Траян Китанов

български учител и революционер

Траян Китанов Траяновски (Траянов) е български просветен деец, военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Траян Китанов
български учител и революционер
Снимка от надгробния паметник на Китанов
Снимка от надгробния паметник на Китанов
Роден
Траян Китанов Траянов
Починал
7 май 1952 г. (74 г.)
НаградиВоенен орден „За храброст“
Траян Китанов в Общомедия

Биография

редактиране
 
Китанов като млад
 
Гробът на Траян Китанов

Траян Траянов е роден на 13 февруари 1878 година в положкия град Гостивар, тогава в Османската империя. Завършва българското педагогическо училище в Скопие, където се запознава с Павел Шатев. Към 1900 година е учител в българската прогимназия в Кратово заедно с Тодор Александров. Там Китанов е сред градските ръководители на ВМОРО в Кратовския революционен район.[1] Китанов завежда първоначалното училище в махалата Царина, където местните сърбомани постоянно го клеветят пред османските власти.[2] Арестуван е за революционна дейност и измъчван в продължение на седмици. Въпреки множеството мъчения не издава тайни на Организацията.[3] След това е изпратен в Скопие, за да бъде съден.[4]

По време на Илинденското въстание през лятото на 1903 година участва в битки в Кичевската революционна околия. Убеждава няколко арнаути от района на Гостивар да прехвърлят оръжия от селата Ижище и Ехловец за Крушево.

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение, в 3-та рота на 13-а кукушка дружина.[5]

Участва в Първата световна война като поручик в 3-ти пехотен македонски полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.[6]

След войната е принуден да бяга в България, където известно време живее и работи. Прекарва три години от живота си в турски и сръбски затвори. За революционната си дейност е награден с няколко български ордени и е носител на „Илинденска споменица". Умира в родния град Гостивар.

  1. Църнушанов, Коста. Солунските атентатори. София, Издателство на Отечествения фронт, 1987. с. 78.
  2. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 112.
  3. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 113.
  4. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 114.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.
  6. Държавен военноисторически архив, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 7