Трапезундска епархия

Трапезундската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Τραπεζούντος) е титулярна епархия на Вселенската патриаршия. Диоцезът съществува от 325 до 1922 година с център в град Трапезунд, на турски Трабзон. Титлата Митрополит на Трапезунд, ипертим и екзарх на цяла Лазика[1] е вакантна.[2]

Трапезундска епархия
Карта на малоазийските епархии около 1880 г.
Света София“ в Трапезунд
Местно имеΙερά Μητρόπολη Τραπεζούντος
ЦъркваВселенска патриаршия
СтранаВизантийска империя, Османска империя
ЦентърТрапезунд
Дата на основаване325 г.
Дата на закриване1922 г.
Предстоятелвакантна
Санмитрополит
 
Катедралата „Свети Григорий Нисийски“, взривена в 1930 година

Трапезунд е основан в 756 година пр. Хр. от йонийски гърци от Синоп. Епархията първоначално е епископия, подчинена на Неокесарийската митрополия. През VIII век става архиепископия, а около 840 година митрополия. В X век митрополията има 7 подчинени епископии, които стават 18 към ΧΙΙ век. След това те постепенно намаляват до 2 в XV век – Халдийската или Канинската, която става архиепископия през първата половина на XVII век и Офиската, която е закрита през същия период. В XVIII век митрополията няма епископии.[1]

Трапезундската митрополия граничи с Черно море и Батумската епархия (Грузинска патриаршия) на север, Теодосиуполската митрополия (Антиохийска патриаршия) на изток, Халдийската, Родополската и Теодосиуполската митрополия на юг и Халдийската и Родополската на запад. Други важни градове са Платана (Акчаабат), Филокалия (Вакфъкебир), Елеус (Гореле), Триполис (Тиреболу), Теспиас (Еспие), Касопи (Кесап), Гимора (Йомра), Ираклия (Араклъ), Сурмена (Шурмене), Офис (Оф), Ризус (Ризе), Мапаври (Чайели), Атина (Пазар), Армини (Ардешен), Архавис (Архави), Апсарос (Хопа).[1]

След разгрома на Гърция в Гръцко-турската война и обмена на население между Гърция и Турция в 1922 година, на територията на епархията не остава православно население.[2]

Митрополити

редактиране
 
Стенописно изображение на Теодосий Трапезундски от екзонартекса на католикона на „Филотей“ от 1765 г.
 
Печат на митрополията, 1913 година
Име Име Управление Забележка Години
Теодосий Θεοδόσιος 1370 – 1392 † 1300 – 1392
Σίμων 1402[3]
Λαυρέντιος ~1659[4]
Ιωάννης ~1672[5]
Партений Παρθένιος март 1798 – 1830 † ? – 1830
Константий I Κωνστάντιος юли 1830 – април 1879 † 1771 – 1879
Григорий ΙΙ Γρηγόριος 12 май 1879 – 22 декември 1884 от назиански т.е., в солунски м. 1844 – 1925
Григорий ΙΙΙ Γρηγόριος 29 декември 1884 – 17 май 1888 от пловдивски м., в родоски м. 1841 – 1902
Филарет Φιλάρετος 14 май 1888 – 10 октомври 1889 в костурски м. 1848 – 1933
Гавриил Γαβριήλ 10 октомври 1889 - 23 април 1893 от варненски м., уволнен, по-късно маронийски м. ? – 1906
Константий II Κωνστάντιος 29 април 1893 – 18 юни 1906 † ? – 1906
Константин Κωνσταντίνος 29 юни 1906 - 2 април 1913 от веленски м., в кизически м. 1859 – 1930
Хрисант Χρύσανθος 26 май 1913 - 10 февруари 1922 осъден задочно на смърт от турските власти на 7 септември 1921, в маронийски м. 1881 – 1949
Хрисант Χρύσανθος 27 октомври 1922 - 13 декември 1938 от маронийски м., в атински а. 1881 – 1949[2]
  1. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 109. Посетен на 14 септември 2014.
  2. а б в Kiminas, Demetrius. The Ecumenical Patriarchate: A History of Its Metropolitanates with Annotated Hierarch Catalogs. Wildside Press LLC, 31 март 2009. ISBN 978-1434458766. с. 110. Посетен на 14 септември 2014.
  3. Kapsalis, Athanasius G. Matthew I, Patriarch of Constantinople (1397 - 1410), his life, his patriarchal acts, his written works. Durham University, 1994. с. 141.
  4. Μπρούσκαρη, Έρση. Πατριαρχικά γράμματα του Μουσείου Κανελλοπούλου // Δελτίον της Χριστιανικής Αρχαιολογικής Εταιρίας 11. 1983. с. 249-266. Посетен на 8 април 2021.
  5. Τα πατριαρχικά σιγίλλια // Ιερά Βασιλική Σταυροπηγιακή Μονή του Κύκκου. Посетен на 8 април 2021.