Трафик (група)
Трафик (на английски: Traffic) е английска рок група.
| Трафик | |
 Трафик през 1973 година | |
| Информация | |
|---|---|
| От | Бирмингам, Великобритания |
| Създаване |  Бирмингам |
| Стил | прогресив рок, психеделичен рок, фолк рок, джаз рок |
| Активност | 1967 – 1974 |
| Свързани изпълнители | Блайнд Фейт |
| Уебсайт | |
| Бивши членове | Стив Уинууд Джим Капалди Крис Уд Дейв Мейсън Джим Гордън Рик Греч Рибоп Кваку Баа Дейвид Худ Роджър Хоукинс Бари Бекет Роско Джий Рандъл Брамблет Майкъл Макевой Уолфредо Рейс |
| Трафик в Общомедия | |
Създадена е през 1967 година в Бирмингам от Стив Уинууд (Steve Winwood), Джим Капалди (Jim Capaldi), Крис Уд (Chris Wood) и Дейв Мейсън (Dave Mason). Първоначално свирят психеделичен рок, като постепенно усложняват музиката си, доближавайки се до прогрескивния рок.
Още през ранните си години групата постига успех в Обединеното кралство. Дебютира с албума си Mr. Fantasy и с неиздадените в албума сингли „Paper Sun“, „Hole in My Shoe“ и „Here We Go Round the Mulberry Bush“.[1] Последващият им едноименен албум Traffic album, издаден през 1968 г. е най-успешният им такъв във Великобритания и включва една от най-популярните им песни „Feelin' Alright?“. Малко след издаването на албума Дейв Мейсън напусна групата. През следващата година я напуска и Стив Уинууд който се присъединява към супергрупата Blind Faith. Така на практика първоначалната групата Трафик (Traffic) престава да съществува. С променен съста групата просъществува до 1974 година. За кратно отново се събира през 1994 г.
История редактиране
1960, 1967–69 редактиране
Водещ на групата Traffic e mевецът, кийбордистът и китаристът Стив Уинууд (Steve Winwood). Едва на 14 години той е и певецът на супергрупата The Spencer Davis Group. Барабанистът–вокалистът и текстописец Джим Капалди (Jim Capaldi) и китаристът Дейв Мейсън (Dave Mason) са били част от групите Hellions и Deep Feeling, а Крис Ууд (Chris Wood), свирещ на дървени духови инструменти идва от групата Locomotive.
Групата Traffic има подписан договор с музикалната къща Island Records, където Маф Уинууд (Muff Winwood), по-големият брат на Стив Уинууд, също член на групата Spencer Davis Group, е продуцент на звукозаписите и изпълнителен директар. В средата на 1967 г. дебютният им сингъл "Paper Sun" става хит в Обединеното кралство и #4 в Канада. Вторият им сингъл, психо-поп на Мейсън "Hole in My Shoe“, става още по-горям хит и №4 в Канада. Това е и една от най-известните им песни. Третият сингъл на групата, „Here We Go Round the Mulberry Bush е направен като саундтрака на британския игрален филм Here We Go Round the Mulberry Bush. Групата дебютира с албума Mr. Fantasy. Той е продуциран от Jimmy Miller, и подобно на предишните им синглите веднага става хит в Обединеното кралство. Въпреки че достигна номер 88 в САЩ той не успява да се наложи в другите страни.[2]
Малко излизане на албува Мr. Fantas, поради несъграсие с музикалните предпочитания на грапата Мейсън я напуска.[3] През 1068 г. той за кратка се здавръща в групата,[4], достатъчно дълго време, за да допринесе за създаване на малка част от песните във втория им албум Traffic. D./w;cj e rздаден през 1968 г. Той включва оригиналната версия на "Feelin' Alright?" на Мейсън, която по-късно е записана и има голям успех с изпълнението на Joe Cocker и Three Dog Night.< ref name="The Great Rock Discography"/> Тогава Winwood, Wood и Capaldi искат да преолентират групата в друга посока, избирайки фолк/блус стил, а не по-раненият им психеделичен/еклектичен рок звук. Мейсън обече е оринтиран към психеделичния поп което е и причината за възникване на търкания в групата.[4] В края на 2969 г. групата прави турне в САЩ, което довежда до издаването през следващата година на следващия им албум на Last Exit, от койта едната страна е записана на живо. През 1968 г. Тагава Стив Уинууд (Steve Winwood) и Крис Ууд (Chris Wood) често свирят с Джими Хендрикс (Jimi Hendrix) и, през 1029 г., участват в изването на двойния албум на Джими Хендрик The Jimi Hendrix Experience.
В началото на 1969 г, след напускането на Стив Уинууд (Steve Winwood) групата е разпуска. Остават необясними причините поради които Стив Уинууд (Steve Winwood) напуска групата. По-късно Капалди и Ууд споделят: „Виждайки начина по който Стив Уинууд (Steve Winwood) приклюва с участието с в Spencer Davis Group, не виждхме причина да не го направи и сега. Той ни казваше напуснете Traffic и продължете напред. Тогава това му се струваше напълно нормално."[4] Фак е обаче, че и след напускане на Стив Уинууд (Steve Winwood) група продължава да съществува още извесно време.
След напускане на групата Стив Уинууд (Steve Winwood) формира групата супергрупата Blind Faith, която просъществува по-малко от година. Тя записва само един албум и предприема едно турне в САЩ. Останалите членове на Traffic започнват проект с Mick Weaver (a.k.a. Wynder K. Frog), За кратко свирят в групата Mason, Capaldi, Wood and Frog (извесна със съкращението Wooden Frog). С тях те свирят на няколко концерта и правят записи за някои от сесиите на BBC. Напускат малко преди тези записи да бъдат официално представени.
1970s: 1970–74 редактиране
След разпадането на групата Blind Faith през 1969 г., Стив Уинууд (Steve Winwood) започва да работи върху солов запис, като включва Ууд и Капалди. В крайна сметка записаният албум се в нов албум на Traffic с името John Barleycorn Must Die. Това е и най-успешният им албум досега. В края на 1070 г. Traffic разширява състава си като включва Ric Grech (бас китара), бившият колега на Winwood от групата Blind Faith. След като Капалди загубва малкия си син той спра да свири на барабани и почти напусна групата. Тава довежда до разширямане на групата с барабаниста Джим Гордън от групата Derek and the Dominos, през 1971 г. и с Ребоп Кваки Баах (Rebop Kwaku Baah), перкусионист от Гана.[5] През септември същата година излиза концертният албум Welcome to the Canteen, което отбелязва раздялата на групата с звукозаписното студио United Artists Records. Този албум не носи името на групата Трафик, на на гърба и тя е отбелазана зъм последната песен, версия на песента на на The Spencer Davis Group, Gimme Some Loving. Тази песен се превръща и в един от хитовете на групата.
След напускането на Мейсън, Traffic албума The Low Spark of High Heeled Boys (1971), който е в Топ 10 на САЩ, но не влиза в класациите в Обединеното Кралство. От него, само за 1072 г. са продадени над половин милион копия, за което групата получава сертификат за продажби на музикални записи – златен диск, и е награден с наградата на R.I.A.A. (сертификация за продажби на музикални записи – платинен диск) през март 1976 г. за над милион продажби.[6] И сега персонални проблеми съсипавта групата. Поради прекомерна употреба на наркотици Греч и Гордън са изгонени от групата през декември 1971 г.[5] Джим Капалди използва тази пауза, за да запише соловият си албум Oh How We Danced[7] Тава се оказва началото на една дълга и успешна солова кариера. Албумът включва неиздадени песни от групата The Low Spark of High-Heeled Boys, „Open Your Heart“. Новите песни са записани с учаснитето на барабаниста Роджър Хоукинс и басиста Дейвид Худ, от хаус групата Muscle Shoals Sound Studio.
С обновен състав (Winwood, Capaldi, Wood, Kwaku Baah, Hawkins, Hood) групата прави турне в САЩ в началото на 1972 г. Турнето е направено с цел популяризиране на новият им албума. Концертът им в Santa Monica Civic Auditorium на 21 февруари е записан ката многоканално аудио и на цветна видеокасета с наколко камери. Приема се, че 64-минутното изпълнение е единственият запис на живо на групата. По това време той не е излъчен по телевизията. По-късно е пуснат на DVD като домашно видео.
През 1973, след възстановяването на Стив Уинууд (Steve Winwood) от перитонит, е издаден шестият студиен албум Shoot Out at the Fantasy Factory. Той се посреща със студен критичен аналиц, но при продажбите се превръща в голям хит. Издаването на албума е последвано от голямо световно турне, за което в състава на групата е включен и пиянистъг Muscle Shoals Barry Beckett. Музиката от това турне е представена в двойния албум на On the Road (Traffic album).[5] Той прекъсна поредицата от британски провали на групата, като достигна номер 40 в класация за албуми в Обединеното кралство.[8] Въпреки това, след турнето Уинууд информира триото Muscle Shoals, че се връща към по-малък състав, подобен на оригиналния им такъв и вече не се нуждае от услугите ич. Междувременно проблемите на Крис Ууд с употребата на наркотици и депресията се увеличават.[5]
През 1973 г. към групата като басист е включен Роско Ги (Rosko Gee). Тогава Джим Капалди (Jim Capaldi) се връща на барабаните. Така съставеният квинтет започва да записва нов албум в края на 1973 г., но Ребоп Кваки Баах (Rebop Kwaku Baah) е изгонен от групата още по време на записите, оставяйки по-голямата част от албума да бъде записан от квартета Winwood, Capaldi, Wood и Gee.[9] When the Eagle Flies (Когато лити орелът) Албумът е издаден през 1974 г. Това е още един албум попаднал в Топ 10 в САЩ и с умерен успех в Обединеното кралство. Въпреки това, следващо турне в САЩ, макар и успешно по отношение на продажбите на билети,[10] е емоционално изтощително за групата. Капалди по-късно си спомня: „...Роско Джий и аз бяхме единствените в нещо като нормална форма. Стив имаше повтарящи се проблеми с перитонита, а тялото на Крис страдаше от химическа проблеми...“[7] За Стив Уинууд (Steve Winwood) това преминана границата на изтощението. Канцентър в Чикаго се оказва последното шоу на групата в САЩ. На следващия ден Стив Уинууд (Steve Winwood) напусна турнето, без да сподели това си решение с никого от групата, оставяйки останалата част от групата да го чака на мястото за планираното изпълнение същата вечер. Така се прекъдва турнето им в САЩ.
След това Стив Уинууд (Steve Winwood) започна солова кариера, а Роско Ги (Rosko Gee) и Ребоп Кваки Баах (Rebop Kwaku Baah) се присъединиха към немската група Can (band). През 1083 г. Ребоп Кваки Баах (Rebop Kwaku Baah) почива на сцената от мозъчен кръвоизлив в Стокхолм (Швеция). Джим Капалди (Jim Capaldi) посвщана в негова пемет соловия си албум Fierce Heart. Същата година, от пневмония почива и Крис Ууд.
Членове на групата Трафик (Traffic) редактиране
- Стив Уинууд (Steve Winwood) – вокали, китара, клавишни, бас китара (1967–1969, 1970–1974, 1994, 2004)[11]
- Джим Капалди (Jim Capaldi) – барабани, перкусии, вокали (1967–1969, 1970–1974, 1994, 2004;[11] умира 2005)
- Крис Ууд (Chris Wood) – флейта, саксофон, клавишни (1967–1969, 1970–1974; умира 1983)
- Дейв Мейсън (Dave Mason) – вокали, китара, ситара, бас китара, хармоника (1967, 1968, 1971)
- Рик Греч (Ric Grech) – бас китара, цигулка (1970–1972; died 1990) guitar (live only; 1970)
- Джим Гордън (Jim Gordon) – барабани (1971–1972; умира 2023)
- Ребоп Кваки Баах (Rebop Kwaku Baah) – перкусии, конги (1971–1974; умира на сцената в Стокхолм 1983)
- Роджър Хокинс (Roger Hawkins) – барабани (1972–1973; умира 2021)
- Дейвид Худ (David Hood) – бас китара (1972–1973)
- Бари Бекет (Barry Beckett) – клавишни (1973; умира 2009)
- Роско Ги (Rosko Gee) – бас китара (1974, 1994)
- Рандал Брамбълт (Randall Bramblett) – флейта, саксофон, клавишни, бас педали (1994, 2004)[11]
- Майкъл Д. МакЕвой (Michael J McEvoy) – клавишни, китара, виола (1994)
- Уолфредо Рейес, младши (Walfredo Reyes, Jr.) – перкусии, барабани (1994)
| 1967 | 1967–1968 | 1968 | 1968–1969 |
|---|---|---|---|
|
|
|
|
| Disbanded | 1970 | 1970–1971 | 1971 |
|
|
| |
| 1971–1972 | 1972 | 1973 | 1973–1974 |
|
|
|
|
| 1974 | Disbanded | 1994 | 1994 |
|
|
| |
| Disbanded | 2004[11] | ||
|
Timeline редактиране
Студийни албуми редактиране
- Mr. Fantasy (first US pressing issued with title Heaven Is In Your Mind and released as Reaping in Canada) – 1967
- Traffic (Traffic album)|Traffic – 1968
- Last Exit (Traffic album)|Last Exit (side 1 only) – 1969
- John Barleycorn Must Die – 1970
- The Low Spark of High Heeled Boys – 1971
- Shoot Out at the Fantasy Factory – 1973
- When the Eagle Flies – 1974
- Far from Home (Traffic album) – 1994
Концертни албуми редактиране
- Last Exit (Traffic album)|Last Exit (side 2 recorded at The Fillmore) – 1969
- Welcome to the Canteen − 1971 (Recorded live in London) [12]
- On the Road (Traffic album)|On The Road – 1973 (Recorded live on tour in Germany) [12]
- Last Great Traffic Jam – 2005
Източници редактиране
- ↑ Strong, Martin C. (2000). The Great Rock Discography (5th ed.). Edinburgh: Mojo Books. pp. 999–100. ISBN 1-84195-017-3
- ↑ [http:// www.allmusic.com/artist/traffic-p5681/charts-awards Трафик – Billboard] архивно копие // Архивиран от оригинала на 2011-02-02. Посетен на 2023-04-18., Allmusic. Посетен на 11 август 2011.
- ↑ Steve Winwood: English Soul. (2011) телевизия. BBC4. 2 март 2013 г.
- ↑ а б в Black, Johnny (май 1997 г.). Тема: Стив Уинууд Архив на оригинала от 2011-09-28 в Wayback Machine., Mojo (magazine) Mojo.
- ↑ а б в г Rees, Paul. [https ://www.loudersound.com/features/the-story-of-traffic The Story of Traffic] // 31 август 2020. Посетен на 2 октомври 2021.
- ↑ Книгата на златните дискове. Barrie and Jenkins Ltd. ISBN 0-214-20512-6. с. 305.
- ↑ а б Capaldi, Jim (1983). "The Ends of Traffic, Soloing & Brazil", Fierce Heart комплект за пресата.
- ↑ Трафик Архив на оригинала от 2011-11-20 в Wayback Machine., Официална компания за класации. Посетен на 11 август 2011 г.
- ↑ Dineen, Donal. culture/music/donal-dineen-s-sunken-treasure-when-the-eagle-flies-by-traffic-1.2418325 Donal Dineen's Sunken Treasure: 'When the Eagle Flies' by Traffic // 8 ноември 2015. Посетен на 2 октомври 2021.
- ↑ Joynson, Vernon (1995). The Tapestry of Delights Архив на оригинала от 2011-11-30 в Wayback Machine.. London: Borderline Books.
- ↑ а б в г Highlights and Low Sparks – Traffic’s Induction into the Rock ‘n Roll Hall of Fame // 2012-12-10. Посетен на 2023-02-12.
- ↑ а б Traffic – Discography // Архивиран от оригинала на 26 October 2017. Посетен на 25 October 2017.
