Тръпко Гиновски
Тръпко Иванов Гиновски е български общественик от Македония.
| Тръпко Гиновски | |
| български общественик | |
| Роден |
1849 г.
|
|---|---|
Биография редактиране
Гиновски е роден в 1849 година[1] в Галичник, тогава в Османската империя. Негов чичо е учителят Кръсте Петров Гиновски, който през 1840 година е учител в родното село. Синът на Тръпко Иван Гиновски е участник в българското революционно движение. Тръпко е виден общественик и чорбаджия в родния си Галичник.[2] През лятото на 1884 година Тръпко Гиновски, Христо Чолянчев и Арсо Томоски не допускат в Галичник гръцкия владика Антим Дебърски, казвайки му че селото признава българския архиерейски наместник Теофил Аврамов.[3]
В 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[4]
Родословие редактиране
| Гино | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Гинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Петров | Михаил Петров | Нестор Петров | Кръсте Петров (? — 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тръпко Иванов (1849 — ?) | Караджа Иванов | Иван Иванов | Алексо Кръстев (1851 — 1894) | Васил Кръстев (? — 1924) | Теофил Кръстев (? — 1894) | Панайот Кръстев (1842 — 1886) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Тръпков (1878 — 1908) | Велимир Караджов (1912 — ?) | Тома Иванов | Коста Иванов | Миливой Василев | Велимир Панайотов | Любомир Панайотов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Костов (1927 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки редактиране
- ↑ При подписването на Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година е на 68 години.
- ↑ Спомени на Апостол Христов Фръчковски, стр. 114.
- ↑ Трайчевъ, Георги. Книга за мияцитѣ (историко-географски очеркъ). София, Печатница П. Глушковъ, 1941. с. 76.
- ↑ Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 606.