Требенищки некропол
Требенищкият некропол е важен археологически обект край охридското село Требенища, Северна Македония.
Требенищки некропол | |
Златна погребална маска от VI в. пр. Хр., открита в гроб I на некропола, Национален археологически музей, София | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Северна Македония |
Археология | |
Вид | Некропол |
Период | VII-IV век пр.н.е. |
Требенищки некропол в Общомедия |
В некропола, който включва 56 гроба, са открити богати гробни дарове, сред които и златни маски, от желязната, архаичната и елинистическата епоха или от края на VII до края на IV век пр.н.е.
Откриване редактиране
Находките от Требенища са открити през май 1918 година, когато българска военна част извършвала пътни работи около село Требенища и се натъкнала на античен гроб с много богат инвентар. Предметите били събрани и предадени на българската администрация в Охрид. За находката е съобщено в Народния музей – София, но военновременните условия не позволили веднага да се изпрати на мястото специалист археолог. Междувременно били открити още четири гроба, чийто инвентар също бил прибран от властите. По-късно правителството командировало в Охрид известния археолог Карел Шкорпил от Варненския музей. Той предприел нови разкопки на мястото заедно с Богдан Филов и открил още два гроба. Карел Шкорпил можал да събере само откъслечни сведения от откривателите за първите пет гроба, по които след това направил опис на находките и скици на разположението им. В резултат на разкопките, продължили през 1930 – 1934, 1953 – 1954 и 1972 г., са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеи в София, Белград и Скопие.[1]
Сред откритите предмети е пръстен с отворена халка, подобна на тази на пръстена от Езерово.[2]
Принадлежност редактиране
Някои учени виждат сходство на маските от Требенища с микенските от епохата на шахтовите гробници.[3][4] Дори след последвалите допълнителни открития учените все още спорят за произхода на погребаните в Требенище. Основните тези са, че некрополът е илирски[5] или тракийски,[6] докато в Северна Македония напоследък се твърди, че некрополът е античномакедонски.[7]
Галерия редактиране
-
Ритон с форма на рог (сребро, злато), гроб 8, VI – V в. пр. Хр. Национален музей на Сърбия
-
Шлем илирийски тип, бронз, злато, сребро, гроб V, края на VI век пр. Хр., Национален археологически музей, София
-
Халки (бронз) и оброчна колесница (сребро). Гроб 132. V в. пр. Хр. Институт и музей – Охрид, Северна Македония
-
Погребална маска, злато, гроб VIII, VI – V век пр. Хр., Национален музей на Сърбия
Литература редактиране
- B.D.Filow, K.Schkorpil, Die archaische Nekropole von Trebenischte am Ochrida-See, Berlin und Leipzig 1927
- Trebenishte: the fortunes of an unusual excavation, Studia archaeologica ("Erma" di Bretschneider); 121, Автори C. M. Stibbe, Rastko Vasić, Издател L'ERMA di BRETSCHNEIDER, 2003, ISBN 88-8265-212-2
Бележки редактиране
- ↑ Кузман, Паско. Уметноста на Требеништа, Скопје 1997, с. 3-5, 60 и др.
- ↑ Георгиев, Владимир. Траките и техният език. София, Издателство на Българската академия на науките, 1977. с. 106.
- ↑ Бонев, Александър. Ранна Тракия. Формиране на тракийската култура - края на второто - началото на първото хилядолетие пр. Хр., София 2003, Разкопки и проучвания кн. XXXI, с. 150.
- ↑ Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
- ↑ La nécropole archaïque de Trebenischte, Extr. de la Revue Archéo., janvier-avril 1934. Vulic (N.)
- ↑ The Cambridge ancient history: The fourth century B.C.
- ↑ WHO WERE THE AUTHORS OF THE TREBENIŠTE CULTURE AND THE GOLD FUNERAL MASKS, Nade Proeva, Ph.D.