Трояци
Трояци (на македонска литературна норма: Тројаци) е село в община Прилеп, Северна Македония.
| Трояци Тројаци | |
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Георги“ | |
  Трояци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Раец |
| Надм. височина | 545 m |
| Население | 11 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Трояци в Общомедия | |
ГеографияРедактиране
Селото е разположено в долината на Раечка река, източно от град Прилеп.
ИсторияРедактиране
В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Трояк е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Троянци има 280 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички македонци.[5]
ЛичностиРедактиране
- Родени в Трояци
Никола Божков (1867 – 1946), български революционер- Петре, български учител в родното си село в началото на XIX век, баща на Гьорче Петров[6]
- Таше Колев (? - 1905), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[7]
- Христо Трайков, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[8]
- Починали в Трояци
- Никола Станев (? – 1907), български революционер от ВМОРО, роден в Крън, четник при Стефан Шиндилов[9]
- Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО
БележкиРедактиране
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 184 – 185.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150 – 151. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-11-10
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 520.
- ↑ Списъкъ на падналитѣ и умрѣли борци за свободата на Македония и обединението на българското племе и тѣхни последователи въ Прилепъ и околията. // Илюстрация Илиндень XV (1 (151). Издание на Илинденската Организация, януарий 1944. с. 16.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 37.
- ↑ Град Крън. www.svetimesta.com. Посетен на 23 август 2013 г.