Траян Драганов
Траян Недялков Драганов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, командир на Техническата бригада (1931 – 1933) и инспектор на Инженерните войски (1932 – 1934).
| Траян Драганов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1904 – 1934 |
| Род войски | Инженерни войски |
| Командвания | Техническа бригада Инженерна инспекция |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Дата и място на раждане | 12 декември 1883 г.
|
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Биография редактиране
Траян Драганов е роден на 12 декември 1883 г. в Русе, Княжество България. През 1904 г. завършва Николаевско инженерно училище в Санкт Петербург[1] и на 7 октомври е произведен в чин подпоручик. Като подпоручик е адютант-ковчежник на 6-а пионерна дружина от състава на 6-а пеходна бдинска дивизия. Служи във 2-ра сборна пионерна дружина. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин поручик. През 1911 г. е произведен в чин капитан и същата година, като капитан от 3-та пионерна дружина е командирован за обучение в Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург, но през септември 1912 г. се завръща преждевременно поради избухването на Балканската война (1912 – 1913).[1]
На 16 март 1917 г. е произведен в чин майор, на 25 юни 1920 в чин подполковник и на 6 май 1926 г. в чин полковник. Служи в 10-а пионерна дружина, 2-ра инженерна дружина и 2-ри пехотен искърски полк. В периода 1 април 1924 – 26 март 1926 г. е назначен за директор на Държавното железопътно училище. През 1929 г. е назначен на служба в Техническата част. През 1931 г. поема командването на Техническата бригада, а на 15 ноември 1932 г. е назначен на най-висшата военно-инженерна длъжност – инспектор на Инженерни войски. На 1 май 1934 г. с Царска заповед № 24[2] е произведен в чин генерал-майор и на 19 същия месец е уволнен от служба.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (7 октомври 1904)
- Поручик (31 декември 1906)
- Капитан (1911)
- Майор (16 март 1917)
- Подполковник (25 юни 1920)
- Полковник (6 май 1926)
- Генерал-майор (1 май 1934)
Образование редактиране
- Николаевско инженерно училище в Санкт Петербург (до 1904)
- Николаевска инженерна академия в Санкт Петербург (1911 – 1912)
Бележки редактиране
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 287.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491.