Отваря главното меню

Требенища или Требенище (на македонска литературна норма: Требеништа) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Требенища
Требеништа
North Macedonia relief location map.jpg
41.2064° с. ш. 20.7547° и. д.
Требенища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Стружко поле
Надм. височина 848 m
Население 513 души (2002)
Требенища в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено на 14 километра северозападно от Охрид.

ИсторияРедактиране

Требенищки некрополРедактиране

 
Полковник Димитър Мустаков, охридският окръжен управител Евтим Спространов и други на археологическите разкопки на некропола край Требенища, 15 юни 1918 г.

Край село Требенища в местностите Сува чешма, Три челюсти и Въртулка през май 1918 година е открит некропол, състоящ се от 56 гроба от VII – IV век пр. Хр. В резултат на разкопките, започнали през 1918 година от Карел Шкорпил и продължили през 1930-1934, 1953-1954 и 1972 г., са намерени четири златни погребални маски и множество други предмети, съхранявани в музеи в София, Белград и Скопие.[1] Някои учени виждат сходство на маските от Требенища с микенските от епохата на шахтовите гробници.[2][3]

В Османската империяРедактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Требенища (Trébénischta) е посочено като село с 24 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 87 българи.[4]

Според Васил Кънчов в 90-те години Требенища има 40 къщи.[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Требенища е населявано от 310 жители, всички българи християни.[6]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Требенища има 360 българи екзархисти.[7]

В Югославия и Северна МакедонияРедактиране

Централната църква „Свети Никола“ е изградена в 1942 година.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 513 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 500
албанци 8
турци 2
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е част от община Мешеища.

ЛичностиРедактиране

Починали

БележкиРедактиране

  1. Кузман, Паско. Уметноста на Требеништа, Скопје 1997, стр. 3-5, 60 и др.
  2. Бонев, Александър. Ранна Тракия. Формиране на тракийската култура – края на второто – началото на първото хилядолетие пр. Хр., София 2003, Разкопки и проучвания, кн. XXXI, стр. 150, виж и Filow, Bogdan. Die archaische Necropole von Trebenischte im Ohrid. Berlin und Leipzig, 1927, Abl. 3,8, Tafel I-1
  3. Κατσουλέας, Σταύρος Γ., "Τα επώνυμα της Βλάστης Κοζάνης", Β Συμπόσιο Γλωσσολογίας του Βορειοελληνικού Χώρου, Institute for Balkan Studies 159, Θεσσαλονίκη 1983.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  6. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 252.
  7. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  8. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 178.