Трифон Иванов

български футболист
Тази статия е за футболиста. За революционера от ВМОРО вижте Трифун Иванов.

Трифон Маринов Иванов (27 юли 1965 – 13 февруари 2016 г.) е български футболист, най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния отбор на България за всички времена. Част от златното поколение на Българския национален отбор, което се класира на 4-то място на Световното първенство през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро'96 и на Световното първенство през 1998 г. във Франция, където е капитан на отбора. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.

Трифон Иванов
Лична информация
ПрякорТуньо, Вълка
Роден
Трифон Маринов Иванов
27 юли 1965 г.
Починал13 февруари 2016 г. (50 г.)
Ръст181 см.
ПостЦентрален защитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1983 – 1988
1988 – 1990
1990 – 1993
1991 – 1992
1992
1993 – 1995
1995
1995 – 1997
1997 – 1998
1998
1998 – 2001
Общо:
България Етър
България ЦСКА София
Реал Бетис
Етър *
ЦСКА София *
Швейцария Ньошател Ксамакс
ЦСКА София *
Рапид Виена
Аустрия Виена
ЦСКА София *
Флоридсдорфер
62
64
52
12
5
25
7
53
11
10
52
353
(7)
(8)
(9)
(1)
(1)
(3)
(0)
(7)
(0)
(1)
(8)
(45)
Национален отбор
1988 – 1998 България76(6)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
* Играе под наем в посочения отбор.

На клубно ниво Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява състезателната си кариера на 36 години през 2001 г.

Биография

редактиране

Трифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, семейството му се премества във Велико Търново. На 11 г. той постъпва в спортно училище в града. Започва като централен нападател.[1]

Иванов започва да играе футбол като юноша на Етър (Велико Търново), където поставя началото на своята професионална кариера през 1983 г. Впоследствие преминава в състава на ЦСКА и играе за отбора през периода 198893 и през сезоните 1995/пр. и 199798. Бивш футболист на Реал Бетис (Севиля, Испания), Ньошател Ксамакс (Ньошател, Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), ФК Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл. Докато играе в Испания е искан от „Барселона“. През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от „Барселона“ търсят Трифон Иванов, но въпреки голямото желание на футболиста, президентът на „Бетис“ е категорично против и ръководството на клуба отказва да го пусне [1][2]. Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА. За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в А група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998 г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното първенство през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача).

Избран е за Почетен гражданин на Велико Търново през 1994 г.

След приключване на кариерата си като футболист започва изграждането на верига бензиностанции на австрийската фирма „Аванти“ в Северна България.

През октомври 2013 г. в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се организира футболен турнир за купата „Трифон Иванов“ с участието на 10 аматьорски отбора.[3]

От 1 юли 2014 г. е председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, след като работи там известно време като координатор.[2][4]

Дни след като футболистът отбелязва с голямо празненство 50-ия си рожден ден през 2015 г., получава миокарден инфаркт. Установява се, че има исхемична болест на сърцето и му е направена операция, като му е поставен стент. Лекарите не скриват, че има сериозна опасност за живота му. Препоръчват пълна промяна на начина му на живот, като му назначават и постоянно лечение. Иванов спира тютюнопушенето, но въпреки това умира месеци по-късно, на 13 февруари 2016 г., в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт.[5][6][7][8][9]

Статистика по сезони

редактиране
Национален отбор по футбол на България
Година Мачове Голове
1988 9 1
1989 7 1
1990 4 0
1991 6 1
1992 6 0
1993 5 1
1994 12 1
1995 8 0
1996 9 0
1997 5 1
1998 5 0
Общо 76 6
Голове за Националния отбор по футбол на България
# Дата Място Съперник Отбелязва за Краен резултат Повод
1 13 април 1988 стадион „Черноморец“, Бургас, България   ГДР 1–1 1 – 1 Приятелска среща
2 11 октомври 1989 стадион „Юрий Гагарин“, Варна, България   Гърция 1–0 4 – 0 Квалификации за
СП 1990
3 22 май 1991 стадион „Стадио Олимпико“, Сервале, Сан Марино   Сан Марино 0–1 0 – 3 Квалификации за
ЕП 1992
4 14 април 1993 стадион „Ернст Хапел“, Виена, Австрия   Австрия 2–1 3 – 1 Квалификации за
СП 1994
5 14 декември 1994 стадион „Кардиф Армс Парк“, Кардиф, Уелс   Уелс 0–1 0 – 3 Квалификации за
ЕП 1996
6 10 септември 1997 стадион „Васил Левски“, София, България   Русия 1–0 1 – 0 Квалификации за
СП 1998

С Национален футболен отбор на България

редактиране

С Рапид Виена

редактиране

Източници

редактиране

Външни препратки

редактиране