Туарег пренасочва насам. За модела автомобили вижте Фолксваген Туарег.

Туарегите са африкански берберски народ. Те обитават основно Сахара на обширна територия, простираща се от далечна югозападна Либия до южната част на Алжир, Нигер, Мали и Буркина Фасо. Традиционни номадски скотовъдци и малки групи от туареги се срещат и в Северна Нигерия.

Туареги
Targui.jpg
Туарег в Алжир
Места и численост
Общ брой около 5 200 000
Flag of Niger.svg Нигер ~ 1 720 000, [1]
Flag of Mali.svg Мали ~ 1 440 000
Flag of Algeria.svg Алжир ~ 1 025 000
Flag of Burkina Faso.svg Буркина Фасо ~ 600 000
Flag of Libya.svg Либия ~ 557 000

Език туарегски езици
Религия мюсюлмани (предимно сунити)
Сродни групи бербери
Tuareg area.png
Области, населявани от туареги
Туареги в Общомедия

МестообитаниеРедактиране

Туарегите населяват Северна Африка – Алжир, Мали, Либия, Буркина Фасо и Нигер. Те са номадски народ, който векове наред обикаля с камилски кервани из Сахара.

Антропология и обичаиРедактиране

Високи и с мургава кожа, мъжете се забулват още с влизането си в пубертета, като някои твърдят, че това ги предпазва от злите духове, които се вселяват в човека през устата. Те носят дълги мечове и ками, а щитовете им са изработени от кожа на бяла антилопа. Според някои изследователи това са наследниците на тайнствените воини с колесници, избягали от Либия към 1000 г. пр.н.е. и увековечени във фреските на Тасили.

Името „туареги“ е от арабски и означава „изоставени от бога“, защото те доста късно са приели ислямската религия и все още проявяват известни различия от общоприетите вярвания. Жените не покриват лицата си и вземат дейно участие в семейните дела, а туарегските семейства обикновено са моногамни.

До края на 19 век ахагарските туареги са управлявали голяма част от пустинята, от градовете-Оазис до Таманрасет и до Ин Салах. Те са търгували със слонова кост, злато, роби и заработвали допълнително, като събирали такси за охрана от минаващите кервани.

Бит и легендаРедактиране

 
Туареги в Сахара

Когато през 1881 г. разбират, че начинът им на живот е застрашен от плановете на Франция да построи транссахарска железопътна линия, в отговор те избиват почти цялата експедиция, изпратена да разучи маршрута. Въпреки че експедицията е била зле организирана и ръководена, а мъжете от племето са били със средновековни оръжия, зловещият им външен вид им спечелва репутацията на непобедими в очите на французите, затова те ги превръщат в главни герои на различни легенди. Най-известна е тази, залегнала в романа „Атлантида“ на Пиер Бенуа от 1919 г. В него се разказва за Антинея, красивата кралица на Атлантида, която живее в замък в планината Ахагар и съблазнява и убива млади френски офицери.

През 1925 г. археолози откриват скелет на жена, погребана с кралски почести. Популярната преса незабавно решава, че това е Антинея. Резултатът е бил магнетичен. Френски офицери претърсват планината за още доказателства и дори изследователят Анри Лот не остава равнодушен към легендата. През 1928 г. той открива в една отдалечена пещера скална рисунка на жена и твърди, че това е Антинея, сирената от незабравимата планина Ахагар.

ИзточнициРедактиране