Отваря главното меню

Тувинска народна република (тувински: Tьва Arat Respuвlik) е частично призната държава в Южен Сибир, съществувала в периода 1921 – 1944.

Тувинска народна република
Tьва Arat Respuвlik
1921 – 1944
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Местоположение на Тувинската народна република
Местоположение на Тувинската народна република
Континент
Столица Кизил
Eзици
Официални тувински, руски, монголски
Религия Тибетски будизъм, Шаманизъм
Форма на управление Народна република
История Интербеллум
Основаване 1921
Анексия 1944
Площ
Общо (1944) 170 500 km2
Население
Преброяване 95,400
Валута Тувинска акша
Предшественик
Урянхайски край Урянхайски край
Наследник
Тувинска автономна област Тувинска автономна област
Днес част от Флаг на Русия Русия
Тувинска народна република в Общомедия

ИсторияРедактиране

 
Карта на ТНР. Границата с Тувинската народна република е указана в син цвят.

След Октомврийската революция от 1917 г., комунистическите войски превземат Тува през януари 1920. Този хаос води до обявяване на независимост. На 14 август 1921 г. болшевиките установяват Тувинска народна република, наричана до 1926 г. Тану Тува. Столицата Кем-Белдир е преименувана на Кизил (червен на тувински език). Договорът между Съветския съюз и Монголската народна република през 1926 г. потвърждава независимостта на страната. Няма други страни, които я признават, макар че се появява на карти и глобуси, произведени в САЩ.

От 1929 година просъветското правителство започва политика на борба с будизма и шаманството и на колективизация, съпроводена от репресии.

Тува влиза във Втората световна война със СССР на 25 юни 1941 г., три дни след германското нападение над Съветския съюз. На 11 октомври 1944 г. страната става част от Съветския съюз, като е превърната в Тувинска автономна област от руската съветска федеративна социалистическа република с решение на президиума на Върховния съвет на СССР.

В днешни дни Тува е автономна република в рамките на Руската федерация. Над 75% от населението на Тува са етнически тувинци.