Отваря главното меню

Тресино

селище в Гърция

Тресино (на гръцки: Όρμα, Орма, до 1925 Τρέσινο, Тресино, катаревуса Τρέσινον, Тресинон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Тресино има население от 1071 души (2001).

Тресино
Όρμα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 319 m
Население 649 души (2001)

ГеографияРедактиране

Тресино е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена) в подножието на Малка Нидже, на 310 m надморска височина, на река Белица (Μπέλιτσα).[2]

ИсторияРедактиране

АнтичностРедактиране

Топонимът Орма или Орми (Ορμα, Ορμη) е споменат от множество антични писатели.[2]

В Османската империяРедактиране

Етимологията на Тресино се извежда народно от три сина и според легендата селото е основано от трима братя. Според друга версия е от три села, а според трети е от треска.[2]

В XIX век Тресино е село във Воденска каза на Османската империя. Селото е чифлик и принадлежи на бея на Бизово.[2] Според Стефан Веркович към края на XIX век Тресино (Тресина) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 171 души и 47 домакинства.[3]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Тресинон (Trésinon), Мъгленска епархия, живеят 390 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Тресино (Tressino) е посочено като село във Воденска каза със 100 къщи и 350 жители българи и 136 помаци.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Тресино е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 430 българи-християни и 250 българи-мохамедани.[6]

Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тресино (Tressino) има 800 българи екзархисти.[8] В 1909 година в Тресино е открито българско училище.[9]

По време на Балканската война 1 човек от Тресино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В ГърцияРедактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1925 година е прекръстено на Орма. След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Тресино е изселено в Турция (село Оджаклар, Ердек) и в селото са са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 49 бежански семейства и 171 души.[11]

През юни 1945 година Националната гвардия провежда акция в Тресино за издирване на членове на Българския клуб в Солун. Иззети са 150 лични карти. Десет души са заловени при опит да избягат в България.[12]

В 1981 година селото има 685 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[13]

ЛичностиРедактиране

Родени в Тресино
  •   Георги Марков (Γεώργιος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Димитрис Минос (Δημήτρης Μήνος), гъркомански андартски деец от трети ред[14][15]
  •   Иван Петров (Ιωάννης Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Иван Янев (Ιωάννης Γιάννου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Костадин Попанастасов (Κωνσταντίνος Παπαναστασίου), гръцки андартски деец, четник[14]
  •   Петър Петров (Πέτρος Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Тоде Петров (Σταύρος (ΤΟΔΗΣ) Πετρίδης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Христо Марков (Χρήστος Μάρκου), гръцки андартски деец от трети клас[14]
  •   Яне Димов (1889/1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Григор Джинджифилов, 14 воденска дружина[16]

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τρέσινον -- Όρμα
  2. а б в г Ιωάννου, Δ. Τοπική Κοινότητα Όρμας. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
  6. Кънчов, Васил. Воденска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 150.
  7. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр.126.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
  9. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238 и 883.
  11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  12. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 274-275.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. а б в г д е ж з и Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  15. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 238.