Трети конен полк

Трети конен полк е български кавалерийски полк формиран след Сръбско-българската война (1885) и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Трети конен полк
War flag of Bulgaria.svg
Информация
ШефКнягиня Мария Павловна (1906 – 1916)
Активна1885 – 1945
ДържаваБългария
ТипКонен полк
Размер489
Гарнизон/щабПловдив (от 1890)
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Кирил Ботев
Ген. Александър Танев
Ген. Никола Станимиров
Трети конен полк в Общомедия

ФормиранеРедактиране

Трети конен полк е формиран с указ №31 от 11 септември 1885 година, от конните стражари на Софийското, Кюстендилското, Видинското, Ломското, Раховското, Врачанското и Свищовското военно окръжие, като кадрите за състава на полка се вземат от 1-ви конен полк, както и от конни доброволци. Към 1 октомври се обявява, че полкът е формиран, но на практика не е създаден до края на войната.[1] Съгласно указ №60 от същата година е разформиран, а кадрите са върнати в първоначалните им части.

По-късно, на 23 декември 1885 г. с указ №227 от княз Александър Батенберг той отново е формиран, този път от преименувания 4-ти конен полк. При формирането си в състава му влизат четири ескадрона, като кадрите са от 1-ви и 2-ри конни полкове, както и Пловдивския румелийски ескадрон (известен още като Южнобългарски ескадрон), както и от нестроеви взвод и от „музикантски хор“.[2] Във формирането му участва и първият командир на полка – ротмистър Кирил Ботев, брат на поета-революционер Христо Ботев. По това време полкът наброява 489 души.

Полкът, след формирането му, престоял около 4 месеца в гр. София. Съгласно заповед № 78 § 11 от 19 март 1886, на 20 март полкът тръгнал за постоянното си местоквартируване – гр. Пловдив, където пристигнал на 24 март. Поради липса на казарми в Пловдив, полкът бил разквартируван както следва: щабът – в Околийското управление; 1-ви ескадрон – в Чалъковия чифлик: 2-ри и 4-ти ескадрони – в турските казарми и 3-ти ескадрон – в с. Войводиново. От 1890 година е на гарнизон в Пловдив и е в подчинение на Кавалерийската инспекция. Състои се то четири ескадрона, нестроеви взвод и музикантски хор.[3] На 17 октомври 1891 г. командирът на полка подполковник Кирил Ботев е назначен за началник на Военното училище.[4] На 4 септември 1907 г. Княз Фердинанд назначил за шеф на полка Нейно Императорско Височество Великата княгиня Мария Павловна и заповядал да се носи нейният вензел, като се измени кантът на облеклото от червен на оранжев.

Балкански войни (1912 – 1913)Редактиране

През Балканската война (1912 – 1913) полкът, в състава на сборната конна бригада взема участие в боевете до левия бряг на р. Арда (16 и 17 октомври), в боевете за овладяването на Димотика (18 октомври), при боевете с отряда на Явер паша (10 – 16 ноември)

На 16 септември 1912 г. полкът, в мирновременния си състав, е превозен по ж. п. линия и на 17 с. м. е разтоварен на гара Търново-Сеймен (Симеоновград), откъдето се отправя за гр. Харманли. На 5 октомври при обявяването на войната полка получава заповед да премине граница, с цел да унищожи противника и достигне десния бряг на р. Арда. Полкът премина границата при турския граничен пост Мешелика, който овладява с бой, и настъпва в турска територия. Това е първата конна атака, в която части от полка получават бойното си кръщение. От 10 до 16 ноември полкът води боеве с отряда на Явер паша и го принуждава иска примирие. Полкът взема активно участие и в Междусъюзническата война (1913). На 7 август 1913 се завръща въ гр. Пловдив, където е демобилизиран.

Първа световна война (1915 – 1918)Редактиране

През Първата световна война (1915 – 1918) влиза в състава на 4-та конна бригада и води боеве на Македонския фронт (1 октомври 1915 – 12 юни 1916), на Сръбския фронт (12 юни 1916 – 8 септември 1916), на Добруджанския фронт (8 септември 1916 – 27 ноември 1916), на Румънския фронт (28 ноември 1916 – 6 януари 1917), след което отново в Добруджа, а през 1918 г. отново на Сръбския и Македонския фронт.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[5]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 28
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 834
Коне: 886 Обикновени коли: 44
Специални: 2
Пушки и карабини: 630
Картечници: 4
Саби: 692

При обявяването на Първата световна война на 1 октомври 1915 г. полкът вдигна отново сабя с неуморна десница. И воюва от 1915 до 1918 г., а именно: от 1 октомври 1915 г. до 12 юни 1916 г. – в Македония; от 11 юни до 8 септември 1916 г. – в Сърбия, като окупационни войски, от 8 септември до 27 ноември 1916 г. – в Добруджа; от 28 ноември 1916 г. до 6 януари 1917 г. – в Румъния; от 6 януари 1917 г. – в Добруджа, а в 1918 г. – пак в Сърбия и Македония. В изброените по-горе театри на военни действия, полкът участва в следните по-големи боеве: В състава на главните сили на 1-ва конна дивизия, на 5 октомври 1915 г. получава задача да атакува отстъпващ пехотен сръбски полк и спомогна за унищожаването му. На 29 ноември 1915, преследвайки отстъпващия противник, 4 ескадрон настига по шосето за с. Мойна френска рота, атакува я и я пленява. В състава на окупационните войски, полка заема района на Призрен, Прищина, Лясковец, Прокупле, Лебани и Ниш, като спомага за унищожаването на разбойническите чети, както и за прибиране и реквизиране на хранителни и други продукти. На 21 септември 1916 г., полка получава заповед да атакува противника при Мустафа-ачи, застрашаващ да заеме окопите на придадената към дивизията пехотна дружина (от 16-и пехотен ловчански полк) и на 1-ва конна батарея. Към 18 ч. 20 м., по ескадронно и последователно, атакува в конен строй и не само спира неприятелското настъпление, но и принуждава противника да се оттегли в паническо бягство. На 8 януари 1917 г. полка преминава р. Дунав и на 13 януари се установява в с. Аджи-гьол, където носи охраната на десния бряг на Дунав. На 25 и 26 юни 1918 г., полка е превозен до гр. Парачин и гр. Кюприя в Сърбия, в разпореждане на Щаба на действащата армия. На 25 и 26 септември полка е изпратен към гр. Св. Николе, със задачата да помогне на нашите отстъпващи войски. От 27 септември полкът е пръснат по ескадронно в разузнаване на важните посоки в участъка на 2-ра пех. дивизия и с боеве за печелене на време се оттегля в северна посока. На 8 октомври се събира в с. Мрямор – Софийско, където на 15 октомври е демобилизиран и на 21 с. м., се отправя към постоянното си местоквартируване – гр. Пловдив. Полка дава 73 убити офицери и войници.

През 1923 година 3-ти армейски конен полк взема участие в потушаването на Септемврийското въстание при селата Брезово, Стрема и град Пазарджик.[2][3]

Втора световна война (1941 – 1945)Редактиране

По време на Втората световна война (1941 – 1945) от 13 април до 30 юни 1941 година полкът е на гарнизон в Сурдулица, а от 6 юли 1941 до 8 септември 1944 година в Драма и Кавала в състава на Беломорския отряд и 2-ри корпус.[6] След Деветосептемврийският преврат, на 14 септември 1944 с МЗ №125 за командир на полка е назначен подполковник Константин Даскалов.[7] Полкът взема участие в първата фаза на войната в състава на 2-ра конна бригада от 2-ра конна дивизия част от 4-та армия и действа по Струмишкото направление. През тази фаза на войната полкът дава 33 убити. Разформиран е на 15 май 1945 г. в Пловдив, като за времето когато полкът отсъства от мирновременния си гарнизон на негово място се формира 3-ти допълващ ескадрон.[2][3]

НаименованияРедактиране

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Трети конен полк (11 септември 1885 – 4 септември 1907)
  • Трети конен на Н.И.В. Великата Княгиня Мария Павловна (4 септември 1907 – 1916)
  • Трети конен полк (1916 – 1922)
  • Трети армейски конен полк (1922 – 20 декември 1927)
  • Трети конен полк (20 декември 1927 – 15 май 1945)

КомандириРедактиране

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Майор (подполк. от 02.08.1891) Кирил Ботев 23 декември 1885 – 17 октомври 1891
2. Майор (подполк. от 1892) Наум Никушев 2 ноември 1891 – 19 септември 1895 (от 17.10.1891 е вр. ком.)
3. Полковник Петър Салабашев от 20 септември 1895
4. Полковник Велико Кърджиев от 27 февруари 1898
5. Подполковник Тодор Попов от 16 март 1900
6. Полковник Александър Танев 16 юни 1902 – 13 януари 1907
7. Полковник Параскев Нотович 14 януари 1907 – 9 ноември 1910
8. Полковник Юрдан Велчев 10 ноември 1910 – 22 септември 1914
9. Полковник Мирон Тошков 23 септември 1914
10. Полковник Павел Мачев 23 септември 1914 – декември 1915
11. Полковник П. Николов от 12 ноември 1915
12. Подполковник Константин Митов 25 юни 1916 – 17 януари 1917
13. Подполковник Димитър Фтичев 16 януари 1918 – 10 юли 1918
14. Подполковник Теофил Христов от 2 юли 1918
15. Полковник Димитър Фтичев 1 ноември 1918 – 23 декември 1920
16. Подполковник Никола Станимиров от 24 декември 1920
17. Подполковник Димитър Христов от 1 януари 1922
18. Полковник Александър Марков 1926
19. Полковник Иван Стоянов 25 юни 1926 – 1929?
20. Подполковник Иван Марков 18 юни 1929 – 1930
21. Полковник Атанас Жилков от 1 юни 1930
22. Полковник Ст. Стоев
23. Полковник Матей Златоустов от 1 юни 1934
24. Полковник Панталей Ракаров 27 април 1935 – 1936
25. Подполковник А. Кузмов от 23 октомври 1936
26. Подполковник Михаил Минчов 1938 – 1943 (през 1938 и.д., от 1938 титулярен)
27. Подполковник Петър Ангелов 1943 – 1944
28. Подполковник Константин Даскалов 14 септември 1944 – 1945
29. Подполковник Иван Тодоров 1945 – 1945 (временно)

Други командири: подполковник Иван Абаджиев

БележкиРедактиране

  1. Христов, Х. и др., стр. 35 – 36
  2. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 170
  3. а б в ДВИА, ф. 477, История на фондообразувателя
  4. Държавен вестник, бр. 237 от 1891 г., с. 2
  5. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
  6. Ташев, Т., стр. 350
  7. Ташев, Т., стр. 45

ИзточнициРедактиране