Трънката (Prunus spinosa) е вид покритосеменно растение от семейство Розови (Rosaceae).

Трънка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Розиди (rosids)
(без ранг):Фабиди (fabids)
разред:Розоцветни (Rosales)
семейство:Розови (Rosaceae)
триб:Amygdaleae
род:Слива (Prunus)
вид:Трънка (P. spinosa)
Научно наименование
Linnaeus, 1753
Разпространение
Разпространение в Европа
Разпространение в Европа
Трънка в Общомедия
[ редактиране ]

Плодовете и цветовете на трънката се използват като лечебно средство за храносмилателни разстройства от древни времена. В България, плодовете на трънката са сред най-събираните билки, използвани за приготвянето на чай, сокове, вина и тинктури.[2]

Разпространение

редактиране

Видът произлиза от Европа, Западна Азия и Северозападна Африка.[3]

Натурализирано е в Нова Зеландия, Тасмания и източните части на Северна Америка.[3]

В България се среща из цялата страна до около 1200 m надморска височина.[4]

Описание

редактиране

Трънката е голям листопаден храст или малко дърво, достигащо височина 5 метра, с черна кора и плътни, твърди, бодливи клони. Листата са овални, дълги 2 – 4,5 cm и широки 1,2 – 2 cm, с назъбени ръбове. Цветовете са около 1,5 cm в диаметър, с пет кремавобели венчелистчета. Те се появяват малко преди листата в началото на пролетта[5] и са хермафродитни и опрашвани от насекомите.

Плодовете са костилкови, нарастващи до 10 – 12 mm в диаметър, черни с лилаво-син восъчен налеп, узряващи през есента. Те са със силно стипчив вкус, когато са пресни.

Приложение

редактиране

Цветовете имат лаксативно и диуретично свойство, а листата помагат при възпаление на бъбреците и пикочния мехур. Плодовете, от друга страна, имат запичащо свойство и помагат при различни стомашни разстройства и диария.[4]

Семената на плодовете съдържат цианогенни глюкозиди, флавоноиди, инвертна захар, пектини, витамин С, танини, багрила, органични киселини, тлъсто масло и други. Цветовете съдържат флавоноиди, цианогенни глюкозиди, захари, минерални соли, восъци и други.

В България се добиват средно 4 килотона трънки, като повечето от тях се изнасят за Западна Европа.[2]

Източници

редактиране
  1. Prunus spinosa (Linnaeus, 1753). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. а б Трънката – недооцененият природен дар // БНР, 30 октомври 2015. Посетен на 21 март 2020.
  3. а б Den Virtuella Floran: Prunus spinosa map
  4. а б Трънка, действие и приложение на билката
  5. Clapham, A.C., Tutin, T.G. and Warburg, E.F. 1968. Excursion Flora of the British Isles. Cambridge University Press ISBN 0-521-04656-4