Три силни жени
„Три силни жени“ е роман на Мари Ндиай, публикуван на 20 август 2009 г. от издателство „Галимар“ и получил литературна награда „Гонкур“ същата година.
| „Три силни жени“ | |
| Trois femmes puissantes | |
| Автор | Мари Ндиай |
|---|---|
| Първо издание |  Франция |
| Издателство | издателство „Галимар“ |
| Оригинален език | френски език |
| Жанр | роман |
| Страници | 316 |
| ISBN | ISBN 978-2-07-078654-1 |
История редактиране
Мари Ндиай е посветила книгата си на трите си деца — Лорен, Силвер и Ромарик.
На 2 ноември 2009 г. романът печели литературна награда „Гонкур“ при гласуването още на първи кръг, което е нещо рядко, с 2 гласа „за“, срещу 2 гласа за „Истината за Мария“ на Жан-Филип Тусен и 1 глас за „Подземни часове“ на Делфин дьо Виган[1][2].
Романът е широко фаворизиран да получи наградата още при първата селекция на известното жури[3]. Има сред най-добрите продажби на литературния пазар през 2009 г[4]
През 2013 г. пасажи от романа са адаптирани и четени в документалния филм „Нашият свят“ на Тома Лакост.
Резюме редактиране
Този роман, съставен от 3 разказа, е историята на 3 жени — Нора, Фанта и Хади, които казват „Не“ на унижението и „Да“ на живота.
Първият разказ е силно вдъхновен от собствената история на авторката, чийто баща, сенегалец, напуска семейството си, когато е била на годинка. Историите в първия и третия разказ се развиват основно в Дакар, а вторият — в Жиронд, където Мари Ндиай и семейството ѝ имат къща.
Издания редактиране
- Издателство „Галимар“, 2009, ISBN 978-2-07-078654-1
- Издателство „Галимар“, аудио книга coll. „Écoutez lire“, номер A 12811, 2010, разказана от Доминик Блан, 1 CD MP3 (9 часа и 15 минути), ISBN 978-2-07-012811-2, BNF 421580346
Източници редактиране
- ↑ „Le prix Goncourt à Marie NDiaye, le Renaudot à Frédéric Beigbeder Архив на оригинала от 2012-05-05 в Wayback Machine.“, dans Libération, 2 novembre 2009.
- ↑ Du côté de chez Drouant: Le Goncourt de 2004 à 2011 émission de Pierre Assouline sur France Culture le 31 août 2013
- ↑ Thierry Clermont, „Goncourt et Renaudot: ultimes rumeurs et pronostics“, dans Le Figaro, 2 novembre 2009.
- ↑ „Marie NDiaye 140000 exemplaires vendus“, dans Le Figaro, 21 octobre 2009
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Trois femmes puissantes в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |