Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Плевен.

Третата атака на Плевен е етап от развитието на Руско-турска война (1877–1878) и последният най-кръвопролитен опит за превземането на Плевен. Проведена е през периода 26 – 31 август (7 – 12 септември) 1877 г. и завършва с неуспех за руските войски.

Трета атака на Плевен
Руско-турска война (1877 – 1878)
Егор Жданов - подвигът.jpg
Информация
Период 2631 август / 712 септември 1877 нов стил
Място Плевен, България
Резултат победа за Османската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя
Flag of Romania.svg Румъния
Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of Romania.svg крал Карол I
Flag of Romania.svg генерал Александру Чернат
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Павел Зотов
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-майор Михаил Скобелев
Ottoman flag.svg Осман паша
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 104 батальона
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 58 ескадрона
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 28 сотни
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 424 оръдия
ОБЩО 75 500 щика и 8600 саби
Ottoman flag.svg 49 табура
Ottoman flag.svg 1500 черкези
Ottoman flag.svg 60 оръдия
ОБЩО 29 400 щика 3000 саби
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg ок.13 000

Flag of Romania.svg ок.3 000
Ottoman flag.svg ок.3 000

Съдържание

ПредисторияРедактиране

На 7 – 8 (19 – 20) юли и на 18 (30) юли 1877 г., с цената на огромни жертви, руските войски провеждат два неуспешни щурма на Плевен. От своя страна на 19 (31) август Осман паша предприема излизане от града с войските си и напада руските редути при с.Пелишат и с.Згалево. Опитът му да премине в настъпление е неуспешен и понесъл големи загуби е отблъснат обратно в Плевен.

На 20 – 22 август (1 – 3 септември) под командването на генерал княз Александър Имеретински силен руски отряд води битка за Ловеч и го освобождава. Прекъсната е важна снабдителна връзка на армията на Осман паша.

Подготовка на турските войскиРедактиране

За времето между втория и третия щурм, Осман паша увеличава войските си и те достигат 49 табура/29 400 щика, 1500 саби, 60 полеви оръдия и 1500 черкези. Руското командване няма вярна представа за числеността на войските му и ги изчислява на 110 – 130 табура със 120 – 150 оръдия – т.е. два пъти повече от действителният им брой.

Турското командване очаква предстоящата атака и укрепява заетите вече отбранителни позиции. Северният им фронт е най-дълъг и се простира от с.Опанец, по билото на Янък баир и достига възвишенията при с.Гривица. На Опанския баир са построени две табии с батарея, по билото на Янък баир – табиите „Сюлейман паша“ и „Хайри бей“, а при с.Гривица – „Канлъ табия“ и „Баш табия“. Източният фронт, между Гривицките височини и с.Тученица, е изграден от две отбранителни линии. Първата включва табиите „Чорум“, „Ибрахим бей“ и „Омар бей“, а втората – „Ихтият“, „Атуф“ и „Араб“ табия (днес в кв. Дружба – Плевен). Многобройните траншеи между тях дават отлична възможност за оръжейна стрелба и отбрана.

След втората атака, турците значително усилват защитата на южния участък между селата Тученица и Къшин – там са табиите „Абдул бей“ (Кованлък), „Реджи бей“ (Исса ага), „Балък баш“, „Юнус бей“, „Тал-Ат“ и „Абдалах“. На запад само едно укрепление защитава моста при река Вит и няма укрепления поради естествената защитеност на терена.

Разположение на армиятаРедактиране

Разположение на армията на Осман паша на 28 август 1877 г. [1]
Северен фронт
ТАБИИ ТАБУРИ ОРЪДИЯ
Опанецки табии 4 4
Сюлейман паша 1 1
Баш табия 2 2
Гривица1 2 3
Гривица2 2 4
ИЗТОЧЕН ФРОНТ
батарея Баш табия 3 6
Чорум табия 2 2
Ибрахим бей 2 4
Атуф паша 2 4
Араб табия 3 4
ЮЖЕН ФРОНТ
Омер бей 6 2
траншея към Тученица 2 -
Юнус бей 1/2 3
Тел-Ат 1/2 1
Абдалах (Милас) 1 -
Балък баш 1 1
Кованлък (Абдул бей) 1 1
Исса ага (Реджи бей) 1 1
ЗАПАДЕН ФРОНТ
Предмостово укрепление 1 2
ОБЩ РЕЗЕРВ 12 15
ОБЩО 49 60

Подготовка на руските войскиРедактиране

Неуспехът на втората атака на Плевен убеждава руското командване, че силите им са крайно недостатъчни. За целта е сключен съюз с Румъния за съвместни действия, а със Сърбия са започнати преговори за мобилизация на нейната армия. Освен това император Александър II заповядва мобилизация на гвардейския, на гренадирския корпус, на 24-та и 26-та пехотна и на 1-ва кавалерийска дивизия – всичко 110 000 души с 440 оръдия. Пристигането им обаче се очаква най-рано през септември – октомври и дотогава ще се разчита на наличните сили за отбрана на вече заетите позиции.

До 25 август (6 септември) 1877, край Плевен вече са съсредоточени значителни руски и румънски сили – 75 500 щика, 8600 саби и 424 оръдия (в това число 20 обсадни). Командването е поверено на генерал-лейтенант Павел Зотов.

Състав на армиятаРедактиране

СЪСТАВ НА РУСКО – РУМЪНСКАТА ВОЙСКА
РУСКА ВОЙСКА Батальони Ескадрони Сотни Оръдия
IV корпус                 24 12 - 108
IX корпус               21 12 6 100
2-ра пехотна дивизия         12 - - -
3-та стрелкова бригада / 9, 10, 11 и 12-ти батальон 4 - - -
8-ми драгунски Астрахански полк   - 4 - -
Кавказка казашка бригада - - 11 -
Сборна Донска казашка бригада - - 7 -
Донски казашки полк №34 - - 4 -
2-ра артилерийска бригада - - - 48
3-та артилерийска бригада - - - 24
8-ма и 15-та казашка батарея - - - 12
1/2 батарея пленени турски балекобойни оръдия - - - 4
обсадна артилерия - - - 20
3-ти сапьорен батальон 1 - - -
ОБЩО 62 28 28 316
РУМЪНСКА ВОЙСКА Батальони Ескадрони Сотни Оръдия
3-та пехотна дивизия 12 - - 36
4-та пехотна дивизия 12 - - 30
резервна дивизия 17 - - 36
бригада рошиори - 8 - 6
бригада калараши - 20 - -
ескадрони жандармерия - 2 - -
сапьорен батальон 1 - - -
ОБЩО 42 30 - 108

План за атакаРедактиране

Решено е атаката да премине през два етапа. През първия ще се проведе усилена артилерийска подготовка по турските позиции с цел да се разрушат максимално вражеските укрепления и да се обезпечи действието на пехотата. Втория етап ще представлява настъпление на пехотата от три страни – от север – североизток, от изток – югоизток и от юг. За дата на основния щурм е избран 30 август (11 септември), когато православието чества паметта на Св.Александър Константинополски. Така, убедени в своята победа, руските генерали смятат падането на Плевен да бъде като подарък за именния ден на император Александър II.

За да наблюдават щурма, лично пристигат именникът Александър II, румънският княз Карол I и великият княз Николай Николаевич.

Артилерийска подготовка (7 – 10 септември)Редактиране

Съгласно плана, артилерийската подготовка започва на 26 август (7 септември) със 140 оръдия. Постепенно, през следващите дни, в боя са вкарани и останалите, като на 29 август (10 септември) вече действат 228 оръдия. Въпреки указанията, артилерията не успява да се приближи на повечето места на 2000 метра до противника. Липсва единно ръководство на огъня както по цялата линия, така и в отделните сектори. Обстреляни са обекти, които след това не са атакувани, а други са оставени незасегнати, като впоследствие отблъскват атаките срещу тях.

Въпреки смазващото числено превъзходство в артилерията, масираният огън не дава очакваните резултати. Причините са големите разстояния, несъвършенствата на материалната част, здравината на турските укрепления, както и постоянната им поправка. Още по – малко е влиянието му върху бойния дух на противника. Освен това лафетите на много от далекобойните оръдия се повреждат, а масираният обстрел води до липса на амуниции, като подвозът им се затруднява от падналия през предната нощ дъжд.

Ход на военните действияРедактиране

Действия на десния флангРедактиране

 
Румънските войски атакуват редутите при с.Гривица

На десния фланг са разположени 48 батальона и 118 оръдия под командването на румънския генерал Александру Чернат. Задачата им е да атакуват и овладеят турските позиции от север и североизток при с.Гривица. На пътя им се намират редутите „Канлъ табия“ и „Баш табия“, отстоящи на 200 м един от друг, като вторият има командно положение спрямо първия.

Началото на атаката е планирано за 15 часа на 30 август (11 септември) и ще се предхожда от артилерийска подготовка от сутринта, прекъсвана на два пъти (от 9 до 11 и от 13 до 15 часа). През паузите се очаква противникът да излезе от укритията за поправка на щетите, като подновяването на огъня ще му нанесе поражения в жива сила. Късният час е избран и поради страхът на генерал Зотов от един евентуален неуспех, което няма да позволи на противникът да развие успеха си.

Атаката започва по план в 15 часа, но околната местност и засадената царевица скриват разположението на редутите. Оказва се, че никой не е знаел за съществуването на северния редут Баш табия и той е останал незасегнат от артилерията. Канлъ табия, макар и засегнат, е частично възстановен. Румънската пехота овладява първите окопи пред него и отпочинали за малко, войниците се нахвърлят на самия редут. Убийственият огън от двата редута поваля румънските редици и в боя са хвърлени нови свежи части. Единственият резултат обаче си оставя овладяването на окопите пред редута. Предприети са общо три атаки, но и трите пъти румънците са отблъснати.

Към 19 часа румънците са увлечени в четвърта атака, когато от юг на помощ идват 17 Архангелогородски пехотен полк и 18 Вологодски пехотен полк (ветерани от първата и втората атака на Плевен). Двата руски полка, на 600 м от противника, се построяват в боен ред и атакуват от юг първите окопи. Водени лично от полковник Шлитер (командир на 17 Архангелогородски полк) и бригаден генерал Родионов, русите избиват всички турски защитници и нападат редута. Въпреки хлъзгавата повърхност, поради падналия наскоро дъжд, те се изкачват по бруствера и влизат в него. Полковник Шлитер е убит, а генерал Родионов – ранен.

Заедно с русите, от изток в редута нахлуват румънците. Във вътрешността на Канлъ табия започва ожесточен ръкопашен бой. Действа се с щикове и приклади, а изстрели се чуват рядко. От турците оцеляват само тези, които навреме избягват в Баш табия. Така в 19:30 часа е превзет редута „Канлъ табия“, като са взети като трофеи едно знаме, три далекобойни оръдия и много пушки и патрони.

Руските загуби са около 1000 убити и ранени, а румънските над 1300. Въпреки постигнатият частичен успех, положението остава неблагоприятно, поради пушечната стрелба от близко разположения редут „Баш табия“. Атакуващите батальони обаче са силно разстроени, за да предприемат атака срещу него. Обратно на това, през нощта на 31 август (12 септември) турците правят три опита да си върнат редута, но са отбити.

Действия на центъраРедактиране

 
Карта на третата атака на Плевен

За действие в центъра са разположени 30 батальона и 152 оръдия под командването на генерал-лейтенант Крилов. Съгласно общия план за действие, 63 Углицки пехотен полк и 64 Казански пехотен полк трябва да атакуват в 15 часа „Омар бей табия“ и траншеите около редута. Командирите, които ще водят войниците, нямат ясна представа за точното разположение на врага. Полковете са строени на изходни позиции още в 11 часа и това привлича вниманието на турската артилерия от съседните редути, която започва да ги обстрелва.

Полковник Тихменев решава да придвижи първи батальон на Углицкия полк напред, за да го предпази от снарядите, като това е взето от останалите му батальони за начало на атаката. Самостоятелната атака на 63 полк, несъобразена с общия план, завършва с пълна катастрофа. Подложен на кръстосан огън, полкът губи напразно над 1200 души и отстъпва. От оцелелите впоследствие е съставен едва един батальон, който е оставен в резерв и не взима повече участие.

Атаката увлича съседния 117 Ярославски пехотен полк, който също предприема настъпление, но то съвпада с отстъплението на първите. Ярославци се задържат един час пред Омар бей табия и също отстъпват. За прикритие на отстъплението им са въвлечени в боя три роти от 118 Шуйски пехотен полк. Тази безредна атака струва половината състав на полковете.

Съгласно общия план в 15 часа е започната атака (втора за деня) на турските позиции от 64 Казански и 118 Шуйски полк. Казанският полк успява да овладее първия ред траншеи и започва престрелка с противника, заседнал във втория и третия ред. Шуийският полк има за задача да овладее Омар бей табия, но не успява. За постигането на по–добри резултати са нужни подкрепления и въпреки, че такива има, не са изпратени. Двата полка започват отстъпление загубили общо около 1200 души.

Трети опит за превземането на Омар бей предприема 124 Воронежки полк, но той не води до нищо друго освен до нови загуби. Последен четвърти опит, отново неуспешен, прави и 20 Галицки полк от резерва.

Действията в центъра са пълна катастрофа. Липсата на единодействие води до четири разпокъсани, самостоятелни атаки, които струват общо 102 офицери и 4227 войника. Голяма част от телата на убитите войници, намиращи се в близост до турските позиции, остават непогребани на бойното поле чак до 28 ноември (10 декември). Едва след като Осман паша се предава, на 11 декември са изпратени команди да съберат и погребат разложените тела на своите другари.

Действия на левия флангРедактиране

 
Генерал Скобелев начело на атаката

За действия на левия фланг са заделени най-малко войски: едва 22 батальона, 25 ескадрона, 80 пеши и 18 конни оръдия, но единствено тук, под командването на генерал-майор Михаил Скобелев, е постигнат сериозен успех. Постепенно, с поредица от атаки, Скобелев овладява пътя за Ловеч, с.Брестовец, първия и втория гребен на „Зелените хълмове“. Решава да превземе и третия гребен и по този начин да установи контакт с войските на генерал Крилов в центъра.

Първата линия на скобелевите полкове се вдигат в атака, но под дъжда от куршуми настъплението им се задъхва. Скобелев изпраща в подкрепа оскъдните си резерви и точно тогава турците се вдигат на контраатака. Започва яростна и безмилостна ръкопашна схватка. Силите на противниците са изравнени и генералът включва в битката последния резерв – себе си. На белия си кон и в бял кител (затова е наричан от врага Ак паша – Белият генерал), заедно с щаба и щабния конвой се хвърля в разгара на боя. Турците не издържат и побягват към близкия редут. Руските полкове нахлуват в редута „Кованлък“, като незабавно атакуват и съседния редут „Исса ага“, но безуспешно. Следва турска контраатака, отблъсната от руските батальони в Кованлък. Бягащите турски части предават паниката си на защитниците на Исса ага. Забелязвайки това, в 17.30 часа Скобелев със слаби подкрепления от сборни команди, от отстъпили в първите атаки, напада от три страни Исса ага и го превзема в 18 часа.

С това и последното турско укрепление пред Плевен на левия фланг на фронта пада в руски ръце. С превземането на двата редута турското командване изпада в крайно тежко положение. Войските на Скобелев се забиват като клин в турската отбрана. Сега е достатъчно в пробива да бъдат хвърлени свежи сили, а такива има – 24 батальона от десния фланг и 18 батальона от центъра. В този критичен момент обаче командващият княз Карол Румънски и генерал Зотов преценяват, че тежките загуби са изчерпали напълно настъпателните способности на войските. Решено е да се удържи само Гривишкият редут, а на Скобелев е изпратено съобщение да не разчита на подкрепления. Ако смята, че не може да удържи завзетите редути – да отстъпи. Тази нерешителност позволява на Осман още през нощта на 30 – 31 август (11 – 12 септември) да започне серия от атаки срещу двата редута. Всичките атаки обаче са отбити с тежки загуби за турците, като при една от тях отстъпващите редици се сблъскват с идващите им на помощ резерви, вземат се взаимно за руси и се самоизбиват. През деня на 31 август (12 септември) са отбити нови четири атаки, като започва последна пета. Петата атака е поведена с голямо зелено знаме – знамето на пророка. Това означава, че турците няма да отстъпят и ще се бият до смърт. Генерал Крилов изпраща на Скобелев на своя отговорност Шуийският полк, с чиято помощ заповядва отстъпление. По-късно му е изпратен и Серпуховският полк. Отрядът на Скобелев отстъпва на втория гребен на Зелените хълмове, а противникът си възвръща редутите Кованлък и Исса ага.

 
Геройската смърт на майор Горталов, 31.8/12.9.1877.

Интересни фактиРедактиране

Паметна остава геройската смърт на капитан Фьодор Горталов, командир на рота. При превземането на редута Кованлък генерал Скобелев го назначава за негов комендант с молбата да не отстъпва редута. Офицерът дава честна дума, че с живота си ще брани до край поверения му редут и като човек на честта я отстоява с живота си, дори при възможността да изпълни заповедта за оттегляне. При всеобщото отстъпление на левия фланг на 12 септември, майор Горталов заедно с няколко войници остава и брани поверения му редут. Шепа храбреци доброволно приемат саможертвата и защитават редута до край. При 6-ата атака Горталов е намушкан от турците, които вдигат тялото му на щиковете. Загива геройски със сабя в ръка на бруствера. Така не дочаква повишението в звание майор и наградата Георгиевски кръст за храброст 4-та степен, присъдена му още преживе за серия от подвизи. Днес в негова чест е именувано село Горталово край Плевен.

РезултатиРедактиране

Третата атака на Плевен струва на руските войски – 2 генерала, 295 офицери и 12 471 войници, на румънците – около 3000 души, а на турците също около 3000. Поражението оказва изключително силен негативен ефект върху руското командване. Някои руски генерали, като Павел Зотов, дотолкова са изплашени, че заповядват да се разглоби цялата артилерия и да се започне изтегляне към първоначалните позиции на левия бряг на Дунав. Убедени в безсмислието на фронталните атаки на вражеските укрепления, командването извиква на помощ героя от Севастопол – генералът от инженерните войски Едуард Тотлебен. Още с пристигането си, макар и болен, Тотлебен поема командването и заявява: „Четвърта атака на Плевен няма да има“. Под негово ръководство започва методично изграждане на пълната обсада на Плевен, което ще доведе до предаването на турския гарнизон на 28 ноември (10 декември) 1877 г.

ЗагубиРедактиране

Руски загубиРедактиране

Таблица на руските загуби в периода 26 – 31 август (7 – 12 септември) 1877 г.

военно подразделение убити изчезнали ранени общо
офицери нисши чинове офицери нисши чинове офицери нисши чинове
4-ти армейски корпус [2]
  61 Владимирски полк 8 200 114 28 893 36 1207
  62 Суздалски полк 4 149 243 19 745 23 1137
  63 Углицки полк 2 124 180 20 891 22 1195
  64 Казански полк 1 85 124 22 450 23 659
  16 артилерийска бригада [3] [4] - 13 - 9 44 9 57
  117 Ярославски полк 9 118 320 17 584 26 1022
  118 Шуйски полк - 40 88 16 302 16 430
  119 Коломенски полк - - - - - - -
  120 Серпуховски полк - - - - - - -
  30 артилерийска бригада [5] 1 1 - 3 28 4 29
9-ти армейски корпус [6]
  17 Архангелогородски полк - 100 2 6 355 6 461
  18 Вологодски полк 2 56 73 11 414 13 543
  20 Галицки полк - 16 14 7 146 7 176
  5 артилерийска бригада 2 2 - 4 39 6 41
  121 Пензенски полк
2 1 1 15 1 18
  122 Тамбовски полк - 1 - 1 12 1 13
  123 Козловски полк - - - 2 30 2 30
  124 Воронежки полк 3 238 116 12 471 15 825
  31 артилерийска бригада - 5 - - 22 - 27
2-ра пехотна дивизия [7]
  5 Калужски полк 2 175 - 14 632 16 807
  6 Либавски полк 4 222 - 8 372 12 594
  7 Ревелски полк 3 197 - 11 666 14 863
  8 Естляндски полк 5 126 - 15 1371 20 1497
  2 артилерийска бригада 1 9 - 6 60 7 69
  3 артилерийска бригада [8] 1 3 - - 26 1 29
3-та стрелкова бригада [9]
9-ти батальон 2 47 18 5 241 7 306
10-ти батальон 1 50 - 5 132 6 182
11-ти батальон - 18 11 2 157 2 186
12-ти батальон 1 9 11 7 112 8 132
Кавказка казашка бригада [10]
2-ри Кубански казашки полк - 1 - - - - 1
Владикавказски казашки полк - 2 - 3 7 3 9
ОБЩО 52

Загинали офицери в периода 26 – 31 август 1877 г.Редактиране

чин имена убит/починал допълнителни данни препратка
1 генерал-майор Владимир Александрович Тебякин убит на 31 август ком.бригада, загива от разрив на снаряд [11]
61-ви Владимирски полк
2 майор Федор Матвеевич Горталов убит ком.3 рота [12]

[13]

[14]

3 щабс капитан Иван Добрышевский убит ком.8 рота
4 щабс капитан Вильхельм Горновский убит
5 щабс капитан Дмитрий Щербачев починал от раните
6 поручик Константин Щербачев убит ком.6 рота
7 подпоручик Николай Лавров убит
8 подпоручик Николай Баратынский убит
9 подпоручик Василий Шарепо-Лапицкий убит
10 прапорщик Ростислав Сомов убит
62-ри Суздалски полк
11 майор Федор Оссовский убит [15]
12 щабс капитан Павел Балышев убит
13 прапорщик Александр Александров убит
63-ти Углицики полк
14 капитан Алексей Николаевич княз Девлет-Кильдеев убит на 30 август ком.1 стр.рота [16]

[17]

15 прапорщик Евгений Томарович убит на 30 август мл.оф.
16 поручик Владимир Николаевич Сайбут-Романович починал от раните ком.3 стр.рота, умира на 3 септември
64-ти Казански полк
17 поручик Николай Александрович Корсаков убит на 30 август адютант 2 бат. [18]

[19]

18 майор Андрей Александрович Полубинский починал от раните мл.щаб оф.2 бат., умира на 1 септември
16-та артилерийска бригада
19 капитан Иван Луцианович Грабчинский починал от раните ст.оф.4 батарея [20]
117-ти Ярославски полк
20 майор Давид Василевич Соколов убит на 30 август [21]
21 щабс капитан Иларион Львович Прокофев убит на 30 август
22 поручик Казимир Болеславович Аренд 2-ри убит на 30 август
23 поручик Антон Олич Захаров убит на 30 август
24 подпоручик Адам Михайлович Свидерский убит на 30 август
25 подпоручик Виниамин Петрович Перекрестов убит на 30 август
26 подпоручик Волков убит на 30 август командирован от 11 Фанагорийски полк
27 подпоручик Шестковский изчезнал командирован от 15 Шлиселбургски полк
28 прапорщик Франц Йосифович Статкевич убит на 30 август
30-та артилерийска бригада
29 полковник Василий Василиевич Гудима убит на 26 август ком.1 бат.
17-ти Архангелогородски полк
30 полковник Николай Петрович Шлитер починал от раните ком.полк, умира на 2 септември [22]
31 капитан Иван Мухин починал от раните ком.7 рота, погребан в Свищов [23]
32 щабс капитан Иван Черняков починал от раните ком.8 рота, погребан в Свищов
33 прапорщик Гаврилов убит на 31 август мл.оф.
18-ти Вологодски полк
34 майор Михаил Кольчевский убит на 30 август [24]
35 капитан Иван Давыдов починал от раните [25]
36 поручик Василий Огдовлев убит на 30 август командирован от 8 гренадрски Самогидски полк
37 подпоручик Керн починал от раните
5-та артилерийска бригада
38 щабс капитан Николай Гурков убит на 28 август 3 батарея [26]
39 поручик Николай Иванов 1-ви убит на 28 август 3 батарея
124-ти Воронежки полк
40 щабс капитан Николай Николаевич Гордиенко починал от раните ком.2 стр.рота [27]
41 поручик Петр Павлович Синдоровский убит на 30 август ком.6 рота
42 поручик Василий Скарупа починал от раните
43 подпоручик Павел Александрович Добряков 3-ти убит на 30 август мл.оф.7 рота [28]
44 подпоручик Василий Константинович Доброграев убит на 30 август
45 юнкер Георгий Владимиров убит на 30 август
46 юнкер Феодор Очкасов убит на 30 август
5-ти Калужки полк
47 капитан Иван Федорович Климантович убит на 27 автуст ком.7 рота [29]
48 щабс капитан Андрей Карлович Карпович убит на 27 август ком.2 рота
6-ти Либавски полк
49 капитан Кнорринг убит на 30 август [30]
50 капитан Лорис-Меликов убит на 30 август
51 щабс капитан Виноградов убит на 30 август
52 подпоручик Герберский убит на 30 август
7-ми Ревелски полк
53 майор Ото Отович Торвиге убит на 31 август ком.1 бат., ранен в крака и убит от турците при отстъплението [31]
54 капитан Сергей Николаевич Матерно починал от раните
8-ми Естляндски полк
55 капитан Ерест Спув убит ком.1 рота [32]

[33]

56 капитан Михаил Александрович Кокшаров починал от раните ком.2 рота
57 капитан Лев Прокопович убит ком.4 рота
58 прапорщик Венедикт Александров починал от раните мл.оф.
2-ра артилерийска бригада
59
3-та артилерийска бригада
60 щабс капитан Константин Юрьев убит на 30 август 6 батарея [34]
3-та стрелкова бригада
61 генерал-майор Владимир Доброволски починал от раните ком.бригада [35][36]
62 полковник Салингре починал от раните ком.9 стр.бат.
63 поручик Попов убит ком.4 рота/10 бат.
64 капитан Листов починал от раните ком.4 рота/11 бат.
65 подпоручик Уманцев убит ком.2 рота/12 бат.

ПаметнициРедактиране

паметник на в памет на местонахождение изображения
1   5 Калужки полк – капитан Климантович, щабс-капитан Карпович и 127 нисши чина гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′58.3″ с. ш. 24°36′48.3″ и. д. / 43.399528° с. ш. 24.613417° и. д.

2   6 Либавски полк – капитани Кноринг и Лорис-Меликов, щабс-капитан Виноградов, подпоручик Герберский и 45 нисши чина гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′58.2″ с. ш. 24°36′47.9″ и. д. / 43.3995° с. ш. 24.613306° и. д.

3   7 Ревелски полк – майор Торвиге и капитан Матерно гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.2″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613111° и. д.

4   7 Ревелски полк – 155 нисши чина гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.3″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613139° и. д.

5   8 Естляндски полк – капитани Спуев, Прокопович и Кокшаров, прапорщик Александров гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.3″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613139° и. д.

6   8 Естляндски полк – 125 нисши чина гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.8″ с. ш. 24°36′47.3″ и. д. / 43.399389° с. ш. 24.613139° и. д.

7   61 Владимирски полк – 9 офицери

  62 Суздалски полк – 4 офицери

гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.4″ с. ш. 24°36′46.6″ и. д. / 43.399278° с. ш. 24.612944° и. д.

8   61 Владимирски полк – 200 нисши чина

  62 Суздалски полк – 189 нисши чина

4 драгунски Екатеринославски полк – 3 нисши чина

4 улански Харковски полк – 1 нисш чин

4 Донски казашки полк – 1 нисш чин

гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.6″ с. ш. 24°36′46.5″ и. д. / 43.399333° с. ш. 24.612917° и. д.

9 костница на

  61 Владимирски полк   62 Суздалски полк

4 драгунски Екатеринославски полк

4 Донски казашки полк

гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′57.3″ с. ш. 24°36′41.5″ и. д. / 43.39925° с. ш. 24.611528° и. д.

10   2 Артилерийска бригада – 9 нисши чина гр.Плевен,

Скобелев парк

43°23′58.1″ с. ш. 24°36′46.8″ и. д. / 43.399472° с. ш. 24.613° и. д.

11   3 Артилерийска бригада – щабс-капитан Юриев и 3 нисши чина с.Брестовец,

м.Сляпа Тученица

43°21′35.1″ с. ш. 24°36′43.2″ и. д. / 43.35975° с. ш. 24.612° и. д.

12   117 Ярославски полк – 4 нисши чина

  118 Шуйски полк – 9 нисши чина

с.Брестовец,

м.Сляпа Тученица

43°21′33.8″ с. ш. 24°36′43.2″ и. д. / 43.359389° с. ш. 24.612° и. д.

13   17 Архангелогородски полк – полковник Шлитер с.Гривица,

м.Трапито

43°22′48.8″ с. ш. 24°43′44.6″ и. д. / 43.380222° с. ш. 24.729056° и. д.

14   17 Архангелогородски полк – 280 нисши чина

  5 артилерийска бригада – 5 артилеристи

с.Гривица,

м.Кудренско бърдо

43°25′20.5″ с. ш. 24°41′06.6″ и. д. / 43.422361° с. ш. 24.685167° и. д.

15   18 Вологодски полк – майор Кольчевский, капитан Давыдов 2-ри, поручик Огдовлев и 147 нисши чина с.Гривица

м.Детковица

43°25′24.8″ с. ш. 24°40′59.5″ и. д. / 43.423556° с. ш. 24.683194° и. д.

16   20 Галицки полк – 16 нисши чина гр.Плевен,

м.Стражата

43°22′44.2″ с. ш. 24°38′21.5″ и. д. / 43.378944° с. ш. 24.639306° и. д.

16   63 Углицки полк – 3 офицери

  64 Казански полк – 4 офицери

  16 артилерийска бригада – 1 офицер

гр.Плевен

м.Радишевски връх

43°23′13.2″ с. ш. 24°38′43.9″ и. д. / 43.387° с. ш. 24.645528° и. д.

17   63 Углицки полк – 305 нисши чина гр.Плевен

м.Радишевски връх

43°23′13.2″ с. ш. 24°38′43.9″ и. д. / 43.387° с. ш. 24.645528° и. д.

  64 Казански полк – 93 нисши чина
  16 артилерийска бригада – 17 артилеристи
18   117 Ярославски полк – майор Соколов, щабс-капитан Прокофев, поручици Захаров, Аренд, подпоручици Перекрестов, Свидерский, Волков, Шестаковский и прапорщик Статкевич гр.Плевен

м.Стражата

19   117 Ярославски полк – 111 нисши чина

 118 Шуйски полк – 42 нисши чина

  30 артилерийска бригада – 5 артилеристи

гр.Плевен

м.Стражата

20   124 Воронежки полк – щабс-капитан Гордиенко, поручици Синдоровский, Скарупа и 119 нисши чина с.Радишево

м.Стража

43°22′39.5″ с. ш. 24°39′47.2″ и. д. / 43.377639° с. ш. 24.663111° и. д.

21   124 Воронежки полк – подпоручици Добряков 3-ти, Доброграев, юнкери Владимиров, Очкасов и 124 нисши чина гр.Плевен

м.Радишевски връх

43°23′29.5″ с. ш. 24°38′35.9″ и. д. / 43.391528° с. ш. 24.643306° и. д.

22   16 артилерийска бригада – капитан Грабчинский и 17 артилеристи с.Радишево

43°22′53.9″ с. ш. 24°39′33.6″ и. д. / 43.381639° с. ш. 24.659333° и. д.

23   30 артилерийска бригада – полковник Василий Гудима с.Пелишат

43°20′51.5″ с. ш. 24°47′21.9″ и. д. / 43.347639° с. ш. 24.789417° и. д.

24 2-ра бригада от 9 кавалерийска дивизия – генерал-майор Вилхем Олдекоп с.Славяново

църква „Св. Николай“

43°27′50.2″ с. ш. 24°52′17.2″ и. д. / 43.463944° с. ш. 24.871444° и. д.

25 2-ра бригада от 9 кавалерийска дивизия – генерал-майор Вилхем Олдекоп с.Славяново

църква „Св. Николай“

43°27′50.1″ с. ш. 24°52′17.2″ и. д. / 43.463917° с. ш. 24.871444° и. д.

ГалерияРедактиране

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Георгиев Г., Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, Хроника на войната
  • Г.Георгиев, В.Топалов, Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958 г.
  • Енциклопедия България, т.4, Издателство на БАН, София, 1984 г.
  • Цонко Генов, Русско-турецкая война 1877-1877гг. и подвиг освободителей, Боевой путь Западного отряда
  • Газенкампф М. Мой дневник 1877-1878гг. Санкт Петербург, 1908 г.
  • Еленев М. Н. Историческая хроника 63-го пехотного Углицкого полка за 200 лет его существования 1708 – 1908, Варшава
  • Борисов В., Сыцянко А. Походы 64-го пехотного Казанского Его Императорского Высочества Михаила Николаевича полка. 1642-1700-1886, Санктпетербург, 1888 г.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, 1898 – 1911, Вып. 1 – 97