Турахан бей (на турски: Turahan Bey/Beğ; на албански: Turhan Bej; на гръцки: Τουραχάνης, Τουραχάν μπέης or Τουραχάμπεης) е виден османски военен и държавен деятел от XV век. Заради заслугите си е отбелязан в унгарските архиви като Коджа Турахан бей, т.е. Големият Турахан бей.[1]

Турахан бей
Turahan Bey
Роден
Починал
1456 г.
Военна служба
Званиегенерал
Семейство
БащаИгит паша
ДецаОмер бей Турханоглу

Биография

редактиране

Син е на Игит бей, завоевател на Скопие и първия османски санджакбей на Скопски санджак. През 1422 г. оглавява наказателен поход срещу византийския управител на Ламия – Кантакузин Страбомитеса.

Турахан бей е сред привържениците на Мустафа Челеби по време на т.нар. османско междуцарствие.

Турахан бей завлядява за османците цяла Тесалия, която му е предоставена във феод под формата на санджак Трикала. От началото на 1423 г. Турахан бей е санджакбей на Тесалия, откъдето предвожда османските наказателни експедиции срещу деспотат Морея. Начело на 25-хилядна османска армия срива стената Хексамилион на коринтския провлак и опустошава цяла Морея, превземайки и Мистра. Действията на Турахан бей са насочени основно срещу Венецианската република.

През 1420-е години Турахан бей оглавява наказателни експедиции срещу непокорни османски васали. През 1426/27 г. срива крепостта Хисарлъка, след което предприема и военна кампания в Епир, с която спечелва на своя страна местните, поставяйки ги под властта на османците. В 1430 г. Турахан бей с Али бей и Ицхак бей потушават въстанието на Георги Арианити и Андрей Топия.

През 1431 г. Турахан бей е начело на втора наказателна експедиция срещу Морея, при която превзема Тива в 1435 г., с цел да не бъде овладяна от византийците. Деспотите на Морея редовно го подкупват с цел да опазят владенията си. През 1434 година превзема Янина, където името му остава в името на манастир „Света Богородица Дураханска“.

През ноември 1443 г. Турахан бей взема участие в битка при Ниш срещу Янош Хуняди. По време на отстъплението си, османската армия под предводителството на Турахан бей отстъпва палейки всичко по пътя си от Ниш към София, с цел възпрепятстване по-нататъшното навлизане на кръстоносната армия. Турахан бей убеждава султан Мурад II да изостави София и османците действайки на принципа на тактиката на изгорената земя, отчайват кръстоносците, които достигат само до Златица. Заради последвалия разгром на османците при преследването на кръстоносната армия, Турахан бей е хвърлен в затвора Токат от султан Мурад II – по обвинение, че е подкупен от деспот Георги Бранкович да не участва в битката.

Турахан бей е освободен от затвора след битката при Варна, като през 1446 г. участва в третата поредна османска военна кампанията на султан Мурад II срещу Морея. Турахан бей отново срива Хексамилион и опустошава цяла Морея. След този военен поход, деспотите на Морея се признават за васали на османския султан.

През октомври 1452 г. провежда четвърта наказателна експедиция срещу Морея. Получава нареждане от султан Мехмед II да остане на полуострова през зимата, за да предотврати евентуална военна помощ от деспотите на Морея Тома Палеолог и Димитър Палеолог за обсадения Константинопол на брат им – византийския император Константин XI Палеолог. Турахан бей овладява Арголида, Аркадия и Месения.

През октомври 1454 г. Турахан бей с големи военни османски сили отново нахлува в Морея (за пети път), като превзема останалите неподвластни на османците крепости в Пелопонес. През 1460 г. деспотат Морея престава de jure да съществува, и е присъединен към османските владения. Заслугата за това е най-вече на Турахан бей.[2]

Междувременно през октомври 1455 г. Турахан бей е повикан от султана в Одрин, където презимува, а на следващата година през месец август умира в хаса си в близост до град Узункьопрю в Тракия. Неговото тюрбе е запазено до днес. Потомците му, по-известни с фамилията Тураханоглу са богати земевладелци в Тракия до края на XIX век.

В Трикала Турахан бей издига две джамии с кервансарай, които са сринати след анексирането на Тесалия от кралство Гърция през 1881 г.

Турахан бей е ктитор и на православната църква „Свети Николай“ в Трикала, която е запазена и до днес. Турахан бей е съдействал и за построяването на много джамии, манастири, медресетата, училища, кервансараи, мостове и други обществени сгради в Тесалия. През XV век Тесалия със своята тесалийска равнина се превръща в крупен производител на памук, коприна и вълна от стадата във Велика Влахия.

Турахан бей има двама сина – Тураханоглу Ахмед и Тураханоглу Омер (санджакбей на Тесалия и после на Морея).

Дейността на Турахан бей е подробно изследвана от Франц Бабингер.

Вижте също

редактиране

Източници

редактиране

Родословие

редактиране
 
 
 
 
Игит паша
(? - около 1413)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Исхак бей
 
 
 
Турахан бей
(? - 1456)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иса бей
Исакович
 
Ахмед бей
Турханоглу
 
Омер бей
Турханоглу
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хасан бей
 
Идрис бей

Библиография

редактиране
  • Babinger, Franz (1987) [1936]. „Turakhān Beg“. In Houtsma, Martijn Theodoor. E.J. Brill’s first encyclopaedia of Islam, 1913 – 1936, Volume VIII. Leiden: BRILL. pp. 876 – 878. ISBN 90-04-09794-5.
  • Babinger, Franz (1992) [1978]. Mehmed the Conqueror and His Time. Edited by William C. Hickman, translated from the German by Ralph Manheim. Princeton University Press. ISBN 978-0-691-01078-6.
  • Setton, Kenneth M. (1978). The Papacy and the Levant (1204 – 1571), Volume II: The Fifteenth Century. DIANE Publishing. ISBN 0-87169-127-2.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Турахан-бей“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​