Трояново (област Бургас)
За другото българско село вижте Трояново (Област Стара Загора).
Троя̀ново е село в Югоизточна България, община Камено, област Бургас.
| Трояново | |
|---|---|
  Трояново  Трояново | |
| Общи данни | |
| Население | 1293 души[1] (15 септември 2022 г.) 23,2 души/km² |
| Землище | 55,806 km² |
| Надм. височина | 123 m |
| Пощ. код | 8108 |
| Тел. код | 055802 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 73211 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Камено Жельо Вардунски (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Трояново Андон Николов (БСП) |
ГеографияРедактиране
Село Трояново се намира на около 27 km запад-северозападно от центъра на областния град Бургас, около 12 km запад-югозападно от общинския център град Камено и около 19 km юг-югозападно от град Айтос. Разположено е в Бургаската низина, на около 3 km източно от Хаджиларска река, ляв приток на Русокастренска река, и около 3 km западно от Чукарска река. През западната част на селото протича от север на юг ляв приток на Хаджиларска река. Надморската височина в центъра на селото е около 120 m, нараства към източния му край до около 130 – 140 m, към северния – до около 150 m, а на запад към реката намалява до около 100 – 110 m. Климатът е континентално-средиземноморски[2] с черноморско климатично влияние, почвите в землището са преобладаващо излужени смолници[3] и ранкери[4].[5]
Третокласният републикански път III-5391 свързва Трояново през село Аспарухово на югозапад и селата Крушово и Детелина с град Айтос. През Трояново минава в направление север – юг третокласният републикански път III-539, водещ на юг през селата Русокастро и Дюлево към град Средец[6], а на север през село Вратица и покрай село Винарско – към град Айтос. На около километър югоизточно от Трояново, от републикански път III-539 се отклонява на югоизток третокласният републикански път III-7909, който води през селата Равнец, Братово и квартал Горно Езерово към квартал „Меден рудник“ на град Бургас.
Участъкът с дължина около 6 km от републикански път III-539 от разклона му с път III-7909 на юг към Русокастро, до останките от късноантичната и средновековна крепост в местността Русин камък, който участък към 2020 г. е практически непроходим за автомобилно движение, от ноември 2020 г. е в ремонт[7].
Землището на село Трояново граничи със землищата на: село Вратица на север; село Винарско на североизток; село Кръстина на изток; село Равнец на югоизток; село Русокастро на юг; село Желязово на юг; село Аспарухово на югозапад; село Крушево на запад; село Хаджиите на северозапад.
В землището на село Трояново се намират (към 05.03.2015 г.) язовир Трояново и още 8 микроязовира.[8]
Населението на село Трояново, наброявало 2011 души при преброяването към 1934 г. и 2152 към 1946 г., намалява – след известни колебания, до 1472 към 1992 г. и до 1020 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[9]
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 1150 лица, за 601 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 18 – към „турска“ и за останалите не е посочен отговор.[10]
ИсторияРедактиране
Трояново е изградено върху останки от античността. Намерени са сребърни тетрадрахми и тухлен гроб от римската епоха. В местността Панчов кладенец е открита колективна находка от 766 византийски монети от 10 век. Селото е споменато в османотурски регистър от 1731 г. под името „Келеш махалеси“ (до 1892 г. носи името „Келеш кьой“[11]).[5]
През 1861 г. част от жителите на селото – 33 семейства (74 души), емигрират в Украйна и основават колония (днешното село Надеждино, Запорожка област).[5]
След Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор 1878 г. селото остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението през 1885 г.[5]
Селото е благоустроено и има поддържана инфраструктура. Изградени са водоснабдителна, електроснабдителна и съобщителна мрежи. В Трояново към 2022 г. функционират кметство[12], основно училище[13], целодневна детска градина, както и общопрактикуващи лекари. Редовен е транспортът до Бургас, Камено, Айтос и Карнобат.
Културни и природни забележителностиРедактиране
ЛичностиРедактиране
- Пеньо Николов Русев (1919 – 1982), литературен историк и писател
- Иван Димитров Шибилев (1927 – 1985), виртуозен акордеонист
- Иван Янчев (1921 – 1995) – артист
- Тодор Тодоров (р. 1968), български офицер, бригаден генерал
ЛитератураРедактиране
За историята на с. Трояново, обл. Бургас има издадена книга „ТРОЯНОВО Приписка от вековете“ – автор Стойко Лазаров
БележкиРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ География, Географски речник К, Континентално-средиземноморски климат
- ↑ География, Географски речник С, Смолници
- ↑ География, Географски речник Р, Ранкери
- ↑ а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 11, стр. 4469, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2012 г.
- ↑ В периода 1950 – 1993 г. град Средец носи името Грудово.
- ↑ След повече от 50 години започна ремонт на пътя Русокастро – Трояново. Флагман.бг; 02 ноември 2020. За хода на ремонта към август 2022 г. няма информация.
- ↑ Списък на язовири в Черноморски басейнов район (актуален към 05.03.2015 г.). Землище на село Трояново, община Камено. ЕКАТТЕ 73211
- ↑ Справка за населението на с. Трояново, общ. Камено, обл. Бургас
- ↑ Етнически състав на населението на България – 2011 г., село Трояново, община Камено, област Бургас
- ↑ СПРАВКИ В НАЦИОНАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА, Списъци на населените места. Списък на населените места в Княжество България според преброяването на 1 януари 1893 г.; стр. 5. I. Окръг Бургас / 3. Околия Бургас / Община Трояново, с. Трояново (Келеш-кьой)
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Бургас, кметство Трояново
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, основно училище „Христо Ботев“, село Трояново, община Камено, област Бургас
Външни препраткиРедактиране
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-055
- Бургаска низина, Карнобатска и Айтоска котловина. Географска карта
