Трир
Трир (на немски: Trier) е най-старият град в Германия.
Трир Trier |
|
---|---|
— град — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Провинция | Рейнланд-Пфалц |
Окръг | — |
Площ | 117,14 km² |
Надм. височина | 240 m |
Население |
105 675 души (2011) 902 души/km² |
Пощенски код | 54290-54296 |
Телефонен код | 0651 |
МПС код | TR |
Официален сайт | www.trier.de |
Трир в Общомедия |
Площта на Трир е 117,13 км², населението към 31 декември 2010 г. – 105 260 жители, а гъстотата на населението – 899 д/км². [1]
Име на градаРедактиране
Днешното наименование на града идва от името на галското племе тревери, през латинското име на града Augusta Treverorum. Произходът на името личи и във неговите форми на други езици:
- естонски: Treviro
- испански: Tréveris
- италиански: Treviri
- каталонски: Trèveris
- люксембургски: Tréier
- полски: Trewir
- френски: Trèves
Географско положениеРедактиране
Намира се на западния бряг на река Мозел в долина между покрити с лозя хълмове от червен пясъчник в провинция Рейнланд-Пфалц в близост до границата с Люксембург. Наблизо се намира един известен винарски район — Мозел-Саар-Рувер
ИсторияРедактиране
Трир | |
---|---|
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
В регистъра |
Roman Monuments, Cathedral of St. Peter and Church of Our Lady in Trier |
Регион | Европа и Северна Америка |
Местоположение | Германия |
Тип | Културно |
Критерии | i, iii, iv, vi |
Вписване | 1986 (10та сесия) |
Трир в Общомедия |
Римляните под управлението на Юлий Цезар подчиняват галското племе тревери между 58 и 50 г. пр.н.е. На мястото на тяхно светилище на десния бряг на река Мозел в 30 г. до н.е. е разположен римски военен лагер, а през 16 г. пр.н.е. Август решава да направи града Аугуста Треверорум (лат. Augusta Treverorum — „град на Август в страната на треверите“) столица на римската провинция Белгика. През 259–274 г. Трир е столица на отцепилата се Галска империя и е разрушен от алеманите през 275 г. По време на Диоклециан (284-305) или 318 г. е столица на префектурата Галия, една от четирите столици на империята, а по време на Константин Велики (306–324) е негова столица. От 328 до 340 г. е резиденция на император Констанс II, от 367 г. е резиденция на Валентиниан I и на западните римски императори до смъртта на Теодосий I в 395 г. Трир е превземан няколко пъти от франките (ок. 413 и 421 г.) и хуните на Атила (5 в.). Едва около 475 г. става франкски. От втората половина на 3 в. е седалище на епископ, а през 9 в. става седалище на архиепископ. Градски права получава през втората половина на 12 в. От 15 до 18 в. има университет. През 1794 г. Трир е присъединен към Франция, а от 1814-1815 г. към Прусия. Център е на революцията в Рейнската пруска провинция през 1848-1849 г. От 1914 до 1930 г. е окупиран от войски на САЩ и Франция. Разрушен е сериозно през 1944-1945 г., от 1945 г. е във Френската окупационна зона, а от 1949 г. в състава на ФРГ.
ЗабележителностиРедактиране
- римски амфитеатър (около 100 г.)
- императорски терми (ок. 300 г.)
- римски градски врата "Черната порта" / "Porta Nigra" (начало на 4 в.)
- раннохристиянска базилика на Константин Велики (4 в.)
- романска катедрала (4 – 18 в. с портал от 11 в. и алтарно пространство от ок. 1160-1169 г.)
- къща "Франкентурм" (11 в.)
- къща "Драйкьонигенхаус" (началото на 13 в.)
- готическа църква на Св. Богородица ("Либфрауенкирхе", ок. 1250 г.)
- къща "Цур Щайпе" (1430-1483)
- бивш йезуитски колеж в късноренесансов стил (17 в.)
- дворец на райхсграфовете Кеселщат (1740-1745)
- Музей-родна къща на Карл Маркс
- университет
Личности, родени в ТрирРедактиране
- Йозефине Шалк (1850-1919), германска художничка
- Карл Маркс (1818-1883), немски философ, политикономист и политически деец
Побратимени градовеРедактиране
Трир е побратимен град с:
ЛитератураРедактиране
- Heinz Heinen: Trier und das Trevererland in römischer Zeit. 1985. ISBN 3-87760-065-4
- Hans-Hubert Anton / Alfred Haverkamp (Hrsg.): Trier im Mittelalter. 1996. ISBN 3-87760-066-2
- Kurt Düwell / Franz Irsigler (Hrsg.): Trier in der Neuzeit. 1988. ISBN 3-87760-067-0
Външни препраткиРедактиране
ИзточнициРедактиране
- ↑ Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 30-31. Посетен на 2 февруари 2013.