Трендафил Розов
Трендафил Христов Розов е български политик от първата половина на ХХ век, деец на БРСДП и БКП. Развива публицистична дейност под псевдонима Страж. Баща на Димитър Розов - ремсист и конспиратор с доживотна присъда от 1942.[1]
| Трендафил Розов | |
| български политик | |
| Роден | Трендафил Христов Розов
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | българин |
| Политика | |
| Партия | Българска комунистическа партия |
Биография редактиране
Трендафил Розов е роден на 11 март 1883 в Ески Джумая. Завършва Разградската гимназия, а след това и право през 1911 г. във Фрибур, Швейцария. Започва работа като адвокат в Разград, където организира профсъюзното движение на учителите в града и околията. Допринася за консолидацията на БРСДП (тесни социалисти), води беседи и публикува статии срещу политическите си противници широки социалисти. На 11 март 1912 г. Трендафил Розов е избран за работнически представител в Комитета по труда и работната заплата в Разград. През 1914 г. Розов е избран за секретар на Околийския комитет на БКП във Враца, който ръководи до 1920 г. с прекъсване по време на мобилизацията си в Първата световна война.
От 1920 г. е секретар на околийското и градско ръководство на БРСДП (т.с.) в Разград.[2] Организацията издава и разпространява пет свои вестника. На 12 септември 1920 се провежда първата околийска конференция на партията, в която участват петдесет делегати от Разградка околия. Месец по-късно крилото на широките социалисти в Разград се приобщава към БКП, а Розов насочва дейността си срещу представителите на Бялото движение в България.
По време на Деветоюнския преврат БКП обявява неутралитет, но след това Трендафил Розов става един от ръководителите на военната организация на БКП и организира подготовката на Септемврийското въстание в Разградско. Арестуван е за първи път на 12 септември 1923 г. и отново след излизането на БКП в нелегалност.
Умира в София на 9 юли 1930 г., когато по време на митинг е убит от полицейски агент[3]. Според други източници Трендафил Розов умира на 9 юли 1930 г. след злополука.[4]
На 2 септември 1969 г. е обявен за почетен гражданин на Разград по повод 25-тата годишнина от 9 септември 1944 г.
Външни препратки редактиране
- Разградският окръжен съд Архив на оригинала от 2019-08-11 в Wayback Machine.
Източници редактиране
- ↑ Веселин Иванов, История на разградската окръжна организация на БКП, 1891 – 1979, Партиздат, 1981, 429 страници
- ↑ Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 57.]
- ↑ Страници от „другата“ история на Разград
- ↑ Георги Илиев Петърчовски, История на с. Елисейна