Трендафил Розов

български политик

Трендафил Христов Розов е български политик от първата половина на ХХ век, деец на БРСДП и БКП. Развива публицистична дейност под псевдонима Страж. Баща на Димитър Розов - ремсист и конспиратор с доживотна присъда от 1942.[1]

Трендафил Розов
български политик
Роден
Трендафил Христов Розов
Починал
9 юни 1930 г. (47 г.)
Етносбългари
Националностбългарин
ПсевдонимСтраж
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия

БиографияРедактиране

Трендафил Розов е роден на 11 март 1883 в Ески Джумая. Завършва Разградската гимназия, а след това и право през 1911 г. във Фрибур, Швейцария. Започва работа като адвокат в Разград, където организира профсъюзното движение на учителите в града и околията. Допринася за консолидацията на БРСДП (тесни социалисти), води беседи и публикува статии срещу политическите си противници широки социалисти. На 11 март 1912 г. Трендафил Розов е избран за работнически представител в Комитета по труда и работната заплата в Разград. През 1914 г. Розов е избран за секретар на Околийския комитет на БКП във Враца, който ръководи до 1920 г. с прекъсване по време на мобилизацията си в Първата световна война.

От 1920 г. е секретар на околийското и градско ръководство на БРСДП (т.с.) в Разград. Организацията издава и разпространява пет свои вестника. На 12 септември 1920 се провежда първата околийска конференция на партията, в която участват петдесет делегати от Разградка околия. Месец по-късно крилото на широките социалисти в Разград се приобщава към БКП, а Розов насочва дейността си срещу представителите на Бялото движение в България.

По време на Деветоюнския преврат БКП обявява неутралитет, но след това Трендафил Розов става един от ръководителите на военната организация на БКП и организира подготовката на Септемврийското въстание в Разградско. Арестуван е за първи път на 12 септември 1923 г. и отново след излизането на БКП в нелегалност.

Умира в София на 9 юли 1930 г., когато по време на митинг е убит от полицейски агент[2]. Според други източници Трендафил Розов умира на 9 юли 1930 г. след злополука.[3]

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. Веселин Иванов, История на разградската окръжна организация на БКП, 1891 – 1979, Партиздат, 1981, 429 страници
  2. Страници от „другата“ история на Разград
  3. Георги Илиев Петърчовски, История на с. Елисейна