Тръпко Карапалев
Тръпко Христов Карапалев (Карапалов) е български духовник и революционер от Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Тръпко Карапалев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 1976 г.
|
| Тръпко Карапалев в Общомедия | |
Биография
редактиранеТръпко Карапалев е роден в 1882 година в леринското село Айтос[1] или в Сребрено, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-преображенското въстание. След въстанието емигрира в САЩ и работи по железопътни строежи. Ръкоположен за свещеник през 1911 година в българската църква „Свети Стефан” в Цариград. През Балканските войни е македоно-одрински опълченец в четата на Пандо Шишков.[2] Затворен е от гръцките власти в солунския затвор „Еди куле“, откъдето успешно бяга.
След войните за национално обединение се установява в Ивайловград, където през юли 1925 година влиза в настоятелството на Ортакьойското македонско благотворително братство.[3] Сестра му Фанка се жени за книжаря Иван Терзиев, издател на вестник „Беломорец“. По време на Втората световна война отец Тръпко Карапалев е военизиран и изпратен в Беломорието и се установява в Дедеагач.[4] Живее в Дедеагач до 1944г., след което се връща в Ивайловград, но впоследствие е интерниран от новите власти в София.
През януари 1970 година е награден с орден „За гражданска доблест и заслуга“, II степен, по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание.[1]
Умира на 94 години през 1976 г.
Бележки
редактиране- ↑ а б Честване на герои-ветерани от Илинденската епопея // Бюлетин на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България VI (1). София, СМКПДБ – Централно ръководство, 1970. с. 26.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 339.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (121). София, СМЕО, 7 август 1925. с. 3.
- ↑ „Българино, чуй зова на Бялото море!” - 80 години от създаването на ивайловградския вестник „Беломорец“ // Посетен на 28.1. 2020.