Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Триъгълник.

Триъгълникът е една от основните фигури в геометрията. Представлява двуизмерна фигура, многоъгълник с три страни и три ъгъла. Може да се дефинира и като част от равнината, ограничена от три точки, нележащи на една права, и трите отсечки, съединяващи тези точки. Триъгълникът няма диагонали, защото всеки връх е съседен на другите два.

Видове триъгълнициРедактиране

 
Диаграма на Ойлер за видовете триъгълници.

В зависимост от дължините на страните си триъгълникът може да бъде:

  • Равностранен триъгълник – дължините на трите страни са равни; ъглите също са равни и всеки от тях е 60°.
  • Равнобедрен триъгълник – дължините на две от страните, наречени бедра, са равни, а третата се нарича основа; ъглите при основата са равни.
  • Разностранен триъгълник – всичките му страни са с различни дължини и има три различни ъгъла.
     
РавностраненРавнобедренРазностранен

Според големината на най-големия си вътрешен ъгъл, триъгълникът може да бъде:

  • Правоъгълен триъгълник е този триъгълник, който има ъгъл от 90°. Страната, срещулежаща на правия ъгъл, се нарича хипотенуза и е най-дългата страна в правоъгълния триъгълник. Сборът от ъглите при хипотенузата е 90°. Другите две страни се наричат катети.
  • Тъпоъгълен триъгълник е този триъгълник, който има вътрешен ъгъл, по-голям от 90°. Сборът на другите два ъгъла е по-малък от 90°.
  • Остроъгълен триъгълник е този триъгълник, при който всички вътрешни ъгли са по-малки от 90°.
     
ПравоъгъленТъпоъгъленОстроъгълен

Основни понятияРедактиране

Стандартните означения в произволен триъгълник са дадени на следващия чертеж:

Основните понятия, свързани с триъгълниците, са представени от Евклид в книги 1 – 4 от „Елементите“ около 300 г. пр.н.е.

Неравенства в триъгълникРедактиране

За страните на всеки триъгълник са изпълнени неравенствата:

  • a < b + c,
  • b < a + c,
  • c < a + b.

Еднаквост на триъгълнициРедактиране

Два триъгълника са еднакви, ако съответните им страни и ъгли са равни. Има четири признака за еднаквост на триъгълници:

1. Ако две страни и ъгъл заключен между тях на един триъгълник са съответно равни на две страни и ъгъла заключен между тях от друг триъгълник, то триъгълниците са еднакви (по първи признак)

2. Ако два ъгъла и страна на един триъгълник са съответно равни на два ъгъла и страна на друг триъгълник, то триъгълниците са еднакви.

3. Ако трите страни на един триъгълник са съответно равни на трите страни на друг триъгълник, то триъгълниците са еднакви.

4. Ако две страни и ъгъл срещу по-голямата от тях в един триъгълник са съответно равни на две страни и ъгъл срещу по-голямата от тях в друг триъгълник, то триъгълниците са еднакви.

Съществува един често срещан частен случай на четвъртия признак:

Ако катет и хипотенуза в триъгълник са съответно равни на катет и хипотенуза в друг триъгълник, то двата триъгълника са еднакви. (Уточнение: Третият елемент е правият ъгъл.)

Подобие на триъгълнициРедактиране

Два триъгълника са подобни, ако ъглите на единия са равни на ъглите на другия и страните, които съединяват върховете на равните ъгли, са пропорционални. Има три признака за подобни триъгълници:

1. Ако два ъгъла от един триъгълник са равни на два ъгъла от друг триъгълник, то триъгълниците са подобни.

2. Ако две страни на един триъгълник са съответно пропорционални на две страни от друг триъгълник и ъглите, заключени между тези страни, са равни, то триъгълниците са подобни.

3. Ако страните на един триъгълник са пропорционални на страните на друг триъгълник, то триъгълниците са подобни.

Синусова и косинусова теоремаРедактиране

Косинусова теорема:

 

В този си вид тя е валидна за всички триъгълници (не само за правоъгълните). С нея могат да бъдат намерени всички страни и ъгли в един триъгълник, ако са известни три от страните или две от тях и ъгъла, сключен помежду им.

Синусова теорема:

 

където R е радиусът на описаната около триъгълника окръжност. Синусовата теорема може да се използва, за да бъдат намерени другите две страни на триъгълник, ако са известни два ъгъла и една страна.

Точки, прави и описани окръжностиРедактиране

  • Описана около триъгълник окръжност се нарича тази окръжност, която минава и през трите му върха.
 
Център на описаната окръжност
 
Правоъгълен, тъпоъгълен и остроъгълен триъгълник, и описаните около тях окръжности
  • Симетрали в триъгълник са правите линии, които са перпендикулярни на страните и минават през средите им. Трите симетрали се пресичат в точка, която е и център на описаната около триъгълника окръжност. Диаметърът на тази окръжност може да бъде намерен, като се използва синусовата теорема, посочена по-горе.
  • Теоремата на Талес гласи, че ако центърът на окръжността, описана около един триъгълник, лежи на една от страните на триъгълника, то срещуположният ъгъл на триъгълника е прав. Също така, ако центърът на описаната около триъгълника окръжност се намира във вътрешността на триъгълника, то триъгълникът е остроъгълен, а ако центърът е извън триъгълника, то триъгълникът е тъпоъгълен.
 
Пресечната точка на височините се нарича ортоцентър
  • Височини в триъгълника са перпендикулярите, спуснати от върховете на триъгълника към срещуположните страни. Трите височини на всеки триъгълник се пресичат в една точка, която се нарича ортоцентър. Ортоцентърът лежи вътре в триъгълника, само ако той не е тъпоъгълен. В противен случай ортоцентърът се намира извън триъгълника.
 
Пресечната точка на ъглополовящите е център на вписаната в триъгълника окръжност
  • Ъглополовящи в един тръгълник са тези прави, които минават през върховете на ъглите, като ги разполовяват. Пресечната точка на трите ъглополовящи е център на вписаната в триъгълника окръжност. Вписана е тази окръжност, за която страните на описания около нея триъгълник са допирателни. Триъгълниците имат и три външно вписани окръжности, които лежат извън триъгълника. Центровете на вътрешно вписаната и външно вписаните окръжности формират ортоцентричната система на триъгълника.


 
Медицентърът е центърът на тежестта
  • Медиани в триъгълника са правите, които минават през върховете и средите на срещулежащите им страни. Трите медиани се пресичат в една точка, която се нарича медицентър на триъгълника. Медицентърът разделя всяка медиана в отношение 2:1, тоест разстоянието от върха до медицентъра е два пъти по-голямо от разстоянието от медицентъра до средата на срещулежащата страна.
 
9-точкова окръжност
  • Средите на трите страни и петите на трите височините лежат върху една окръжност – окръжността на деветте точки. Останалите три точки са среди на отсечките от височините, които са заключени между върховете и ортоцентъра. Радиусът на тази окръжност е половината от радиуса на описаната около триъгълника окръжност.


 
Права на Ойлер (червената линия)
  • Медицентърът (в жълто), ортоцентърът (синьо), центърът на описаната окръжност (зелено) и центърът на 9-точковата окръжност (в червено) лежат на една права, известна като права на Ойлер (червената линия). Центърът на 9-точковата окръжност е средата на отсечката, свързваща ортоцентъра и центъра на описаната окръжност. Разстоянието между медицентъра и центъра на описаната окръжност е равно на половината от разстоянието между медицентъра и ортоцентъра. Центърът на вписаната окръжност не лежи на тази права.
  • Средна отсечка на триъгълник е отсечка, съединяваща средите на две от неговите страни. Нейната дължина е равна на 1/2 от дължината на срещулежащата страна на триъгълника. Средната отсечка е успоредна на срещулежащата страна.


Лице на триъгълникРедактиране

Изчисляването на лицето на триъгълник, може да стане по няколко начина:

  • Геометрично:

Лицето S на триъгълник е S = ½bh, където b е дължината на която и да е негова страна, а h – височината, спусната към нея.

 

S=a.ha:2 S=b.hb:2 S=c.hc:2

За да се намери лицето на триъгълника (зелено), първо се прави точно негово копие (синьо), което се завърта на 180°, и то се долепва до първия триъгълник, за да се получи успоредник. След това се отрязва излишната част и се долепва от другата страна на успоредника, за да получим правоъгълник. Тъй като лицето на правоъгълника е bh, то лицето на триъгълника е  ½bh.

  • Векторно:
 
Лице на триъгълник с вектори

Лицето на успоредника ABCD може да бъде представено с помощта на векторното произведение |AB × AC| на векторите AB и AC. |AB × AC|, което също е равно на |h × AC|, където h представлява височината h, изразена като вектор.

Лицето на триъгълника ABC е половината от това и тогава S = ½|AB × AC|.

 

Височината на триъгълника може да бъде намерена с помощта на тригонометрията. Ако използваме означенията на четрежа вдясно, височината е h = a sin γ. Замествайки h във формулата S = ½bh, лицето на триъгълника може да бъде изразено като S = ½ab sin γ.

Лицето на успоредника е ab sin γ.

  • С помощта на координатна система:

Ако върхът A (0, 0) е в началото на координатната система, а координатите на другите два върха са B = (x1y1) и C = (x2y2), тогава лицето S може да бъде изчислено като 1/2 от абсолютната стойност на детерминантата

 

или S = ½ |x1y2 − x2y1|.

 

където p = ½ (a + b + c) е полупериметърът на триъгълника.

Триъгълници в неевклидови геометрииРедактиране

Ако триъгълникът не лежи изцяло в една равнина, то той се подчинява на формулите в т.нар. неевклидова геометрия, а не на посочените по-горе. Например въобръжаем триъгълник върху земната повърхност с върхове върху екватора на 0° и 90° дължина, и северния полюс, които вместо върху равнина са върху сфера. И трите ъгъла са прави и сборът им не е 180°.

АналозиРедактиране