Трикокия, също Чатурия, Чатурния (на гръцки: Τρικοκκιά, до 1927 година: Τσαπουρνιά, Цапурния[1]), е село в Република Гърция, в дем Дескати на област Западна Македония.

Трикокия
Τρικοκκιά
— село —
Гърция
39.8781° с. ш. 21.6206° и. д.
Трикокия
Западна Македония
39.8781° с. ш. 21.6206° и. д.
Трикокия
Гревенско
39.8781° с. ш. 21.6206° и. д.
Трикокия
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемДескати
Надм. височина580 m
Население180 души (2021 г.)
Пощенски код511 00

География

редактиране

Селото е разположено на 580 m надморска височина,[2] на географската граница на Македония с Тесалия. Намира се на около 35 km югоизточно от град Гревена в северното подножие на Старба.[3][4] На юг граничи с тесалийските села Теотокос и Аспроклисия.[4]

В Османската империя

редактиране

Според някои твърдения основателите на селото са строители преселници от Епир, от селищата около град Коница.[5]

В края на XIX век Чатурия е погранично село в югоизточния край на Гребенската каза на Османската империя. След присъединяването през 1881 година на Тесалия към Кралство Гърция новата османо-гръцка граница минава на около един километър южно от селото. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година Чатурия е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село, в което живеят 135 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 130 гърци християни.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чапурно е смесено село гърци християни и гърци мохамедани в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 53 къщи.[7] Същевременно Чапурния е показано като чисто гръцко село в Еласонската каза на Серфидженския санджак с 29 къщи.[8]

Според гръцкото консулство в Еласона от 1904 година Цапурния (Τσαπουρνιά) е изцяло християнско гръцко село с 304 жители.[9]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Чатурия влиза в състава на Кралство Гърция.

През 1927 година името на селището е сменено на Трикокия.[2]

На храмовия празник на църквата „Света Параскева“ (26 юли) в местността Калаподи се стичат от много хора от региона за да почетат чудотворната икона на светицата.[5] Основната селска църква „Успение Богородично“ е от втората половина на ХІХ век. На нейния празник Голяма Богородица (15 август) се провежда главният селски събор.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Трикокия на 13 януари 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Магазия[11] Μαγαζιά Ксефото Ξέφωτο[12] местност (551 m) СЗ от Трикокия[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 396[2][13] 324[2] 327[2] 436[2] 403[2] 476[2] 403[2] 398[2] 320[2] 305 235

Личности

редактиране
Родени в Трикокия
  •   Панос Зидрос (Панайотис Зидрос) (1630 – 1750), известен гръцки клефт (хайдутин).
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 134. (на македонска литературна норма)
  3. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 253. (на гръцки)
  4. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. а б Официален сайт на бившия дем Хасия, архив на оригинала от 27 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080927065415/http://www.xasia.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=6&Itemid=13, посетен на 28 юни 2010 
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
  7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 73. (на македонска литературна норма)
  8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 68. (на македонска литературна норма)
  9. Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
  10. Νομαρχιακή Αυτοδιοίκηση Γρεβενών, Τουριστικός Οδηγός Νομού Γρεβενών. Αναπτυξιακή Νομού Γρεβενών, 2002. σ. 227-234. Посетен на 17 май 2014 г. Архив на оригинала от 2014-05-17 в Wayback Machine.
  11. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 18. (на гръцки)
  13. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012