История на Китай
История на Китай
ДРЕВЕН ПЕРИОД
Тримата повелители и Петимата императори
Ся 2070–1600 пр.н.е.
Шан 1600–1046 пр.н.е.
Джоу 1046–256 пр.н.е.
  Западна Джоу
  Източна Джоу
    Период „Пролети и есени“
    Период на воюващите държави
ИМПЕРСКИ ПЕРИОД
Цин 221–206 пр.н.е.
Хан 206 пр.н.е.–220
  Западна Хан
  Син
  Източна Хан
Трите царства 220–280
  Уей, Шу, У
Дзин 265–420
  Западна Дзин
  Източна Дзин Шестнайсетте царства
304–439
Южни и северни династии 420–589
Суей 581–619
Тан 618–907
Петте династии и
десетте царства

907–960
Ляо
907–1125
Сун
960–1279
  Северна Сун Западна Ся
  Южна Сун Дзин
Юен 1271–1368
Мин 1368–1644
Цин 1644–1911
СЪВРЕМЕНЕН ПЕРИОД
Република Китай 1911 - 1949
Китайска народна
република
след 1949

Република Китай
(в Тайван)

Трите царства (на традиционен китайски: 三國時代, на опростен китайски: 三国时代, на пинин: Sānguó Shídài) е период от китайската история, продължил от 220 до 280 г. и белязан от тристранната подялба на Китай между държавите Уей, Шу и У.[1] Периодът започва с края на династията Хан и е наследен от периода на династията Дзин.

В академично отношение, периодът на Трите царства се отнася за времето между основаването на държавата Уей през 220 г. и покоряването на държавата У от династията Дзин през 280 г. Годините преди това, от 184 до 220 г., са белязани от хаотични вътрешни борби между военачалниците в различните части на Китай. Средата на периода, от 220 до 263 г., е белязана от по-стабилно военно положение между трите държави. Краят на периода се характеризира с покоряването на държавата Шу от Уей през 263 г., узурпирането на Уей от династията Дзин през 265 г. и покоряването на У от Дзин през 280 г.[2] Все пак, китаизирането на южните региони от У има голям принос към бъдещето на Китай.[3]

Трите китайски царства към 262 година.

Периодът на Трите царства е един от най-кръвопролитните в историята на Китай. Общонародно преброяване от 280 г., след обединението на Трите царства под властта на Дзин, показва общо 2 459 840 домакинства и 16 163 863 души население. Това представлява само малка част спрямо демографските данни от периода Хан, когато са преброени общо 10 677 960 домакинства и 56 486 856 души.[4] И докато преброяванията е възможно да не са били особено точно, поради много фактори по това време, Дзин правят всичко по силите си за да отчетат всички индивиди.[5]

Технологиите се развиват значително през този период. Министър-председателят на Шу Джугъ Лян изобретява ранен вариант на дървена ръчна количка[6] и подобрява китайския арбалет чу ко ну.[7] Машинният инженер от Уей Ма Дзюн е считан от мнозина за също толкова добър като Джан Хън преди него.[8] Той изобретява хидравлично задвижван механичен куклен театър, проектиран за император Цао Жуей, верижна помпа с квадратни палети за напояване на градините в Луоян и гениален дизайн на колесница с немагнитен компас, работещ с диференциален механизъм.[9]

Макар да е относително кратък, този исторически период става обект на много романтични творби в културите на Китай, Япония, Корея и Виетнам. Той е популяризиран в операта, фолклора, разказите, а и във филмите, телевизията и видеоигрите. Може би най-известната творба за този период е романът „Трицарствие“ (познат още като „Романс за Трите царства“) на Луо Гуанджун от периода Мин.[10][2] Авторитетен исторически опис на периода е „Записи на Трите царства“ на Чън Шоу. Независимо от това, периодът на Трите царства е твърде кратък, за да окаже влияние върху изкуствата.[3]

Терминът „Три царства“ в известна степен е неточен, тъй като всяка държава се оглавява не от цар, а от император, който претендира за сюзеренна власт над цял Китай.[11] Въпреки това, той се е наложен като стандарт сред западните синолози.

ИзточнициРедактиране

  1. Theobald, Ulrich. Chinese History – Three Kingdoms 三國 (220 – 280). 2000. Посетен на 7 юли 2015.
  2. а б Three Kingdoms Period: the Tripartite Division of China. // China Highlights, 13 май 2020. Посетен на 15 юли 2020.
  3. а б Three Kingdoms. // Encyclopædia Britannica, 5 януари 2018. Посетен на 15 юли 2020.
  4. Nicola Di Cosmo and Robin D. S. Yates. Military Culture in Imperial China. Harvard University Press. ISBN 978-0674031098.
  5. Hans Bielenstein. Chinese historical demography A.D. 2 – 1982. Östasiatiska museet. p. 17
  6. This Man Is Riding a Masterpiece Like Zhuge Liang's on the Street!. // 20 януари 2015. Посетен на 31 март 2015. Архив на оригинала от 2019-12-10 в Wayback Machine.
  7. The Invention of the Crossbow. // Посетен на 31 март 2015.
  8. Reconstruction Designs of Lost Ancient Chinese Machinery. Online-Ausg.. Dordrecht, Springer Science & Business Media, 2007. ISBN 978-1402064609. с. 129.
  9. Xiong, Victor Cunrui. Historical Dictionary of Medieval China. Lanham, Md., Scarecrow Press, 2009. ISBN 978-0810860537. с. 351.
  10. Romance of the Three Kingdoms: China's Greatest Epic 三國志演義. // Посетен на 1 април 2015.
  11. Tanner, Harold Miles. China: A History. Indianapolis, Indiana, Hackett Publishing, 13 March 2009. ISBN 978-0872209152. с. 141 – 142.