Тункинска котловина
Тункинската котловина (на руски: Тункинска котловина) е по-високо разположена част от Байкалската рифтова зона, към която спадат езерата Байкал и Хьовсгьол. Котловината е система от междупланински понижения в западната част на Република Бурятия, разположена между хребетите Тункински Голци на север и Хамар-Дабан на юг, части от планинската система Източни Саяни. Сеизмична зона.
| Тункинска котловина | |
 | |
  Местоположение на картата на Русия Бурятия | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | Русия Бурятия |
| Надм. височина | 500 – 1400 m |
| Дължина | ок. 200 km |
| Ширина | от 20 до 40-50 km |
| Реки | Иркут |
| Инфраструктура | |
| Селища | с. Кирен |
Простира се от запад на изток на протежение около 200 km и ширина от 20 km на запад до 40 – 50 km на изток. Надморската ѝ височина варира от 1400 m на запад до 500 – 600 m на изток. Цялата котловина се състои от редица самостоятелни котловини, разделени с ниски възвишения – Мондинска (най-западна и най-висока), Хойтоголска, Туранска, Тункинска и Торска (най-източна и най-ниска). По дъната на всичките котловини протича река Иркут (ляв приток на Ангара), в която отляво и отдясно се вливат многобройни къси и бурни притоци. В цялата котловина преобладават степните (в голямата си част са обработваеми земи) и лесостепните ландшафти, тук-таме обрасли с редки лиственично-брезови и борови гори. На по-високите участъци, върху ливадно-подзолисти почви са развити паркови лиственични гори. Отглеждат се зърнени култури и е развито месо-млечното животновъдство.[1]