Третата свещена война се води между силите на делфийската амфиктиония, предвождани от Тива и подкрепени от Древна Македония от една страна, и силите на Фокидския съюз подкрепян от Атина и Спарта - от друга. Към последните се числят и тираните на Фере в стремежа им към овладяване на цяла Антична Тесалия. [1]
Формален повод за войната е секвестирането от фокейците на богатствата от Храма на Аполон в Делфи за обработката на свещената земя. Срещу това се възпротивяват тиванците, представляващи амфиктионията. Богатствата от храма са достатъчни на фокейците да издържат голяма наемна армия, с която да жънат успехи срещу силите на ограбените.
В крайна сметка, след намесата на Филип II Македонски и победата му в битка на Шафранено поле, силите на фокейците са разбити, което води, след присъединяването на Тесалия към Древна Македония, и до налагането на македонска хегемония над Елада, посредством последвалия Коринтски съюз.[2]
- ↑ Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 329 – Древна Македония и Древна Гърция. ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X, 1991.
- ↑ Белох, с. 339
- Карл Юлиус Белох – Греческая история: в 2 т. / пер. с нем. М. О. Гершензона; 3-e изд. Т. 2: Кончая Аристотелем и завоеванием Азии. – М.: Государственная публичная историческая библиотека России, 2009. – ISBN 978-5-85209-215-1
- Эдуард Давидович Фролов – Греция в эпоху поздней классики (Общество. Личность. Власть). – СПб.: Издательский Центр „Гуманитарная Академия“, 2001. – ISBN 5-93762-013-5
