Отваря главното меню

Туризмът е един от основните клонове на българската икономика. Разположена на кръстопът, свързващ Изтока и Запада от хилядолетия, България е била дом на много цивилизации, включително на траки, римляни, византийци, славяни, древни българи и османци. В страната има изобилие от исторически и природни забележителности, музеи и манастири, разпръснати на сравнително малка, но транспортно леснодостъпна територия. Основните ски курорти са Боровец, Банско и Пампорово, а най-популярните морски – Созопол, Несебър, Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена. Планините Рила, Пирин, Витоша, Стара планина и Родопите привличат любители на алтернативния туризъм и алпинисти.

През 2016 г. България е била посетена от 10,6 милиона туристи. Пътешествениците от три страни – Гърция, Румъния и Италия – отговарят за близо 38% от всички посещения. [1] През 2015 година броят на заетите в сектора се оценява на около 92 хиляди души, а заедно с косвено заетите – на около 338 хиляди.[2]

Освен традиционните форми на туризъм, в България са развити и балнеоложкия туризъм (в Банкя, Баня, Вършец, Велинград, Кюстендил, Момин проход, Павел баня, Старозагорски минерални бани, Стрелча и други). През последните години особено популярен става селският туризъм, както и други алтернативни форми на туризъм.

Панорамна снимка на курорта „Слънчев бряг“; вляво по протежението на залива се вижда Свети Влас

Съдържание

Туристически забележителностиРедактиране

Обекти на UNESCO & нематериално културно наследствоРедактиране

България присъства с общо 9 (материални) обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като 7 са културни, а 2 природни. В списъка на нематериалното наследство влизат хорът на Бистришките баби, ритуалът „Нестинарство“ и изработката на Чипровски килими.

Вековните букови гори в НП „Централен Балкан“[3]  
Маскарадни игри Сурва  

Етно, културен & исторически туризъмРедактиране

Исторически паметници & обектиРедактиране

МузеиРедактиране

Тракийски съкровищаРедактиране

Златна маска на Терес I, първият владетел на Одриското царство  
Бронзовата глава на Севт III намерена в Голямата Косматка  
Боровско съкровище на Котис I  
Златен венец на Керсеблепт  
Якимовското съкровище  
Погребално съкровище от Могиланската могила  
Съкровището от Равногор  
Тракийска златна огърлица, намерена в Арабаджийската могила  
Златна фигурка на конник, намерена в Синеморец  
Тракийски шлем, открит в Плетена  
Ритонът от Вазово  

Селски туризъмРедактиране

Градски туризъмРедактиране

МанастириРедактиране

ЦърквиРедактиране

Църква „Рождество Христово“, Арбанаси  
„Св. Aрхангели Михаил и Гавраил“, Арбанаси  

Фестивали & събитияРедактиране

Национален фолклорен събор „Рожен“  
Калоферско мъжко хоро на Богоявление  
Паневритмия на Седемте рилски езера  

Планински, морски & алтернативен туризъмРедактиране

Курорти на Черно море § СПАРедактиране

Зимни курортиРедактиране

Национални & природни парковеРедактиране

Пещери & водопадиРедактиране

Природни феномениРедактиране

СтатистикаРедактиране

 

През 2003 г. хората, посетили България единствено с цел почивка и развлечения, са 3,5 млн, а през 2004 – 4 млн. Най-много туристи през 2004 г. има от Гърция, Германия и Великобритания.

Сравнително по-развит е туризмът по Черноморието и около големите планински курорти (Банско, Боровец, Пампорово) в сравнение с туризма във вътрешността на България. България е на пето място в ЕС сред държавите, чиито води са в съответствие със стандартите за къпане. [4]

Туристи, посетили България през 2016 г. [5]
Националност на туристите Туристопоток Националност на туристите Туристопоток
Румъния 1 743 697 Украйна 342 214
Турция 1 312 895 Великобритания 281 777
Гърция 1 157 062 Чехия 219 349
Германия 1 003 030 Австрия 204 489
Русия 589 844 Франция 195 571
Северна Македония 562 365 Израел 183 846
Сърбия 490 668 Италия 152 078
Полша 388 833 Холандия 147 882
Общ брой туристи – 10 604 396

През декември 2016 г. приходите от нощувки на 419 000 души са в размер на 41,6 млн. лв. Три четвърти от туристите са българи и една четвърт са чужденци. Чужденците остават по-дълго (2,3 нощувки спрямо 1,8 нощувки за българите), настаняват се по-луксозно (70% от чужденците и под 40% от българите нощуват в 4- и 5-звездни хотели) и харчат повече. През декември 2016 г. в страната са функционирали 1 938 места за настаняване с над 10 легла, а общият брой на нощувките е 808.2 хил. Общата заетост на местата за настаняване е 23,3%. Най-заети са хотелите с 4 и 5 звезди с 32%. Заетостта на тризвездните хотели е 21,9%, на двузвездните – 15,9%.[6]

Външни препраткиРедактиране