са подменяни с нови.

През 1934 г. на територията на днешния столичен район Красно село е изградено първото голямо трамвайно депо. В него през 1951 г. е създаден и завод за производство на трамвайни мотриси, наследник на създадената от инж. Теодосий Кардалев техническа работилница на ДТО. До 1959 г. там са произведени общо 155 мотриси „ДТО“ и „Република“ – първият изцяло български трамвай.

След това трамвайният завод „София“ пуска два нови модела трамваи: „Комсомолец“ през 1959 г. и „Космонавт“ през 1961 г.

На базата на натрупания опит с трамвайните мотриси „Комсомолец“ и „Космонавт“ и отчитане на конструктивните грешки и недостатъци (взели много висока цена с над 40 жертви) е разработена нова двусекционна мотриса, която се появява през 1965 г. Мотрисата носи името „София“, която с различните ѝ модификации („София 70“ – трисекционна, „София 100“ – двусекционна и „България 1300“ – трисекционна) постепенно установява продължително преобладаване по софийските трамвайни трасета с 1009 mm междурелсие. Първите пет мотриси „София“ са произведени през 1965 г., оцветени всяка в различен цвят – жълт, оранжев, син, зелен и бордо, а първата трисекционна мотриса „София 70“ се появява през май 1970 г. в оранжево-жълто. Двусекционните мотриси „София“ (с 4 врати) са два вида: с лироформен покривен токоприемник и пантограф и се използват най-често по маршрути със сложен надлъжен профил: линии 6 и 9 в района на хотел Хемус, подлеза на НДК и надлез „Надежда“, също по линии 2, 14, 19 през 60-те 70-те и 80-те години на XX век. Трисекционните модели „София 70“ (с 5 врати) са с пантограф и се използват най-вече за линии 1, 3, 4, 5, 7, 10, 11, 13 през 70-те, 80-те и 90-те години на XX век, както и за линия 21 през 80-те години на XX век.

Като идея мотрисата носи белезите на новите за времето вагоностроителни тенденции, но като конструкция и особено като изпълнение отстъпват значително на развитието на технологиите по това време.

Мотрисата „София“ е двусекционна, триталигова, с колоосна формула Bo’2’Bo’, а „София 70“ – трисекционна, Bo’2’2’Bo’. Всички мотриси „София 70“ са изведени от експлоатация към 2005 г. Една-единствена е съхранена за музейни цели – с инв. номер 174.

Трисекционната мотриса „България 1300“ е създадена през 1981 г. по случай 1300 годишнината от създаването на България (681 г.). Произведени са 26 мотриси със серийни номера 301 – 326. Първата серия мотриси от този модел се движи изцяло по новата тогава линия 15, свързваща ж.к. Иван Вазов с ж.к. Надежда 5. По-късно мотриси „България 1300“ тръгват и по линии 1 и 7 и частично по линия 4.

Заради инциденти трисекционните мотриси „София 70“ и „България 1300“ не се движат по линии със сложен привил/наклонени участъци: горичката от пл. Йорданка Николова до Двореца на пионерите (днес: пл. Журналист – Семинарията) и участъка от хотел Хемус до хотел Витоша Ню Отани (днес: хотел Маринела).

Последният български двойносъчленен трамвай Т8М-900, използван и до днес, е произведен в завода през 1991 г.[2]. Оттогава заводът се занимава главно с ремонт на повредени и с обновяване на стари трамваи.

През 1987 г. е открита първата в София трамвайна линия със стандартното за Европа междурелсие от 1435 mm (днес линия 20), свързваща кварталите „Гео Милев“ и „Дружба“. Дотогава всички трамвайни линии в София са теснолинейни (с междурелсие 1009 mm). 8 години по-късно, през 1995 г., е завършено изграждането на втората линия с междурелсие 1435 mm (днес линия 22)[2]. Първите трамваи по линия 20 през 80-те години на XX век са български, от модела Т6МД-1000. В края на 80-те години на XX век биват въведени в експлоатация мотриси от чешките заводи „Татра“ с междурелсие от 1435 mm именно за удължаващата се линия 20, чийто маршрут вече стига до паметника на Васил Левски, а в края на 90-те години на XX век – и до Младежкия театър.

Временно е разкрита трамвайна линия 21 с маршрут от автостанция Изток до кв. Гео Милев и в период на няколко години по нея се движат стари германски мотриси „Дюваг“ с междурелсие от 1435 mm, след което линията е закрита. През 80-те години линия със същия номер 21 се използва по новооткрития тогава тунел за Люлин с теснолинейно трасе до жк. Люлин 5, използвайки мотриси „София 70“. На 17 февруари 2010 е открита линия 23, свързваща ж.к. Дружба-2 и ж.к. Дружба-1. Впоследствие линията е удължена и към 2013 г. свързва ж.к. Дружба-2 и Младежкия театър.

На 10 април 2010 е открита нова експериментална трамвайна линия 4, подпомагаща трамвайна линия 5. Тя е с маршрут бул. Никола Петков – пл. Македония – Централна жп гара – кв. Орландовци.

През февруари 2014 г., след 34 години по софийските улици, окончателно е изведена от експлоатация серията трамваи Т8М-301 България 1300, обслужвала през годините линии 1, 4, 5, 6, 7, 11, 15, 17, 19.

От 26 май 2014 е изведена и серията мотриси Т6М-400 София-100, произведени 1979 – 1986 г. Над 30 години те обслужват трамвайни линии – 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 11, 12, 15, 16, 19.

Депа и бази

редактиране
 
Депо „Красна поляна“, 31.12.2017 г.

Съхранението, поддръжката и експлоатацията на трамвайния подвижен състав се извършва от следните депа и бази:

  • Депо „Клокотница“ (бивше „Станьо Василев“) – първи трамваен парк – първото трамвайно депо в София, което след дълги години на експлоатация е закрито през 1999 година.
  • Депо „Красно село“ – преустроено в сегашния завод за трамваи „Трамкар“, до преустройството си – втори трамваен парк
  • Депо „Банишора“ (бивше „Пенка Михайлова“) – трети трамваен парк. Обслужва трамвайни линии 6, 8, 10, 11, 12 и 15.
  • Депо „Красна Поляна“ (бивше „Шести септември“) – втори трамваен парк. Обслужва линии 1, 3, 4, 5, 6, 7, 18 и 27.
  • Депо „Искър“ – четвърти трамваен парк – построено в края на 1980-те години за новите линии с нормално междурелсие (1435 mm). Обслужва линии 20, 21, 22 и 23.

Статистика

редактиране

Средната скорост на трамваите в София към 2020 г. е 14 km/h.

За сравнение (2010 г.), метрото в София се движи с 38,84 km/h, а автобусите – с 19,4 km/h.[3]

Любопитно

редактиране

Характерна особеност на трамваите в София е била вградената от външната им страна пощенска кутия, намираща се непосредствено до първата врата. Такава притежават всички трамваи, произведени специално за нуждите на софийския градски транспорт (на трамваите втора употреба, както и на представителите на модела Tatra T6B5 такива не са монтирани, а също и на новите, произведени през 2013 – 2014, мотриси Pesa Swing 122NaSF). Писмата от трамвайните пощенски кутии се събират на няколко възлови спирки в центъра на града и се предават за обработка в Централна поща.

През 2013 г. е заснет късометражен филм за историята на софийските трамваи, който е част от поредицата „5 минути София“ на „Камен Во студио“. Първата прожекция на филма е осъществена по инициатива на сдружение „Градски транспорт и инфраструктура“ на открито на бул. Витоша на 22 септември 2013 г. в рамките на провеждащата се Европейска седмица на мобилността. За декор на булеварда е разположена историческа мотриса Siemens Nr. 35. Тогава е представена и брошура с информация за всички доставени и експлоатирани в столицата трамваи от 1901 г. до 2013 г.

Към 24 юли 2024 г. на територията на София се движат следните трамвайни линии:

Маршрут Депо
1 надлез Надежда – ж.к. Иван Вазов Красна Поляна
3 гара София север – гара Захарна фабрика Красна поляна
4 бул. Никола Петков – кв. Орландовци Красна поляна
5 Съдебна палатакв. Княжево Красна поляна
6 жк. Обеля 2ж.к. Иван Вазов Красна поляна/Банишора
7 МС Хан Кубраткв. Манастирски ливади-запад Красна поляна
8 ж.к. Люлин 5Съдебна палата Банишора
10 ж.к. Западен паркМС Витоша Банишора
11 Хюндай България – кв. Княжево Банишора
12 пл. Журналист – ж.к. Връбница 1 Банишора
15 жк. БъкстонМС Витоша Банишора
18 пл. Журналист – кв. Орландовци Красна поляна
20 депо Искър – МС Опълченска Искър
21 ж.к. Гео МилевМС Опълченска Искър
22 автостанция Изток – ж.к. Красна поляна Искър
23 ул. Обиколна – ж.к. Гео Милев Искър
27 гара София север – кв. Манастирски ливади-запад Красна поляна
  Теснолинейно междурелсие (1009 mm)
  Нормално междурелсие (1435 mm)

В края на XX век са закрити линии 13, 16 и 17. А в началото на 2000 г. с разширяването на метрото в София много от трамвайните линии са скъсени или са изцяло закрити. Първоначално са закрити линии 2, 14 и 19, чийто маршрут съвпада с част от трасето на линия М1 на Столичния „Метрополитен“. Линия 21 се закрива, заради разкриването на линия 23, която припокрива маршрута ѝ. С откриването на линия М2 на метрото, а и заради редица некомпетентни решения на Столичния общински съвет са закрити изцяло линиите 9, 15 и 19. Съкратен е маршрутът на линия 18, с което релсите от Семинарията до парк-хотел „Москва“ остават неизползваеми. От 2010 г. откакто са закрити линии 2 и 19 и е съкратена линия 18, трамвайното трасе през Борисовата градина до парк-хотел Москва не работи. Въпреки многобройните протести е променен и маршрутът на линия 6 като релсите от хотел „Хемус“ до басейна „Спартак“ в ж.к. „Лозенец“ през 2018 г. са изцяло демонтирани, а трамвайното трасе в подлеза на НДК е напълно неизползваемо от март 2016 г. Със закриването на линия 9 през 2012 г. е демонтиран и релсовият път от хотел „Хемус“ до „Енергопроект“ в ж.к. „Лозенец“. Заради строителството на метрото линии 1 и 7 вече не се движат по Пешеходна Витошка, откъдето е минавал първият трамвай в София през 1901 г., което причинява натоварване по булевард Христо Ботев и амортизация на релсовия път.

От март 2024 г. линия 21 се възстановява с маршрут трамвайното обръщателно колело "Гео Милев" и метростанция "Опълченска". Линията има за цел да облекчи трафика в района, който е силно утежнен след затварянето на ул. "Гео Милев", заради строежа на метрото към зала "Арена София", "Гео Милев" и "Слатина" и затваряне на ключови улици в района.[4]

От 7 май 2024 г. линия 15 се възстановява, като подпомага натоварените линии 5 и 10. Неговият маршрут започва от трамвайното обръщало в ж.к. Бъкстон до пл. Македония, заедно с линии 10, 12 и 18 минава през ул. Граф Игнатиев и заедно с линия 10 минава през Семинарията, к.в. Лозенец и върти на трамвайното обръщало на МС Витоша (Парадайс център; Хладилника). По нея се движат модели ČKD Tatra T6A2/SF - чешки, като тези по линия 10.[5]

От 7 май 2024 г. също се възстановява транспорта до гара София-север, който през 2018 е принадлежал на линия 19. Линия 3 се удължава до гара София-север. Линия 27 се удължава до гара София-север. Линия 1 се удължава до Надлез Надежда, като в посока ж.к. Иван Вазов ще минава отдолу по Централна Автогара. По линия 6 вече ще се движат новите модели PESA Swing 122 NaSF - като тези по линии 1, 4, 5, 7, 18 и 27.

Подвижен състав

редактиране

София разполага със следния трамваен подвижен състав. [6]:

Снимка Модел Произведен Брой Бележки
  PESA Swing 122 NaSF 2014, 2016, 2019 и 2023 г. 67 Нископодов трамвай. Депо Красна поляна
  Schindler Waggon AG Be 4/6 1990 г. 26 средна нископодова секция. Използван в Базел до 2017 г., след което прехвърлен в София. Депо Банишора
  ČKD Tatra T6A2/SF 1990 и 1999 г. 57 Версия на трамвай ČKD T6A2B за София. Депо Банишора и Красна поляна
  Inekon Т8М-700IT 2008 – 2009 г. 18 средна нископодова секция. Кооперирано производство между чешката фирма Inekon и българския завод за трамвай Трамкар. Депо Банишора
  Т8М-700М 1999 г. 5 средна нископодова секция, преобразувана от изведен от експлоатация модел T6M-700M.
  Т8К-503 2000 г. 9 двупосочен (пенделен) трамвай с две кабини. Депо Банишора.
  Tatra T6B5 1989 г. 37 Трамвай с междурелсие 1435 мм. Депо Искър.
  Tatra T6А5 1995 – 1997 г. 47 Използвани в Прага през 2016, 2017, 2019 и 2020 г. Трамвай с междурелсие 1435 мм. Депо Искър.
  Düwag GT8 1960 – 1965 г. 5 двупосочен (пенделен) трамвай, взет от Бон през 1995 г. Трамвай с междурелсие 1435 мм. Депо Искър.

Източници

редактиране
  1. В депо Искър нощуват и се ремонтират трамваите с 1435 mm междурелсие
  2. а б в г д Трамваен транспорт Архив на оригинала от 2010-03-29 в Wayback Machine. – в официалния сайт на софийския „Център за градска мобилност“ ЕООД, посетен на 14 януари 2009 г.
  3. Според консултанта, изготвил проекта за Генерален план за движение в София „Мот Макдоналд“ – по БТА. Автобусите в София с 19,4 км/ч, метрото – двойно по-бързо // 26 ноември 2010. Посетен на 26 ноември 2010.
  4. трамвайна линия ще намалява трафика в "Гео Милев" и "Слатина"  {{{title}}}
  5. {{cite news |title= Пускат нова трамвайна линия в София |url= https://nova.bg/news/view/2024/05/07/454825/
  6. :Подвижен състав в София

Външни препратки

редактиране

Вижте също

редактиране