Отваря главното меню

Трояци (на македонска литературна норма: Тројаци) е село в Община Прилеп, Северна Македония.

Трояци
Тројаци
— село —
„Свети Георги“
Свети Георги
North Macedonia relief location map.jpg
41.3725° с. ш. 21.7397° и. д.
Трояци
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Пелагонийски
Община Прилеп
Географска област Раец
Надм. височина 545 m
Население 11 души (2002)
Пощенски код 7500
МПС код PP
Трояци в Общомедия

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в долината на Раечка река, източно от град Прилеп.

ИсторияРедактиране

 
Стенопис от „Свети Георги
 
Чешма в Трояци

В XIX век Трояци е българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1838 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Трояк е е посочено като село във Велешка каза с 40 домакинства и 173 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Трояци има 380 жители, всички българи християни.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Троянци има 280 българи екзархисти.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители, всички македонци.[4]

ЛичностиРедактиране

Родени в Трояци
  •   Никола Божков (1867 – 04.02.1946 в София), български революционер
  •   Петре, български учител в родното си село в началото на XIX век, баща на Гьорче Петров[5]
  •   Таше Колев (? - 1905), милиционер от ВМОРО, загинал в родното си село в сражение с турци[6]
  •   Христо Трайков, български опълченец, IV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[7]
Починали в Трояци
  •   Никола Станев (? – 1907), български революционер от ВМОРО, роден в Крън, четник при Стефан Шиндилов[8]
  •   Стефан Шиндилов – Шиндил (? – 1907), прилепски полски войвода от ВМОРО

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 184 – 185.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 246.
  3. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, рр. 150 – 151.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.520.
  6. Илюстрация Илинден, Година XV. Книга 1 (151), Януарий 1944 г., стр.16
  7. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  8. Град Крън. www.svetimesta.com. Посетен на 23 август 2013 г.