Трифон Иванов
- Тази статия е за футболиста. За революционера от ВМОРО вижте Трифун Иванов.
Трифон Маринов Иванов (27 юли 1965 – 13 февруари 2016 г.) е български футболист, най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро'96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.
Трифон Иванов | |||||||||
Лична информация | |||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Прякор | Туньо, Вълка | ||||||||
Роден | Трифон Маринов Иванов 27 юли 1965 г. | ||||||||
Починал | 13 февруари 2016 г. | ||||||||
Ръст | 181 см. | ||||||||
Пост | Централен защитник | ||||||||
Професионални отбори¹ | |||||||||
| |||||||||
Национален отбор | |||||||||
| |||||||||
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства . * Играе под наем в посочения отбор. |
На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г.
Биография
редактиранеТрифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател.[1]
Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър (Велико Търново), където поставя началото на своята професионална кариера през 1983 г. Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 1988 – 93 и през сезоните 1995/пр. и 1997 – 98. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), ФК Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Докато играе в Испания е искан от „Барселона“. През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от „Барселона“ търсят Трифон Иванов, но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на „Бетис“ е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне [1][2]. Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в А група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното първенство през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача).
Избран е за Почетен гражданин на Велико Търново през 1994 г.
След приключване на кариерата си като футболист започва изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма „Аванти“ в Северна България.
През октомври 2013 г. в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се организира футболен турнир за купата „Трифон Иванов“ с участието на 10 аматьорски отбора.[3]
От 1 юли 2014 г. е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, след като работи там известно време като координатор.[2][4]
Дни след като футболистът отбелязва с голямо празненство 50-ия си рожден ден през 2015 г., получава миокарден инфаркт. Установява се, че има исхемична болест на сърцето и му е направена операция, като му е поставен стент. Лекарите не скриват, че има сериозна опасност за живота му. Препоръчват пълна промяна на начина му на живот, като му назначават и постоянно лечение. Иванов спира тютюнопушенето, но въпреки това умира месеци по-късно, на 13 февруари 2016 г., в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт.[5][6][7][8][9]
Статистика по сезони
редактиране- Етър – 1983/84 – А РФГ, 2 мача/0 гола
- Етър – 1984/85 – А РФГ, 3/0
- Етър – 1985/86 – А РФГ, 5/0
- Етър – 1986/87 – А РФГ, 24/1
- Етър – 1987/88 – А РФГ, 28/6
- ЦСКА – 1988/89 – А РФГ, 29/3
- ЦСКА – 1989/90 – А РФГ, 28/3
- ЦСКА – 1990/ес. – А РФГ, 8/2
- Бетис – 1990/91 – Примера Дивисион, 20/5
- Етър – 1991/пр. – А РФГ, 2/0
- Етър – 1991/ес. – А РФГ, 10/1
- ЦСКА – 1992/пр. – А РФГ, 5/1
- Бетис – 1992/93 – Сегунда Дивисион, 30/4
- Бетис – 1993/ес. – Сегунда Дивисион, 3/0
- Ксамакс – 1994/пр. – Швейцарска Суперлига, 7/1
- Ксамакс – 1994/95 – Швейцарска Суперлига, 19/3
- ЦСКА – 1995/пр. – А РФГ, 7/0
- Рапид – 1995/96 – Макс Бундеслига, 30/7
- Рапид – 1996/97 – Макс Бундеслига, 23/1
- Аустрия – 1997/ес. – Макс Бундеслига, 11/1
- ЦСКА – 1998/пр. - А РФГ, 10/1
- Фаворитнер – 1998/99 – Унтерлига, 25/4
- Фаворитнер – 1999/00 – Унтерлига, 21/3
- Фаворитнер – 2000/ес. – Унтерлига, 6/1
- ФАК Аванти – 2000/01 – Унтерлига, 19/1
Национален отбор по футбол на България | ||
---|---|---|
Година | Мачове | Голове |
1988 | 9 | 1 |
1989 | 7 | 1 |
1990 | 4 | 0 |
1991 | 6 | 1 |
1992 | 6 | 0 |
1993 | 5 | 1 |
1994 | 12 | 1 |
1995 | 8 | 0 |
1996 | 9 | 0 |
1997 | 5 | 1 |
1998 | 5 | 0 |
Общо | 76 | 6 |
Голове за Националния отбор по футбол на България | ||||||
---|---|---|---|---|---|---|
# | Дата | Място | Съперник | Отбелязва за | Краен резултат | Повод |
1 | 13 април 1988 | стадион „Черноморец“, Бургас, България | ГДР | 1–1 | 1 – 1 | Приятелска среща |
2 | 11 октомври 1989 | стадион „Юрий Гагарин“, Варна, България | Гърция | 1–0 | 4 – 0 | Квалификации за СП 1990 |
3 | 22 май 1991 | стадион „Стадио Олимпико“, Сервале, Сан Марино | Сан Марино | 0–1 | 0 – 3 | Квалификации за ЕП 1992 |
4 | 14 април 1993 | стадион „Ернст Хапел“, Виена, Австрия | Австрия | 2–1 | 3 – 1 | Квалификации за СП 1994 |
5 | 14 декември 1994 | стадион „Кардиф Армс Парк“, Кардиф, Уелс | Уелс | 0–1 | 0 – 3 | Квалификации за ЕП 1996 |
6 | 10 септември 1997 | стадион „Васил Левски“, София, България | Русия | 1–0 | 1 – 0 | Квалификации за СП 1998 |
Успехи
редактиранеС Национален футболен отбор на България
редактиране- Бронзови медали – Четвърто място на Световно първенство по футбол 1994.
- Участник на Европейско първенство по футбол 1996 и Световно първенство по футбол 1998.
С ЦСКА
редактиране- Шампионска титла на България – 3 (1988 – 89, 1989 – 90, 1991 – 92).
- Купа на България – 1 (1988 – 89).
- Суперкупа на България – 1 (1989).
С Рапид Виена
редактиране- Шампионска титла на Австрия – 1 (1995 – 96).
- Купа на Австрия – 1 (1994 – 95).
- Купа на носителите на купи – финалист (1995 – 96).
Източници
редактиране- ↑ а б Кой беше Трифон Иванов?, „24 часа онлайн“, 13 февруари 2016 г.
- ↑ а б Трифон Иванов е новият шеф на Зоналния съвет на БФС – Петко Павлов, 16 юни 2014 г./ обновена на 17 юни 2014 г.
- ↑ Култово! В Бразилия организират футболен турнир за Купата на Трифон Иванов, gong.bg, 3 октомври 2013 г.
- ↑ БФС – Зонален съвет Велико Търново
- ↑ Скръбна вест! Почина Трифон Иванов[неработеща препратка], уебсайт на Българския футболен съюз, 13 февруари 2016 г.
- ↑ Почина Трифон Иванов
- ↑ Внезапно почина футболната легенда Трифон Иванов – Дима Максимова, „24 часа“, 13 февруари 2016 г.
- ↑ Светът почете Трифон Иванов, vesti.bg, 13 февруари 2016 г. (обновена)
- ↑ Веселина Ангелова, Инфаркт покоси големия Трифон Иванов Архив на оригинала от 2016-02-15 в Wayback Machine., в. „Труд“, 13 февруари 2016 г.
Външни препратки
редактиране- Trifon Ivanov, профил във football.info
- Bulgaria – Record International Players, RSSSF
- Трифон Иванов – Идол за цяло едно поколение! (видео), последна редакция: 13.02.2016, 22:08 ч.