Трипръст кълвач

вид птица

Трипръстият кълвач[3] (Picoides tridactylus) е птица от семейство Кълвачови. Среща се и в България.

Трипръст кълвач
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
EN
Застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Кълвачоподобни (Piciformes)
семейство:Кълвачови (Picidae)
род:Кълвачи (Picoides)
вид:Трипръст кълвач (P. tridactylus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Трипръст кълвач в Общомедия
[ редактиране ]

Физически характеристики редактиране

Тялото е с дължината 22 см, а размахът на крилата – 34 см. Има възрастов и полов диморфизъм. Крилата и гърбът на мъжкия са черно-бели. Отдолу е бял с малки кафеникави петна, има бяло гърло, главата е черна с жълто чело и теме, има две бели препаски. При женската главата е с бял цвят. Младите приличат на мъжките, жълтото е по-малко и по-изпъстрено.[4]

Начин на живот и хранене редактиране

Предпочитани местообитания са старите планински иглолистни гори.[4]

Храни се с насекоми. Бели кората на мъртвите смърчове в търсене на ларвите на смърчовия корояд (Ips typographus). Плашлив вид. Обаждането му звучи по-меко („кик“) от това при големия пъстър кълвач (Picoides major) („бик“). Просенето за храна при младите индивиди звучи като насекомо.[5]

Допълнителни сведения редактиране

Според Българска Фондация „Биоразнообразие“ видът практически е изчезнал като гнездящ в над 90 % от потенциалните подходящи местообитания в Западните Родопи, Пирин и Рила. Мерки за защита, за които призовават от фондацията включват:

- определяне на 10 % вековни гори във фаза на старост, които да бъдат опазвани в „Натура 2000“ без никакви сечи;

- в останалите 90 % от „Натура 2000“ да се преустанови изсичането на дървета с дупки на кълвачи, както и да се позволи в гората да има не по-малко от 10 % мъртва дървесина;

- да бъде обявена защитена зона „Рила буфер“, за да се защитят просторни местообитания на трипръстия кълвач в Рила;

- да не бъде увеличаван дърводобивът под формата на санитарни сечи в националните паркове Пирин и Рила и природен парк Рилски манастир. Неповлияни от санитарни сечи, са само горите в националните паркове и резервати, както и някои стопански гори, до които още няма направени пътища за дърводобив.[6]

Източници редактиране

  1. Picoides tridactylus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Трипръст кълвач. Посетен на 10 март 2012
  3. Приложение № 4 от Закона за биологичното разнообразие // Посетен на 2024-01-02.
  4. а б www.birdsinbulgaria.org, посетен на 21.04.2017
  5. Svensson, Lars; Mullarney, Killian; Zetterström, Dan БДЗП Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия изток, София: БДЗП, 2013. Print.
  6. www.dnevnik.bg, посетен на 21.04.2017